Решение по гр. дело №49247/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2025 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20241110149247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19974
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110149247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „..“ АД срещу ЗД „..“
АД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които
ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответното дружество му дължи
сумата от 5531,03 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка по щета № ...3, образувана
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.08.2019 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на дълга, както и сумата от 1899,92 лева – мораторно обезщетение,
начислено върху главницата за периода от 28.05.2021 г. до 28.05.2024 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че разполага с издадена в негова полза срещу ЗД „..“ АД заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 32147/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, срещу която
ответникът възразил. Излага доводи, че на 04.08.2019 г., около 19:00 часа, в гр. София,
на бул. „Брюксел“, срещу хотел „Премиер“, било реализирано пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, при което водачът на л.а. „..“ с рег. № .. ударил спрелия пред него
л.а. „..“ с рег. № .., като вследствие от удара били нанесени увреждания по л.а. „..“. За
настъпилото събитие бил съставен Протокол за ПТП № ....2019 г., в съдържанието на
който било отбелязано, че виновен за произшествието е водачът на л.а. „..“ с рег. № ...
Към датата на ПТП л.а. „..“ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ищеца, поради което с цел отстраняване на щетите по автомобила пред дружеството
1
била образувана ликвидационна преписка по щета № ...3. Уврежданията по
застрахованото имущество били отстранени от страна на „Субару Моторс“ ООД, по
възлагане от ищеца, като за извършените ремонтни дейности застрахователят изплатил
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 5531,03 лева. Към датата на
процесното събитие отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № .. била застрахована
при ответното дружество. С изплащането на застрахователното обезщетение за
отстраняване на щетите по л.а. „..“ ищецът встъпил в правата на застрахования срещу
ЗД „..“ АД. В тази връзка, отправил до ответника регресна покана за възстановяване на
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, като последният отказал да
удовлетвори искането му. С оглед изложеното, счита че ответникът е изпаднал в
забава, поради което му дължи и заплащането на мораторно обезщетение в размер на
1899,92 лева, начислено за периода от 28.05.2021 г. до 28.05.2024 г. Предвид липсата на
изпълнение от страна на ответника, ищецът моли съда да признае за установено, че
същият му дължи заплащането на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с които
оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че не разполага с пасивна процесуална легитимация в
настоящото производство. Потвърждава, че към датата на събитието осигурявал
застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № ...
Оспорва механизма на процесното ПТП, протИ.правното поведение на водача на л.а.
„..“ – Е. Г. ., както и причинно-следствената връзка между щетите по л.а. „..“ и
поведението на водача на л.а. „..“. Твърди, че водачът на л.а. „..“ не съобразил пътната
обстановка, като неправомерно спрял рязко управлявания от него автомобил, с което
обусловил реализирането на процесното ПТП. В тази връзка, твърди наличието на
съпричиняване в значителна степен. Счита, че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на действителните вреди по
автомобила. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. №32147/2024г. на СРС, 169
състав, се установява, че в полза на ЗК „..“ АД на 29.05.24г. е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
2
следните суми: 5 531,03 лева (пет хиляди петстотин тридесет и един лева и 03
стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка Каско № .. за
автомобил .. с рег. № .., за причинени щети по същия при ПТП на 04.08.2019г.
около 19ч. в гр. София, на бул. Брюксел, срещу хотел "Премиер" с лек
автомобил .. рег. № .., водачът на който е имал валидно сключена застраховка
ГО при ЗД ".." АД, ведно със законна лихва за период от 29.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 899,92 лева (хиляда осемстотин деветдесет
и девет лева и 92 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
28.05.2021 г. до 28.05.2024 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в
законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по
заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по
него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото
имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат
на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на
ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по
делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения
фактически състав. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени фактите, че на 04.08.2019 г., около 19:00 часа, в гр.
София, на бул. „Брюксел“, срещу хотел „Премиер“, е реализирано ПТП с участието на
л.а. „..“ с рег. № .. и л.а. „..“ с рег. № .., както и че към датата на събитието л.а. „..“ бил
застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, като в изпълнение на
договорните си задължения „..“ АД изплатило застрахователно обезщетение в размер
на 5531,03 лева, за възстановяването на което ищецът отправил до ответното
дружество регресна претенция, доколкото към датата на ПТП същото осигурявало
застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на „..“ с рег. № ...
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – застрахователна полица № .. за застраховка „Каско на МПС” и
3
общи условия към нея; Протокол за ПТП №....2019г.; уведомление за щета от
04.08.2019г.; опис заключение по щета №L..; възлагателно писмо №.. до „Субару
Моторс“ ООД; приемо-предавателен протокол от 06.02.2020г.; фактура №
../08.02.2020г. за облицовка задна броня, радар, стоп ляв, стойка радар, ляв,
инсталация, задна, светлоотразители, заден ляв – 5531,03 лева; спецификация №
SO..; експертиза по щета № ...3; сравнителна експертиза по щета № ...3; доклад по
щета № ...3; преводно нареждане за плащане към „Субару Моторс“ ООД от
14.05.2020г. по щета № ...3 за сумата от 5531,03 лева; регресна покана с изх. №..0г.,
получена от „..“ АД на 18.06.2020г.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на
04.08.2019г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е
възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в
рамките на предвидената в договора сума. Установи се от приетите по делото
писмени доказателства, че ищецът като застраховател е изплатил в полза на
доверен сервиз сумата за отстраняване на щети по застрахованото превозно
средство в размер на 5531,03 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ
съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и
спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Ответникът е навел възражения във връзка с механизма на настъпване на
ПТП, вината за него, както и е направил възражение за съпричиняване.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, като от разпита на
свидетелите Е. Г. В. и И. Й. Д.. От показанията на свидетеля В. се установява, че
същият е управлявал МПС .., когато настъпило ПТП около бул. „Брюксел“ в посока
бул. „Цариградско шосе“. Автомобилът, движещ се пред него спрял рязко, като
настъпило ПТП. Вероятно автомобилът спрял, тъй като се включвал в друг
булевард и е преценил, че трябва да даде предимство на движещите се по другия
булевард „Продан Таракчиев“. Движел се на няколко метра зад другия автомобил,
като по другия булевард имало автомобили. Пострадалия автомобил бил първи в
колоната, като ПТП настъпило при спирането му, за да се включи в движението по
другия булевард. Повикали КАТ, като нямало спор относно вината.
Свидетелят Д. е изложил, че се е движел в посока ж.к. „Младост“, като при
включването му в бул. „Брюксел“ е бил ударен от автомобил на полицията отзад.
Пред него имало коли, които спряли, за да дадат предимство на колите по
4
булеварда, в който искали да се включат. Имало пътен знак „Осигури предимство“,
движели се бавно със скорост около 40-50 км/ч. Спрял и полицейската кола го
ударила отзад, в лявата страна на задната броня. Повикали КАТ и ги изчакали, за да
съставят протокол, нямало спор относно вината.
По делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът намира за обосновано и компетентно дадено, кореспондиращо на
останалите събрани по делото доказателства. След анализ на данните по делото
вещото лице е установило, че ударът се е осъществил на бул. „Брюксел“ в посока от
ул. „Продан Таркчиев“ към бул. „Цариградско шосе“, в района на хотел „Премиер“
като водачът на л.а. „..“ с рег. № .. се е ударил в движещия се пред него и
намаляващ скоростта си лек автомобил „..“ с рег. №... Вещото лице е заключило, че
с оглед механизма на ПТП и видимите увреждания, описани в протокола за ПТП,
то щетите по лек автомобил „..“ с рег. №.. се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на 04.08.2019г. ПТП в гр. София. Вещото лице е изчислило,
че за отстраняване на щетите по пазарни цени към датата на ПТП е необходима
сума от 5531,03 лева, от които 3595,70 лева е стойността на новите части, които е
трябвало да бъдат подменени. Вещото лице е изчислило и стойността за
отстраняване на щетите с алтернативни части по средни пазарни цени, която
възлиза на сума 5049,01 лева. Пътното платно, където е настъпило ПТП, се състои
от една лента за движение в една посока, без хоризонтална маркировка, а
вертикалната маркировка се състои от пътен знак Б1- Пропусни движещите се по
пътя с предимство. Вещото лице е посочило, че при описаната пътна обстановка и
маркировка вина за настъпване на ПТП има водачът на лек автомобил „..“ с рег. №
.., който се е движел със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да
спре в рамките на опасната зона на превозното средство без да настъпи удар с
движещия се пред него лек автомобил „..“.
По делото е приета административно-наказателна преписа във връзка с
настъпилото ПТП. Видно от Наказателно постановление №../02.09.2019г. на водача
на „..“ с рег. № .. Е. В. е наложено наказание за извършване на виновно нарушение
на чл.20, ал.1 ЗДвП като не е контролирал МПС, което е управлявал, поради което е
настъпило ПТП на 04.08.2019г. със спрелия пред него автомобил „..“ с рег. №... За
нарушението е съставен и акт за установяване на нарушение №...04.08.2019г., като
са приети и декларации от водачите. В декларация от 04.08.2019г. Е. В. е признал,
че ПТП е настъпило поради невнимание от негова страна, като движението било
интензивно и натоварено, като МПС „..“ с рег. №.. било спряло на около 10 метра
пред него, които обстоятелства са отразени и в акта за установяване на нарушение.
5
Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства
обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците
на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е протИ.правно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна
връзка между това протИ.правно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Съдът намира въведеното възражение за съпричиняване от страна на водача
на лек автомобил „..“ с рег. №.. за неоснователно. Не се установи с поведението си
същият да е допринесъл за настъпване на ПТП. Водачът се е съобразил с пътната
обстановка и маркировка, която е повелявала да даде предимство на движещите се
по пътя с предимство автомобили, като с оглед установеното по делото, че
движението по същият е било натоварено към момента на настъпване на ПТП, то
намаляването на скоростта и спирането на МПС от страна на водача на „..“ с рег.
№.. са представлявали правомерно поведение, съобразено с правилата за движение
по пътищата.
Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на
причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на
договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с оглед на
извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка
„Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.
411 от КЗ. Спорен между страните е и размерът на причинените вследствие
процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената
съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на
ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. Съгласно разпоредбата
на чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително
6
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, но тук
такива изключения не се твърдят. Поради изложеното съдът намира, че се дължи
обезщетение за отстраняване на щетите с оригинални части, доколкото липсва
изрична уговорка, че следва да бъде взета стойността на заместващи части, което
съобразно заключението на вещото лице е в размер на 5531,03 лева.
При тези изводи на съда исковата претенция за сумата от 5531,03 лева
заплатено обезщетение се явява изцяло основателна до пълния предявен размер.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД съдът
намира следното:
Представена е регресна покана с изх. №..0г., получена от „..“ АД на
18.06.2020г, видно от разписка за получаване на пратката, като от тази дата е
започнал да тече предвидения 30-дневен законов срок. Забавата е настъпила на
18.07.2020г. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност,
което е неоснователно. Ищецът е предявил исковата претенция за заплащане на
лихва за забава само по отношение на периода 28.05.2021 г. до 28.05.2024 г., като е
съобразил приложимия по отношение на вземанията за лихва давностен срок от
три години, съгласно чл.111 ЗЗД. С оглед горното, искът за заплащане на лихва за
забава също е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
148,63 лева държавна такса за исковото производство, 250 лева депозит за САТЕ и
50 лева депозит за изслушване на свидетел при режим на призоваване, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда по реда
на чл.78, ал.8 ГПК, както и разноските, сторени в заповедното производство в
размер на 148,63 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 448,63 лева, сторени
от ищеца разноски в исковото производство и 198,63 лева в заповедното
производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, предявени от ЗК „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
7
София, .., срещу ЗД „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ..., че ЗД „..“ АД ДЪЛЖИ на ЗК „..“ АД следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 32147/2024г. по
описа на СРС, 169 състав: сумата от 5 531,03 лева (пет хиляди петстотин
тридесет и един лева и 03 стотинки), представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
Каско № .. за автомобил .. с рег. № .., за причинени щети по същия при ПТП на
04.08.2019г. около 19ч. в гр. София, на бул. Брюксел, срещу хотел "Премиер" с
лек автомобил .. рег. № .., водачът на който е имал валидно сключена
застраховка ГО при ЗД ".." АД, ведно със законна лихва за период от
29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 899,92 лева (хиляда
осемстотин деветдесет и девет лева и 92 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 28.05.2021 г. до 28.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗД „..“ АД, ЕИК .., да заплати
на ЗК „..“ АД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 448,63 лева, както и
разноски в заповедното производство в размер на 198,63 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8