Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2097 08.01.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд X-ти състав
На единадесети декември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: ТЕОДОРА
ТОДОРОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №02864 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1186,12 лева, от които сумата 1101.48 лв. /Хиляда сто и един лв. и 48 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 84.64 лв. /Осемдесет и четири лв. и 64 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1101.48 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед № 6746 от 19.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В законоустановения срок ответникът К.С.С., чрез своя особен представител адв. М., е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, както и собствеността на твърдяния обект.
В проведеното по делото едно съдебно заседание, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като по делото във връзка със становищата на страните, съдът е отделил като безспорни следните факти-като безспорен по делото и ненуждаещ се от доказване факта, че за процесният имот, находящ се в гр.Перник, ул.Силистра/4/ет.1./ап.10, е доставяна топлинна енергия на стойности, описани в исковата молба и че същият е топлофициран такъв, поради което по делото не са били назначавани СТЕ и СИЕ. В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, сочи, че счита претенцията за доказана по основание и размер и моли съдът да постанови решение, с което да я уважи, като ангажира писмени доказателства, приети от съда, а именно-Удостоверение за семейно положение съпруг и деца на К.С.С., както договор за продажба на държавен недвижим имот от 18.6.1974г..
Процесуалният представител на ответника моли съда да постанови решение, въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед за изпълнение № 6746 от 19.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – Перник, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№ **/***-**** от 26.08.2019г. на ответницата и писмо от Община Перник с изх.№ **/***-****-*издадено на 26.08.2019г., както и представения в последното по делото съдебно заседание -Договор за продажба на държавен имот от 18.06.1974година /стр.47 от делото/, където като купувачи на процесния имот са посочени лицата К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и от Б.Т.С., се установява следното от представената съвкупност от писмени доказателства по делото: исковата претенция е насочена към ответник- К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като видно от представената -от представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№ **/***-**** от 26.08.2019г. на ответницата се установява, че към процесната дата-26.08.2019 г. /като претенциите са за период преди посочения/, семейното положение на ответницата е – вдовица, следователно съпругът и е починал, като видно от удостоверенията са посочени трима сина наследници, единият от които починал към 2016 г. От представения по делото -Договор за продажба на държавен имот от 18.06.1974година, се установява, че имотът е закупен от К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и от Б.Т.С., и двамата с фамилия С., което сочи, предвид и останалите събрани доказателства, че лицата са били в граждански брак- заедно са закупили имота, заедно са го декларирали, видно от декларацията, съпругът е починал, видно от удостоверението, ответницата е негова вдовица, следователно се налага извод, макар и по делото да не е приложено като доказателство удостоверение за сключен граждански брак между двамата, че същите са били съпрузи.
Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции /като видно и от удостоверението за наследници и съпругът е починал/.
Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
В проведеното по делото едно съдебно заседание, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като по делото във връзка със становищата на страните, съдът е отделил като безспорни следните факти-като безспорен по делото и ненуждаещ се от доказване факта, че за процесният имот, находящ се в гр.Перник, ул.Силистра/4/ет.1./ап.10, е доставяна топлинна енергия на стойности, описани в исковата молба и че същият е топлофициран такъв, поради което по делото не са били назначавани СТЕ и СИЕ. Следователно, съдът приема, за доказане посочените факти, а именно, че се касае за топлофициран имот, и че за процесния имот, до същия за посочените в исковата молба суми е доставяна топлинна енергия, потребена от ищцата.
Водим от всичко изложено, съдът намира, и че ищецът е доставил топлинна енергия на процесния апартамент, поради което и установителният иск следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК /стр. 45 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 350 лв., които в съответствие с уваженатаизцяло претеция по делото, следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1186,12 лева, от които сумата 1101.48 лв. /Хиляда сто и един лв. и 48 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 84.64 лв. /Осемдесет и четири лв. и 64 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1101.48 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед № 6746 от 19.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 350 лв., представляваща направени в заповедното
и исковото производство разноски за
държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ *****/**** г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г. Районен съдия: