Присъда по дело №68/2023 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 7 от 16.05.2023г. по НЧХД № 68/2023г. по описа на
Районен съд – Бяла

Наказателното производство е образувано на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК по
внесена тъжба от М. И. К. от с.Н., обл.Русе срещу З. Д. З. от гр.Б., за това, че на 08.11.2022г.,
в с.Н., обл.Р. е нанесъл побой на М. И. К., в резултат на което причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и отоци по
главата и лицето, охлузвания по дясно коляно, мозъчно сътресение протекло със
зашеметяване, главоболие и световъртеж, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, частният тъжител, чрез упълномощения си повереник пледира за
доказаност на повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, както и за
основателност на предявения граждански иск, по основание и размер. Претендират се
разноски в производството.
Защитникът на подсъдимия пледира, че няма спор по отношение извършеното деяние,
но от показанията на свидетелите се установявало, че същото било извършено в състояние
на афект, поради проявена ревност. Моли съда в тази връзка да му бъде определено
справедливо наказание. По отношение предявения граждански иск счита, че същият следва
да бъде уважен в по-нисък размер. Моли съда при определяне на наказанието да извърши
преценка относно съдимостта на подсъдимия и дали същият не е реабилитиран на
основание чл.88а, ал.4 от НК, като приложи чл.78а от НК и освободи подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В случай, че не е налице
реабилитация, то моли за определяне на наказание пробация.
Подсъдимият се признава за виновен, като не оспорва тъжбата и обстоятелствата
изложени в нея. Изразява съжаление за стореното и в последната си дума моли съда за
справедливо наказание.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият З. Д. З. е роден на ............г. в гр.Б.обл.Р., българско гражданство, със
средно образование, неженен, осъждан, шофьор в „М. - С.“, с адрес в с.Н. обл.Р. ул.“Б.Т.“ №
., ЕГН **********.
Частната тъжителка и подсъдимия живеели на семейни начала, като от съвместното им
съжителство се родило детето им А. З., на 2г. Впоследствие настъпили поредица от
неразбирателства между двамата, съпроводени със скандали, поради което частната
тъжителка се прибрала в домът на своите родители в с.Н.. Един от основните проблеми в
техните взаимоотношения била ревността на подсъдимия. На 07.11.2022г. между двамата се
развил поредния скандал, като през целия ден подсъдимия бил изнервен и се държал
агресивно към тъжителката. На 08.11.2022г. сутринта около 08.00ч. тъжителката видяла
подсъдимия, който идвал към домът . Тъй като се страхувала от него, решила да позвъни
на дядо си, но докато набирала телефона, подсъдимия влязъл в домът , блъснал
тъжителката с ръце и я повалил на земята. Прекрачил я с единия си крак, като я притиснал с
колене и започнал да нанася удари с юмруци в лицето и главата. След като нанесъл
няколко удара, тя започнала да вика да спре, защото ще я убие, което го спряло. Той се
отдръпнал от тъжителката, като взел детето със себе си и напуснал къщата. Тя се посъвзела
и излязла пред къщата, като позвънила на баща си да го извика и му разказала какво се е
случило. Малко след това подсъдимият се върнал в домът на тъжителката, като оставил
детето с думите „Искаш ли още?“, след което се качил в лек автомобил „Р.“, червен на цвят
и потеглил. В същото време пред къщата пристигнал бащата на тъжителката св. И., който
възприел отдалечаването на подсъдимия с автомобила. След като влязъл в къщата видял
1

дъщеря си, която била в тежко състояние, лицето било подуто, имало кръв. Тя му казала,
че З. нанесъл жесток побой, но не споделила конкретна причина за това. Междувременно
тъжителката се обадила на сестра си св. С. К., на която също разказала какво се е случило и
изпратила снимки с нараняванията си. Споделила, че има главоболие и гадене, при което
сестра настояла да намери някой, който да я доведе при нея в МОБАЛ – Велико Търново.
След като приключили разговора, св. К. позвънила на тел.112, за да подаде сигнал относно
нанесения побой над сестра , но от там съобщили, че било по-добре пострадалата да го
направи. Тъжителката и баща тръгнали за гр.В. Т. и посетили МОБАЛ, където бил
извършен преглед от дежурен лекар в Спешно отделение, след което били назначени скенер
на глава и ултразвук на корем. Предложили на тъжителката да бъде настанена в болницата
за наблюдение, но същата отказала.
По делото е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза, от заключението на
която се установява, че пострадалата е получила следните увреждания: сътресение на
мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, разкъсно-контузна рана на
главата, кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето, охлузване на дясно коляно. Според
заключението, така установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент от 08.11.2022г. по начин
описан в тъжбата и свидетелските показания. Същите следва да се преценяват по медико-
биологичния признак – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
От събраните по делото доказателства и направеното признание от подсъдимия, по
безспорен начин се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл
множество удари с юмруци в областта на лицето на тъжителката, с които причинил лека
телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Непосредствен обект на престъпленията против здравето и конкретно на телесните
повреди са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността. Телесната повреда представлява противоправно
и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание.
От обективна страна, на 08.11.2022г. подс. З. блъснал на земята и нанесъл удари с
юмруци в областта на лицето и главата на М. К., като причинил разкъсно-контузна рана на
главата, кръвонасядания и отоци по главата и лицето, охлузвания по дясно коляно, мозъчно
сътресение протекло със зашеметяване, главоболие и световъртеж.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като подсъдимият с действията си е целял настъпването на общественоопасните
последици, а именно причиняването на телесни увреждания на пострадалата.
Съдът намира, че по делото липсват каквито и да е било данни, деянието да е
извършено при условията на афект, поради проявена ревност. Афектния умисъл
представлява внезапен умисъл, при който решението за извършване на деянието е взето
непосредствено преди извършване на деянието в състояние на силно раздразнение. Такива
данни липсват по делото, дори напротив, от действията на подсъдимия, поведението му в
предходния ден и целенасоченото му нахълтване в дома на пострадалата, категорично
говори за предумисъл, като решението за извършване на престъплението е взел, когато е бил
в относително спокойно състояние. Той е отишъл в дома с тази цел, а не решението да е
било взето вследствие на възникнало кратковременно, бурно протичащо, извънредно
интензивно емоционално състояние, предизвикано от пострадалата, характерни за афекта.
2

Спрямо подсъдимия не са налице предпоставките за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК,
тъй като подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер към момента на деянието
и не е реабилитиран. Същият е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК по
НОХД № 368/2012г. по описа на Районен съд – Бяла, поради което и на основание чл.86,
ал.2 от НК за него съществува пречка за повторното му реабилитиране по право. Последното
му осъждане е по НОХД № 162/2016г. по описа на Районен съд – Свищов, влязло в законна
сила на 13.05.2016г., с което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода,
отложено с изпитателен срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.3 вр. с ал.1
във връзка с чл.82, ал.1, т.4 от НК, за настъпване на пълна реабилитация на лицето следва да
изтекат последователно изпитателния срок (на 13.05.2019г.) и реабилитационния срок, което
би настъпило на 13.05.2024г.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчита, като смекчаващи
отговорността обстоятелства направеното признание, изразеното съжаление за извършеното,
трудовата ангажираност на дееца, а като отегчаващо такова предходното осъждане. Налице
е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което съдът счита, че
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия се явява така наложеното наказание
Пробация при пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
една година, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице, два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година, като с това наказание ще бъдат
постигнати целите на чл.36 от НК. То ще въздейства предупредително върху него, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото
и ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск съдът счете, че са налице
предпоставките за неговото уважаване, тъй като в производството се доказа
осъществяването всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно: 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента) и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага. По отношение обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болка, страдание и силен стрес, съдът
счита, че претендирания размер от 1 500 лева е справедлив. За да достигне до този извод
съдът съобразява характера на увреждането, начинът на извършване и интензитета на
нанесената телесна повреда, обстоятелствата при които е извършено деянието и
причинените болки и страдания. На тъжителката са причинени разкъсно-контузна рана на
главата, кръвонасядания и отоци по главата и лицето, охлузвания по дясно коляно, мозъчно
сътресение протекло със зашеметяване, главоболие и световъртеж, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за
виновен, разноските по делото за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева, разноските по назначената експертиза в размер на 400 лева, следва да бъдат възложени
в негова тежест. Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – Бяла и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск
в размер на 60лв.

3

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
4

Номер на акта:	7
Дата:	16 май 2023 г. (в сила от 1 юни 2023 г.)
Съдия:	Атанас Василев Димитров

Дело:	20234510200068
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 март 2023 г.

Присъда по дело №68/2023 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите