№ 4461
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110126713 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
07.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 26713/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от "" ЕАД срещу ИН. П. Н., в която се твърди, че ответника
била потребила топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ...................... –
преустроен в Кафе-бар, аб. № 361890, като топлинната енергия била доставена и потребена
без правно основание, с което ответника се била обогатила за сметка на ищеца. Поддържа,
че е доставил топлинна енергия на стойност 24,20 лева за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и
обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 7,25 лева за периода
от 01.07.2018 г. до 26.03.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответника дължал и сумата от 1,61 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение, която също била потребена
без валидно правно основание за периода 01.5.2018 г. до 31.05.2018 г., както и сумата 0,38
1
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.
до 26.03.2021 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която
но ответника била подала възражение, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове. В открито съдебно заседание излага съображения, че
вземанията са погасени чрез плащане. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установилтени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93, том VI, рег. №
5442 по нот. дело № 1010/2001 г. като се изяснява, че ответницата е станала собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. ...................... – преустроен в Кафе-бар.
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института
на неоснователното обогатяване.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид становището на страните и молба на
ищеца с вх. № 78557/29.10.2021 г. по делото безспорно е установено, че дължимите
вземания за главница и мораторни лихви са погасени чрез плащане от страна на ответника в
хода на производството. Нещо повече, изявлението на ищеца в молбата представлява
съдебно признание на факти, което е едно от най-сигурните доказателствени средства, което
преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да вземе предвид плащането
извършено в хода на производството по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което
предвид погасяването на главните и акцесорните вземния, исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор, предвид обстоятелството, че исковете са отхвърлени
поради плащане, то следва, че ответника е станал причина за производството, поради което
единствено ищеца има право да претендира деловодни разноски. Последният е поискал
присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е сторил такива, поради
което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 350,00 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "" ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес
на управление: гр. ........................ срещу ИН. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
............................, за признаване за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на ИН. П. Н.,
ЕГН: **********, че дължи на "" ЕАД, ЕИК: ...................., сумата от 24,20 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия, която е ползвана без валидно правно
основание, с което длъжникът се е обогатил за сметка на кредитора за недвижим имот
находящ се в гр. ...................... – преустроен в Кафе-бар, аб. № 361890, за периода от
01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и сумата от 7,25 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 26.03.2021
г., както и сумата от 1,61 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение,
която била ползвана без правно основание, с което длъжникът се е обогатил за сметка на
кредитора за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и сумата от 0,38 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. до 26.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 19215/2021 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ИН. П. Н., ЕГН: ********** да заплати на "" ЕАД, ЕИК: ....................,
сумата от 350,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД на страна на ищеца "" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4