№ 44
гр. С., 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600721 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 161/31.10.2024г. по НОХД № 1118/2024г., С.ският районен
съд признал подс.Щ. П. Х. за виновен в това, че на 06.09.2024г. в гр.С.,
управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“, с рег.
№ СН ******** ВН, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо средство Дрегер
„Drug TEST 5000 – ARPK-0011“ – престъпление по чл.343б ал.3 от НК и на
основание чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и
наказание глоба в размер на 500 лева.
С присъдата, на основание чл.343г от НК, на подс.Щ. П. Х. е наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Със същата присъда, на основание чл.343б ал.5 от НК, подс.Х. е осъден
да заплати в полза на държавата сумата 11 620 лева, представляваща
равностойността на управляваното МПС - „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4
МАТИК“, с рег.№ СН ******** ВН, послужило за извършване на умишленото
1
престъпление. С присъдата подс.Х. е осъден да заплати и направените на
досъдебното производство разноски в размер на 223.92 лева в полза на
държавата по сметка на ОДМВР С..
Присъдата е обжалвана от подс.Щ. П. Х., като неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Иска се да се отмени
атакуваната първоинстанционна присъда и да се оправдае
подсъдимия.Алтернативно, се иска да се измени присъдата и да се намали
наложеното наказание или да се приложи чл.66 от НК или да се отмени
присъдата и делото да се върне на РС С. за разглеждане от нов състав на съда.
Представителят на ОП С., в съдебно заседание, счита депозираната
въззивна жалба за неоснователна. Намира присъдата за правилна и
законосъобразна, без съмнение за авторството на извършване на деянието.
Сочи, че са наложени минимални наказания на подсъдимия по чл.54 от НК и
затова не е явно несправедлива присъдата. Пледира за потвърждаването на
присъдата във всичките й части.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Щ. П. Х. се явява
лично и със служебния си защитник адв.Ю. К. от АК С.. Защитникът на
подсъдимия моли да се уважи жалбата, като се отмени присъдата и се
постанови оправдателна такава. Сочи, че в съдебното производство не са
изпълнени доказателствените искания на подсъдимия за предоставяне на
записи от камерите от болницата и от полицията, които биха могли да отразят
съществени твърдения от страна на подсъдимия, а именно че е бил съзнателно
възпрепятстван да даде кръвна проба. Това, според защитата, е недоказано и
следва да бъде прието като основание за отмяна на присъдата и постановяване
на оправдателна такава.
Подсъдимият Щ. П. Х. в личната си защита изразява мнение, че има
СУМПС, издадено в Чехия, което не може да бъде задържано. В последната си
дума поддържа всички искания, които е изложил в жалбата си.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимия, който има право
на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от НПК и
в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК,
поради което тя е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
2
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
С.ският районен съд обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и
приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, както и
събраните в хода на проведеното съдебно следствие, извършил е обективното,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени
фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата. Всичко това
първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно правилата на
наказателния процес.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата и поддържани в
съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не
обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата
правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки задълбочено и
всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция
направи следните фактически констатации:
Подсъдимият Щ. П. Х. притежава СУМПС от 1996г., като е наказван по
административен ред за нарушения при управление на МПС. Притежава
СУМПС № ЕР551279, кат.В, издадено от Република Чехия на 26.09.2022г. и
валидно до 26.09.2032г.
Свидетелите Янчо з. и Донка М., полицаи в група ППС при РУ С., били
на работа като АЕ 617 от 19.00 часа на 06.09.2024г. до 07.00 часа на
07.09.2024г.
На 06.09.2024г., около 22.00 часа се намирали на установъчен пункт до
болница „Ева“ гр.С., когато получили сигнал от ОДЧ, че водач на лек
автомобил “Мерцедес МЛ 280“ с peг.№ СН ******** ВН, сив на цвят, се
3
движи в посока кв.“Комлука“, гр.С. и управлява автомобила под
въздействието на наркотични вещества или алкохол. Заедно със свидетелите з.
и М., бил и свидетелят Иван И., полицейски инспектор в група ППС при РУ
С.. Тримата полицейски служители з., М. и И., тръгнали веднага към
кв.“Комлука“, насочили се по ул.“Стефан Егаров“ в гр.С. и видели, че срещу
тях се движел автомобилът, за който били получили сигнала. Свидетелят з.,
водач на патрулния автомобил, пуснал светлинен и звуков сигнал, и в близост
до кръстовището с ул.“Шипка“, спрели автомобила за проверка. Водачът –
подс.Х., бил сам в колата и след поискване представил документите си за
проверка и така била установена самоличността му. Същият представил
СУМПС, издадено от Република Чехия с № ЕР551279. На място на
подсъдимия била извършена проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест“, който отчел отрицателен резултат за употреба на алкохол. По време
на проверката подсъдимият бил видимо превъзбуден, държал се арогантно,
което дало основание на полицейските служители да решат да му направят
проверка за употреба на наркотични вещества. Затова те отвели подс.Х. в
сградата на РУ С., където се намирало техническо средство „Drager Drug Test
5000“ № ARPK 0011 и с него му била извършена проверка за употреба на
наркотици и упойващи вещества. Проверката била извършена в 22.32 часа на
06.09.2024г., като уредът отчел положителна проба за употреба на амфетамин
и метамфетамин. В дневника за отразяване на резултатите от използваните
технически средства пробата била вписан като пореден № 30. Свидетелят з., в
присъствието на свидетелите Донка М. и Иван И., съставил на подс.Х. АУАН,
серия GA № 1327176/06.09.2024г., и иззел СУМПС № ЕР551279, издадено от
Република Чехия. Подсъдимият отказал да подпише акта. На подсъдимия бил
издаден талон за медицинско изследване № 281509/06.09.2024г., който му бил
връчен на 06.09.2024г. в 23.10 ч., но той отказал да го получи, като отказът да
го получи бил направен в присъствието на свидетеля И.Т.И., който
удостоверил надлежно с подписа си отказа му. С талона за изследване на
подсъдимия бил даден срок от 45 минути за явяване в МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ С.. След това подсъдимият бил отведен от полицейските
служители з., М. и И. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ С., където в тяхно
присъствие, и пред дежурен лекар, д-р Христо Х., подсъдимият отказал да
даде кръвна проба за лабораторен анализ. Отказът му бъде изследван бил
отразен от лекаря в Протокол за медицинско изследване и вземане на
4
биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества №
281509/06.09.2024г., който подсъдимият също отказал да подпише,
удостоверено с подписа на един свидетел.
Видно от справка с дата 09.09.2024г. от СПП при ОДМВР С. и
приложеното СРМПС, собственик на управлявания от подсъдимия лек
автомобил “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“ с peг.№ СН ******** ВН е
Илка Спартакова Александрова.
От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза е видно, че към датата на извършване на деянието, пазарната
стойност на лекия автомобил “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“, с peг.№ СН
******** ВН е в размер на 11 620 лева.
Въззивният съд направи гореизложените фактически констатации въз
основа на анализ и своя собствена оценка на всички гласни и писмени
доказателства, събрани на досъдебното и в първоинстанционното съдебно
производство, при спазване изискванията на разпоредбите на чл.13, чл.14 и
чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се
различава от приетата в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Направената от въззивният състав преценка на наличните доказателствени
източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и при проведеното
съдебно следствие от първата инстанция, и надлежно приобщени в
първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в настоящия
процес от гласните доказателства – показанията на свидетелите Янчо
Радостинов з., Д.Д.М. и И.Т.И., частично от обяснения на подс.Щ. П. Х.; от
писмените доказателства – писмо рег.№ 167000-61-60/22.10.2024г. от
Началник РУ С., писмо изх.№ РД-12.2996/23.10.2024г. от Изпълнителен
Директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ С., Акт за установяване на
административно нарушение серия GА, № 1327176/06.09.2024г., талон за
изследване № 281509, Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 06.09.2024г., автоматична справка от технически средство
„Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр.№ ARРК 0011 – тест 30, дневник за
5
отразяване на резултати от използване на техническо средство и регистрирани
нарушения, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, данни за калибровка на техническото средство,
справка за собственост на л.а.“Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег.№ СН
******** ВН, свидетелство за регистрация на л.а.“Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4
МАТИК“ с рег.№ СН ******** ВН, справка за нарушител/водач от СПП при
ОДМВР С., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, справка за съдимост на подс.Х., характеристична
справка на подсъдимия, както и от заключението по изготвената съдебно-
оценителна експертиза.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Безспорно са установени
релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, начина
и механизма на извършване на деянието, както и че на 06.09.2024г. на подс.Х.
е била извършена проверка от полицейските служители и е изпробван за
употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози. Проверката е
извършена съобразно правилата, описани в нормативните документи и не
будят съмнение установените при извършването й показатели, а именно
констатирания положителен резултат за употреба на амфетамин и
метамфетамин от подс.Х.. Неоснователно е наведеното от защитата и
подсъдимия, че е бил възпрепятстван да даде кръвна проба за провеждане на
кръвен тест за употреба на наркотици. Това изрично е отказано от
подсъдимия. Подсъдимият е отказал да подпише всички документи при
извършената му проверка, което е било надлежно установено с подписи на
свидетели. Подсъдимият е отказал да подпише АУАН, талона за изследване,
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества,
всички от 06.09.2024г., когато е спрян за извършване на проверка и е
изпробван само с техническо средство, което е показало положителен резултат
за амфетамин и метамфетамин. Подсъдимият е бил запознат с показанията на
уреда, независимо, че е отказал да подпише протокола и акта. Това
обстоятелство се установява категорично от показанията на свидетелите з., М.
и И.. Подсъдимият е отказал и да му бъде взета проба за изследване, което
надлежно е отразено в протокола за медицинско изследване, попълнен от д-р
6
Х., който също не е подписан от подсъдимия, като отказа на подсъдимия да се
подложи на изследване е удостоверено с подпис на един свидетел. В тази
връзка са неоснователни доводите на защитата и на самия подсъдим, че е бил
възпрепятстван да даде кръвна проба. Напротив, полицейските служители са
закарали подсъдимия в болница, за да му бъде взета проба, но той е отказал
категорично да се подложи на изследване и не е дал проба, като даже не е
подписал необходимите протоколи. Всичко това кореспондира и с показанията
на свидетелите И., М. и з., на които съдът е правилно е дал вяра като
безпротиворечиви, ясни, последователни, кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателствени материали по делото, а и са незаинтересовани от
изхода на делото.
Не отговаря на истината и твърдението на защитата, че не са уважени
доказателствените искания на подсъдимия. Напротив, районният съд е
изискал от болницата и полицията записите от камерите на процесната дата и
час, при искане от страна на подсъдимия, но предвид изминалия период от
време, същите не се пазили, поради което не са били предоставени. В
конкретния случай настоящата инстанция намира, че подсъдимият по никакъв
начин не е бил възпрепятстван от когото и да е било, включително и от
полицейските служители, да даде проби за извършване на медицинско
изследване, това единствено е сторил по негово желание и неискане да му
бъде извършено такова.
Правилно първоинстанционният съд е приел за доказано по безспорен
начин и че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, както и че употребата на
тези вещества е установена по надлежния ред, а именно по реда на Наредба №
1/19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.3 от наредбата,
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания. В конкретния случай
употреба на наркотични вещества, а именно на амфетамин и метамфетамин от
подсъдимия е установена чрез техническо средство „Drager Drug Test 5000“ №
ARPK 0011, което е преминало сервизна проверка на 17.05.2024г., като
7
валидността на извършената проверка на дрегера е 12 месеца, поради което
към датата на извършване на проверката на подсъдимия, дрегерът е
представлявал годно техническо средство. Съгласно нормативната база, за да
бъде установена употребата на наркотични вещества, на нарушителя е
предоставена алтернатива в зависимост от обстоятелствата и желанието му
при избиране на реда за установяване съдържанието на наркотични вещества,
т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се установи, както чрез
използване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като
последното не е задължително. В разпоредбата на чл.6 ал.10 от Наредба №
1/19 юли 2017г. е предвидено, че в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване, употребата на наркотични вещества се
установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или се
ползва показанието на техническото средство. Поради това, настоящата
инстанция се присъединява към изводите на първостепенния съд, че
обвинението е доказано от обективна страна, поради установяване наличието
на наркотични вещества по надлежния ред, а именно чрез техническо
средство, без медицински изследване. По този начин е спазен реда за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в
конкретния случай употребата на наркотични вещества амфетамин и
метамфетамин от подсъдимия е установена чрез техническо средство „Drager
Drug Test 5000“ № ARPK 0011, сертифицирано и минало съответна сервизна
проверка. Ето защо е правилен извода на съда, че от обективна страна
употреба на наркотични вещества от подсъдимия е установена по надлежния
ред, а именно при съблюдаване на процедурата, регламентирана в Наредба №
1/19 юли 2017г. Водим от изложеното, настоящата инстанция намира, че
подс.Х. е осъществил деянието от обективна страна, в какъвто смисъл
наведеното от защитата е неоснователно.
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаното
деяние, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, а именно пряк
умисъл. В тази връзка въззивната инстанция е длъжна да се съобрази с
константната съдебна практика и приема, че за субективната страна на
8
деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия и
прояви на дееца, предшестващи настъпилите общественоопасни последици, а
не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му
интерпретация на протеклите събития. От субективна страна подсъдимият е
бил със съзнанието, че му се извършва проверка, както и е отчетен резултат с
техническото средство. Неоснователно е твърдяното от подсъдимия, че не е
запознат с резултата от техническото средство, напротив именно за това
подсъдимият е отведен от полицейските служители в болницата, където той е
отказал да даде проби за изследване. Това се установява от показанията на
свидетелите, както и от писмените доказателства – протокола за медицинско
изследване, талона за изследване, протокола за извършване на проверка.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият, с оглед на неговата възраст - 47 години (към момента на
деянието), физическо и психическо развитие, образователен ценз - със средно
образование, с достатъчен социален опит и опит като водач на МПС от 1996г.
(с над 28-годишен стаж като водач на МПС), както и поведението му и
характера на действията му, добре е разбирал, че извършва нещо непозволено
от закона и нарушава правилата за управление на МПС, като е искал
настъпването на последиците от деянието. Иначе казано, подсъдимият е
съзнавал, че не следва да управлява автомобила след употреба на наркотични
вещества, но въпреки това го е управлявал. Така подс.Х. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. В настоящия случай от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
Съобразявайки гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
районният съд подробно е обсъдил цялата събрана доказателствена
съвкупност, обсъдил е поотделно и съпоставени помежду си събраните
доказателствени материали, като е изложил аргументи за направените изводи
в мотивите, към които се присъединява и въззивната инстанция.
Въззивният съд се присъединява към направения законосъобразен
правен извод от първоинстанционния съд, че подс.Щ. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.3 от НК, тъй
като на 06.09.2024г. в гр.С., управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес МЛ
9
280 ЦДИ 4 МАТИК“, с рег.№ СН ******** ВН, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, с
техническо средство Дрегер „Drug TEST 5000 – ARPK-0011“.
С.ският окръжен съд намира искането на подсъдимия за намаляване на
наложеното наказание за неоснователно. В случая, в жалбата и пледоариите,
не са посочени конкретни доводи, касателно това искане. Първата инстанция
правилно е наложила наказание на подс.Х. на основание чл.54 от НК в
минимален размер, предвиден в разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от една година, както и кумулативното наказание
глоба в размер на 500 лева. В мотивите към присъдата е посочено, че
наказанието е наложено само при наличие на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства – предишни осъждания, множество нарушения по
ЗДвП и недобри характеристични данни, но въззивният съд намира, че
наказанието е наложено в минимален размер, а именно една година лишаване
от свобода (при предвидено от 1 до 3 години) и 500 лева глоба (при
предвидено от 500лв до 1500лв), и по-голямо снизхождение не е основателно.
Въззивният съд намира, че в настоящият казус не са налице смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, но предвид липсата на съответен
протест, то не може да се утежни положението на подсъдимия, изхождайки от
принципа reformatio in peius. Независимо от това, настоящият съдебен състав
счита, че правилно наказанието е наложено при условията на чл.54 от НК,
съобразявайки предвиденото в специалната част на НК за извършеното
престъпление по чл.343б ал.3 от НК наказание, като същото е определено в
минимален размер. Настоящата инстанция намира, че първостепенният съд
правилно е определил наложеното наказание лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия, същият е изтърпял предходно наложено наказание лишаване от
свобода до 04.01.2020г. До 06.09.2024г. (когато е извършено настоящото
деяние), не са изтекли повече от пет години от изтърпяването на предходното
наказание, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, поради
което първоначалния режим на изтърпяване на наложеното му по настоящото
дело наказание е правилно определен, а именно строг режим.
В конкретния случай не са налице условията за приложение на нормата
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, няма налични изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, както и най-лекото, предвидено в закона
10
наказание, не е несъразмерно тежко. Въззивният съд взе предвид
обстоятелството, че са налични само отегчаващи обстоятелства, което
изключва приложението на чл.55 от НК. Ето защо, наложеното от първата
инстанция наказание отговаря на критерия за справедливост по чл.348 ал.5 от
НПК, като липсват основания за намаляването му.
Правилно, предвид разпоредбата на чл.343г от НК, на подс.Щ. Х. е
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година, което видно от АУАН серия GА, № 1327176/06.09.2024г., е отнето на
06.09.2024г. при извършената проверка на водача – подс.Х..
Въззивната инстанция намира, че правилно съобразявайки разпоредбата
на чл.343б ал.5 от НК, районният съд е осъдил подсъдимият да заплати в полза
на държавата сумата 11 620 лева, представляваща равностойността на
управляваното от него МПС, а именно „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“, с
рег.№ СН ******** ВН, послужило за извършване на умишленото
престъпление. Видно от справка с дата 09.09.2024г. от СПП при ОДМВР С. и
приложеното СРМПС, собственик на управлявания от подсъдимия лек
автомобил “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“ с peг.№ СН ******** ВН е
Илка Спартакова Александрова. От заключението на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза е видно, че към датата на извършване на
деянието, пазарната стойност на лекия автомобил “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4
МАТИК“, с peг.№ СН ******** ВН е в размер на 11 620 лева. Поради това,
правилно първата инстанция е осъдила подсъдимия, съблюдавайки стриктно
нормата на чл.343б ал.5 от НК, отчитайки, че управлявания от подсъдимия
автомобил не е негова собственост и е с пазарна стойност към момента на
деянието в размер на 11 620 лева.
Правилно на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подс.Х. да
заплати направените по делото разноски в размер на 223.92 лева за
изготвената на ДП съдебно-оценителна експертиза.
Предвид всичко изложено, въззивната инстанция счита, че не е налице
явно несъответствие на наложеното наказание с обществената опасност на
извършеното и с личната на подсъдимия, както и че с наложеното наказание
ще се изпълнят целите по чл.36 от НК, поради което няма основание за
намаляването му.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
11
присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.343б ал.3 от НК. Изпълнени са
предписанията на тази законова норма за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК
за оправдаването на подсъдимия по този текст от закона, в каквато връзка са
неоснователни наведените доводи от защитата на подсъдимия.
В тази връзка искането за оправдаване на подсъдимия е неоснователно,
поради категорична доказаност на деянието, извършено от подс.Х..
Наложеното наказание, следва да остане в определения от първата инстанция
вид и размер, предвид това, че се постигнат в пълна степен целите на
индивидуалната и обща превенция.
Настоящата инстанция, след извършена цялостна проверка на
атакуваната присъда, не намери допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, твърдени от жалбоподателя. Изводите на решаващия
съд са направени след цялостен, задълбочен и правилен анализ на събрания
доказателствен материал, изготвените мотиви отговарят на изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК, правилно е приложен и материалния закон, а наложеното
наказание не е прекомерно тежко за извършеното и неговия автор, даже е
приложена голяма снизходителност, отчитайки широкото разпространение и
употреба на наркотични вещества.
Водим от изложените аргументи, въззивната инстанция намира, че
присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна, а подадената от
подсъдимия въззивна жалба е неоснователна и не може да доведе до
претендираните с нея правни последици.
В заключение, въззивният съд намира, че първоинстанционната присъда
е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена при пълнота на
доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от
такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или
изменяване на съдебния акт.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 161/31.10.2024г. по НОХД № 1118/2024г.
по описа на Районен съд С..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13