№ 98
гр. ХАСКОВО, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20245600900084 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 6492/03.07.2024г. на Ц. А. С.,
подадена чрез пълномощника адв. А. Г. М.-САК срещу Застрахователна компания“лев Инс“
АД, ЕИК ***********-гр.С.. Предявени са обективно съединени искове,съответно: главен
иск с правно основание чл.432 от КЗ с цена 200 000лв. и акцесорен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ-Ц. А. С. твърди, че на 07.10.2022г. около 10.00 часа, на път 4-55045, при
километър 7+900, по пътя *********** в посока към грС. водачът И. П. П., управлявайки
лев автомобил „**********“, с рег.№**********, на ляв завой губи управлението на
автомобила си, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в движещия се в
обратна посока лек автомобил „**********“ с рег.№ ***********, управляван от него. В
резултат на удара автомобилът на ищеца бил избутан отстрани от пътя в близост до
храстите, след което и двата автомобила се запалват. По случая било образувано ДП
№414/2022г. по описа на РУС., което към настоящият момент е приключило
Към момента на ПТП л.а. ,,**********‘‘ с рег. № ********** е разполагал с валидно
сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ с ответното дружество-
застрахователна полица №BG/22/12200356396, валидна за периода от 28.01.2022г. до
27.01.2023г.
В исковата молба е изложено, че вследствие на ПТП ищцата била откарана в
ортопедичното отделение на „МБАЛ-Хасково“АД, където е установено, че има счупване на
капачката на дясно коляно и множество травми и счупвания на левия крак. Проведени били
необходимите изследвания и консултации с хирург и кардиолог и е извършена операция в
1
спешен порядък-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-фемури и открито
наместване на фрактури с вътрешна фиксация-патела. След изписването от болницата е
проведен курс по физиотерапия в „СБПЛР-Любимец“ЕООД за периода от 23.04.2023г. до
02.05.2023г.
В резултат на ПТП било отключено и нервно заболяване изразяващо се в
ексенциален тремор, което наложило и постъпване на лечение в Клиниката по нервни
болести към УМБАЛ“Александровска“-гр.С..
Поддържа, че в резултат на причинените й увреждания е претърпяла болки,
страдания, стрес, психически и физически дискомфорт. Първите 5 месеца след инцидента
била изцяло на легло, а в последствие започнала да се изправя с помощта на проходилка и да
се придвижва с нея. Твърди също,че е планирала извършването на операция, при която ще
бъде премахната цялата бедрена кост и на нейно място ще се постави изкуствен имплант,
която била на значителна стойност с много обем и сложност. Излага и съображения свързани
с трудности и неудобства претърпени в резултат на уврежданията по време на
възстановителния и оздравителен период.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ на 29.07.2022 г. ищецът отправил
молба-претенция до ЗК“Лев Инс“ АД за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди. По повод на претенцията му била
образувана преписка с № *********/29.07.2022 г., но в законоустановените срокове
ответното дружество не изпълнило задължението си да определи и изплати обезщетение.
Предвид изложеното се претендира съдът да осъди Застрахователна компания „Лев
Инс“АД-гр.С. да заплати на ищеца Ц. А. С. сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки , страдания и неудобства,
вследствие на получени при ПТП от 07.10.2022г. телесни увреждания, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Претендира се заплащането на разноски по делото.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
пояснява и допълва първоначалната. Оспорват се като неоснователни аргументите на
ответната страна, изложени в отговорите на исковата молба. Уточнено е също,че след
изтичане на срока за произнасяне от застрахователното дружество на ищеца е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 42 000лв., който размер бил
изключително занижен, поради което извънсъдебно споразумение не е било сключено.
Правят се и доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, в
законоустановения срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юристконсулт, оспорва
исковете по основание и по размер. Ответникът твърди, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача
на л. а. „**********” с рег. № **********, като навежда доводи, че виновен за ПТП е
2
единствено ищеца, който е причинил събитието,тъй като е управлявал лекият автомобил
„*********“ с рег.№*********** с несъобразена с пътните условия скорост на десен завой,
като центробежната сила я е отклонил в посока на насрещна пътна лента, където е
настъпило произшествието. Твърди, че тъй като няма влязла в сила присъда по отношение
на твърдения причинител на ПТП от 07.10.2022г. не са налице предпоставките на чл.300 от
ГПК. Излага доводи за съпричиняване по отношение на ищеца свързано с допуснати
нарушения на чл.15, чл.20, чл.44, чл.46 и чл.137а от ЗДвП.
Оспорва се наличието на причинна връзка между деянието и причинените на ищеца
увреждания.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер и твърденията за
настъпили неимуществени вреди, за тяхното естество и проявление.
Оспорва претенцията за лихви, като твърди, че такава не се дължи, тъй като ищеца
не е посочил банкова сметка, което от своя страна представлява забава на кредитора
съгласно чл.380 ал.3 от КЗ.
С изложените доводи се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен писмен отговор, с който се
оспорва депозираната допълнителна искова молба, като се потвърждават и поддържат
релевираните възражения в първоначалния отговор.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено наличието на валидно сключена към 07.10.2022г.
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а.
,,**********‘‘ с рег. № ********** с ответното дружество-застрахователна полица
№BG/22/12200356396, валидна за периода от 28.01.2022г. до 27.01.2023г.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №24/28.10.2022г. по описа на
РуС. се установява,че на 07.10.2022г. по пътя от *********** в посока към грС. водачът И.
П. П., управлявайки лев автомобил „**********“, с рег.№**********, на ляв завой губи
управлението на автомобила си, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в
движещия се насреща лек автомобил „**********“ с рег.№ ***********, управляван от
ищеца Ц. А. С.. В резултат на удара между двата автомобила се запалват и изгарят.
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП №414/2022г. по описа на РУС., пр.
пр.№4521/2022г. по описа на РП-Хасково. С постановление от 10.01.2025г. на прокурор от
РП-Хасково наказателното производство,водено за престъпление по чл.343 ал.1 „б“ вр.
чл.342 ал.1 от НК е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 и т.9 от НПК. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 05.03.2025г.
По делото е приета като доказателство водената административно наказателна
3
преписка за процесното ПТП от 07.10.2022г., от която се установява, че срещу водача на
лекия автомобил „**********“ И. П. П. е съставен АУАН серия GA №438050 от
07.10.2022г. за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно, че водачът не контролира ППС,
което управлява. В акта са посочени и обстоятелствата при които е било извършено
нарушението-на общински път 55045 при км 7+900 посока от с.Л. къмС. управлява личния
си автомобил марка ********** с рег.№ **********, като на ляв завой от пътя губи контрол
над автомобила и блъска движещия се насреща лек автомобил „**********“ с рег.№
***********. В последствие на 03.11.2022г. е издадено и наказателно постановление №22-
0351-000492, с което на И. П. П. за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание.Липсват данни по делото това НП да е било обжалвано,поради
което съдът приема,че същото е влязло в законна сила.
По делото са приети като писмени доказателства медицински документи
установяващи получените от ищцата увреждания в резултат на ПТП, лечението което е
било провеждано.Тези писмени доказателства изцяло подкрепят фактическите твърдения на
ищцата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Х. Д. Е. се установява, че при станалото на 07.10.2022г. ПТП на ищцата са
били причинени следните увреждания: Счупване на ляво бедро-отдалечена част и счупване
на капачката на дясно коляно.Уврежданията са причинени при автомобилна травма получена
от водач на лек автомобил при челен удар с друг автомобил. Възможно е описаните травми
да са получени в резултат на процесното ПТП. Според експерта травмите не са отзвучали
напълно към настоящия момент, като все още не са отстранени имплантите от десния крак.
Левият крак е протезиран с поставена изкуствена става на коляното. Травмите са лекувани
оперативно. На десния крак е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на
капачето. На левия крак е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на бедрената
кост. В последствие на левия крак е поставена изкуствена става на коляното. Допълнително
пострадалата е провеждала и провежда рехабилитационни процедури. В първите дни и
месеци след травмата пострадалата е понасяла болки и страдания с повишена интензивност.
Към момента продължава да изпитва болки и страдания с умерена интензивност.
Продължава да ходи с помощно средство/канадка/. В продължение на около 5 месеца
ищцата е ползвала чужда помощ за битовото си обслужване. Травмите на ищцата са в
резултат на удар в или от детайли от купето на автомобила намиращи се пред нея в
качеството й на водач на автомобила. Какви увреждания ще получат отделните участници в
пътния инцидент не зависи единствено от „интензитета на удара“ между двата автомобила, а
от много и различни фактори. В устния си доклад вещото лице сочи, че с оглед причинените
на ищцата увреждания пълно възстановяване няма да настъпи, като се има предвид
възрастта, обмяната, остеропорозата, възрастовите изменения и факта, че поставената
изкуствена става е чуждо тяло за цял живот. Уврежданията в областта на колената според
експерта показва, че тялото рязко е отишло с двете колене към предното табло, с което са
влезли в контакт. Тъй като ищцата е управлявала лекия автомобил и е била в лявата му част,
4
левият крак е пострадал повече, а десния по-малко. Вещото лице не може да посочи дали
ищцата е имала следи от поставен обезопасителен колан, тъй като експертизата е правена по
документи и в по-късен момент, а не към момента на настъпване на ПТП. От извършените
прегледи и медицинска документация не се установява наличието на описания в посочения
смисъл. По отношение на проведеното оперативно лечение и последващо възстановяване в
устния си доклад д-р Е. сочи, че това е сложен процес, който следва да бъде добре обмислен
и консултиран със специалисти, тъй като крие множество рискове и следва да се направи
конкретна оценка на състоянието.
От заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Г. А. С. се установява обстановката и механизма на ПТП. Вещото лице
установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП пътната настилка е била
суха, времето е било ясно и се е случило на дневна светлина. В материалите по делото няма
данни за други МПС, които да са участвали в ПТП освен процесните два автомобила.
Местопроизшествието е станало на десен завой в посока грС.-с.Л. по път 4-55045 при
км7+900Непосредствено преди началото на десния завой, в десния банкет се наблюдават
пътни знаци А1 и А21 намиращ се на 25 см. от десен ръб на пътното платно. Пътното платно
е изградено от едрозърнест гладък асфалт, без посипване на пясък. Пътното платно е
еднопосочно с ширина 4,20м. След пътното платно в лява и дясна страна следва бяла
непрекъсната линия отделяща асфалтовата ивица с ширина 24 см., след която следва банкет,
състоящ се от пръст и затревена площ. Ширината на десния банкет е 1 м., състоящ се от
пръст и затревена площ. Дълбочина спрямо пътната настилка-4см. Ширина на ляв банкет-90
см., състоящ се от пръст и затревена площ. Дълбочина спрямо пътната настилка-3,5 см.
Място на удара между двата леки автомобила, участвали в ПТП на 07.10.2022г. е с
параметри на първоначалния контакт по дължина –на около 45,5м. след ОР по широчина-на
около 2,10-2,40м. в ляво от дясната ограничителна линия на платното за движение. Ударът
между леките автомобили е настъпил на границата на осевата линия на пътното платно и по
характер е бил челен-ексцетричен с предна челна лява част на купето на опела и предна
челна лява част на *******а. След удара опелът се е придвижил на дясно с голям ъгъл на
завъртане по посока обратна на часовниковата стрелка, а *******ът се е придвижил назад и
наляво с малък удар на завъртане по посока обратна на часовниковата стрелка, където се е
установил, като е възникнало запалване в двигателния му отсек. Според експерта
непосредствено преди произшествието скоростта на лекия автомобил „*******“ е била 46,3
км/ч., а в момента на удара 18,8 км/ч. Относно механизма на ПТП е отразено, че на
07.10.2022г. на път 4-55045 при км.7+900 в землището на с. Л. в посока грС. към с.Л. със
скорост около 54,4 км.ч се е движил лек автомобил „**********“, управляван от Ц. А. С..
Движението се е извършвало през С.та част на денонощието по сух асфалтов участък от
платното за движение. В момент на преодоляване на десен завой по посоката си на
движение водачката на този автомобил предприема аварийно спиране и отклонява
автомобила надясно и в последствие наляво. В същия момент в посока от с.Л. към грС. със
скорост около 46,3 км/ч. се е движил лек автомобил „*******“, управляван от И. П. П., който
в момент на преодоляване на ляв завой по посоката си на движение, забелязва движещия се
5
насреща лек автомобил „**********“, предприема аварийно спиране и отклонява
автомобила надясно и в последствие наляво. При така създалата се ситуация е възникнал
удар между двата автомобила. Според вещото лице С. техническите причини за настъпване
на ПТП са следните: 1.Навлизане на лекия автомобил „**********“ в лентата за насрещно
движение при наличие на движещо се по нея и в опасна близост МПС; 2.Отклоняване на
автомобила „*******“ наляво към лентата за насрещно движение при наличие на движещо
се по нея и в опасна близост МПС и 3. Неосигуряването на достатъчно странична дистанция
от страна на водачите на двата автомобила, за да бъде изпълнено безопасното им
разминаване. При конкретната пътна обстановка и движение водачите и на двата
автомобила при максимално допустимата за района скорост от 50 км/ч. са имали
техническата възможност да предотвратят настъпването на произшествието чрез безопасно
разминаване при условие, че са се движили спрямо посоката си плътно в дясно на платното
за движение. В резултат на ПТП на ищцата са били причинени средни телесни повреди. В
заключението е отразено също, че водачът на лекия автомобил „*******“ е реагирал чрез
предприемане на аварийно спиране, когато се е намирал на разстояние около 27м. преди
мястото на удара, а водачът на лекия автомобил „**********“ е реагирал на разстояние
около 33 м. от мястото на удара. Поради факта, че вътрешната част на купето на лекия
автомобил „**********“ е напълно опожарена, а вътрешната част е частично опожарена не
би могъл да се извърши оглед за установяване причините, поради което предната предпазна
въздушна възглавница на волана на автомобила не е била задействана. Вероятната
неизправност в модулите за управление на предпазните въздушни възглавници или на
самата предпазна въздушна възглавница е причина да не се задейства. В устния си доклад
вещото лице сочи, че от данните по делото не може да се установи дали ищцата е била с
поставен предпазен колан или не, а една от причините за прекратяване на наказателното
производство е била свързана с липсата на видимост и за двата автомобила, тъй като е
имало растителност от двете страни на пътя,която е пречела и на двамата водачи, и повече
на водача на „**********“-та.
От заключението на повторната съдебно автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. С. К. М. се установява, че ПТП е настъпило на хоризонтален и равен
участък от пътя в зоната на завой, при движение през деня, при ясно време, при видимост на
дневна светлина. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от
асфалт, която е била суха. Ударът между двата автомобила е настъпил на платното за
движение на място, което се намира по дължина на 46,8-47,2м. северно от Ориентира приет
в протокола за оглед, приложен по досъдебното производство и по широчина на 1,4-1,6м.
западно/в ляво/ от източната /дясната/ граница на платното за движение или на 2,6-2,8м.
източно/в дясно/ от западната/лявата/граница на платното за движение. Според експерта
скоростта на лек автомобил „**********“ в момента на удара е била около 48 км/ч., а на
лекия автомобил „*******“ около 53 км/ч. По отношение на описана в протокола за оглед
следа №1 вещото лице сочи, че ако се приеме, предположи, че това е следа от лекия
автомобил „*******“ то неговата скорост непосредствено преди задействане на спирачната
6
му система би била около 87 км/ч. По отношение на механизма на ПТП вещото лице сочи,
че на 07.10.2022г около 11,35 ч. ищцата Ц. А. С. е управлявала лек автомобил „**********“
по платното за движение на път 4-55045/грС.-с.Л./ в посока от юг на север. По това време
водачът И. П. П. е управлявал лек автомобил „*******“ по платното за движение на същия
път в посока от север на юг, срещу лекия автомобил „**********“. Така двата автомобила
достигнали завой на пътя, десен за опела и ляв за *******а. При разминаване на двата
автомобила не е било осигурено достатъчно странично разстояние и така е настъпил удар
между тях. Ударът е настъпил в предната лява част на лекия автомобил „**********“ и в
предната лява част на лекия автомобил „*******“. След удара двата автомобила са се
установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и са видни от
фотоалбума на местопроизшествието. Причината за настъпилото ПТП е това, че не е било
осигурено достатъчно странично разстояние при разминаване на двата автомобила в зоната
на завоя. При разполагане на лекия автомобил „******“ възможно най-вдясно на платното
за движение двата автомобила биха се разминали. Платното за движение е било
еднопосочно/най вероятно двупосочно/ с ширина 4,20м., на което няма пътна маркировка,
която да го разделя на ленти. Вещото лице сочи масата и ширината на двата автомобила, а
именно: л.а.“****** ****“- маса 1415 кг. и ширина 1820мм., л.а.“**********“-маса 990кг. и
ширина 1696мм. От заключението на тази експертиза се установява, че в момента на удара
л.а.“**********“ е бил разположен възможно най-вдясно на платното за движение, като
няма обективни данни за движението на този автомобил преди това. При движението на
автомобила по десен завой е действала центробежна инерционна сила насочена наляво
спрямо автомобила. На платното за движение няма линия, която да разделя двете ленти. В
момента на удара този автомобил е бил разположен възможно най-вдясно на платното за
движение, поради което водачът е нямал техническа възможност да избегне удара. Дори да е
бил спрял, поради насрещно движещия се л.а.“*******“ удар пак би настъпил.
Деформациите на л.а.“**********“ са в предната лява част, като посоката на ударната сила е
била отпред-назад и косо отляво-надясно тъй като предно ляво колело е изместено освен
назад и навътре в горната му част. Деформациите на л.а.“****** ****“ са в предната лява
част, като посоката на ударната сила е била отпред-назад. След удара предно ляво колело
най-вероятно е останало блокирано, тъй като джантата е деформирана в зоната на контакта
и деформацията е останала насочена напред, т.е. най-вероятно колелото не се е въртяло след
удара /или е направило един пълен оборот, което предвид деформацията е малко вероятно/.
Причината за запалване на автомобилите не би могла да се определи. Волана на
л.а.“**********“ е напълно опожарен и не може да се посочи дали е имало въздушна
възглавница или не, дали се е отворила или не и поради каква причина не се е отворила.
Водачът на л.а.“**********“ е имал възможност да забележи другия лек автомобил около
1,16секунди преди удара, а водачът на л.а.“**********“ е имал възможност да забележи
другия автомобил около 1,09секунди преди удара. Според експерта описаната в протокола за
оглед следа №2 няма отношение към настъпване на ПТП, тъй като не би могла да бъде
оставена от л.а.“**********“, от който няма оставени спирачни следи. Описаната в същия
протокол следа №1 също няма отношение към ПТП. Ако се приеме, че тази следа №1 е
7
оставена от л.а.“**********“ то това би означавало, че в началото на следата този автомобил
да е бил с левите колела в банкета.
От показанията на разпитания свидетел И. П. П. се установява,че той е водачът на
л.а.“**********“, който е участвал в ПТП на 07.10.2022г. Същият установява, че при
управление на автомобила на посочената дата в посока към грС. срещу него на един завой
от с.Л. излязъл друг автомобил. На мястото на удара между двата автомобила пътят бил
тесен, едно платно и всеки си карал по средата. Твърди, че пробвал да избегне колата, но
другия водач не реагирал и се ударили. Ударът станал за секунди. Карал бавно, не си спомня
с каква скорост, но като излязъл на завоя видял другата кола на средата на пътя. Колите се
ударили предно, към предните фарове. Успял да помогне на жената от другия автомобил,
изкарал я от колата като в последствие и двете коли изгорели. Свидетелят сочи, че когато
видял автомобила срещу него веднага реагирал, бил вдясно на пътя, пробвал да избегне
колата срещу него като завил наляво и на дясно, но не успял, тъй като автомобилът идвал
срещу него и другия водач не реагирал.
От показанията на разпитаната свидетелка З. Х.ва А. се установяват факти и
обстоятелства относно здравословното състояние на ищцата след ПТП. Свидетелката сочи,
че има непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищцата след
инцидента, тъй като били в много близки отношения и си помагали, с каквото могат. Сочи,
че пострадали били и двата крака на ищцата, като на бедрото на левия крак била счупена
костта, а на десния крак капачката на коляното била разкъсана. Ищцата претърпяла
операции и на двата крака, била определено време неподвижна, не можела да се обслужва
сама, имала забрана 2 месеца да стъпва на десния си крак, и около 3-4 месеца да не стъпва
на левия крак. Тъй като била обездвижена около 5 месеца не можела да се обслужва сама.
Тъй като самата ищца се грижила за свои близки, сега се наложило те, които били със
сериозни здравословни проблеми да й помагат и да се грижат за нея. Наложило се да ползва
чужда помощ за преобличане, да й носят отходно гърне,да й сменят памперсите, поради
което била наета жена, срещу заплащане.Д ори и след операциите не можела да се движи
без проходилка, тъй като изпитвала силни болки при движение. В момента се движела с
една патерица, но все още не се чувствала съвсем добре.Ищцата била много силен човек и
психически и физически, а процеса й на възстановяване бил тежък и все още неприключен.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ-пряк иск на увреденото лице
срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Този иск е
процесуално допустим, тъй като е предявен от активно легитимирана страна-пострадал от
ПТП с участието на МПС, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. Изпълнено е и задължителното условие на чл.380 ал.1 от КЗ относно
извънсъдебното претендиране на застрахователното обезщетение, което обстоятелство се
установява от застрахователна претенция отправена до застрахователя. Не е спорен и факта,
че по тази претенция на ищцата е било определено застрахователно обезщетение в размер
8
на 42 000лв., с който размер ищцата не е била съгласна, поради което не е било пристъпено
към сключване на извънсъдебно споразумение/допълнителна искова молба/.
Предвид предмета на главния иск в тежест на ищеца, в настоящото
производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира
отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение
от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди;
вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1
от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ
законът представя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
За безспорни факти съдът приема наличието на валидно сключена към датата на
ПТП/ 07.10.2022г./ задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”
по застрахователна полица по застрахователна полица № BG/22/12200356396 с период на
покритие от 28.01.2022г. до 27.01.2023г.. за л.а. ,,*******‘‘, модел “****“ с рег.№
************; съществуването на валидно застрахователно правоотношение и настъпването
на ПТП на 07.10.2022г., в което е участвал водача застрахования автомобил И. П. П. и
ищцата Ц. А. С., която е пострадала. В тази връзка от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията на назначените съдебни автотехнически експертизи
и съдебномедицинска експертиза, които съдът кредитира като компетентни и
безпристрастно дадени, се установява по несъмнен начин както механизма на настъпване на
ПТП, така и причинените на ищцата увреждания. От тези доказателства се установява, че
на 07.10.2022г. около 11,35 ч. ищцата Ц. А. С. е управлявала лек автомобил „**********“ по
платното за движение на път 4-55045/грС.-с.Л./ в посока от юг на север. По това време
водачът И. П. П. е управлявал лек автомобил „**********“ по платното за движение на
същия път в посока от север на юг, срещу лекия автомобил „**********“. Така двата
автомобила достигнали завой на пътя, десен за опела и ляв за *******а. При разминаване на
9
двата автомобила не е било осигурено достатъчно странично разстояние и така е настъпил
удар между тях. Ударът е настъпил в предната лява част на лекия автомобил „**********“ и
в предната лява част на лекия автомобил „*******“. След удара двата автомобила са се
установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и са видни от
фотоалбума на местопроизшествието. В следствие на настъпилото произшествие е
пострадала ищцата, на която са били причинени травматични увреждания.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал сочи, че причина за ПТП
са допуснатите по непредпазливост от водача на лекия автомобил. ,,*******‘‘, модел“****“
с рег.№ ********* нарушения на ЗДвП, а именно: чл.8 от ЗДвП-Водачите на пътни
превозни средства използват дясната половина на пътя по посака на движението си, освен в
случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго и чл.44 ал.1 от
ЗДвП- При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са
длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.
Нарушавайки правилата за движение в зоната на завоя водачът на лекия автомобил
„**********“ по непредпазливост е причинил на ищцата увреждания в долните крайници, а
именно: счупване на капачката на дясно коляно и счупване на ляво бедро-отдалечена част,
представляващи средни телесни повреди, изразяваща се в трайно затруднение в движението
на крайниците, по смисъла на чл.129 от НК, които са причинили временно разстройство на
здравето не опасно за живота.
Вината на водачът И. П. П. се установява както от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №24/28.10.2022г., така и от Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA №438050 от 07.10.2022г. за нарушение по
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно,че водача не контролира ППС, което управлява. В акта са
посочени и обстоятелствата при които е било извършено нарушението-на общински път
55045 при км 7+900 посока от с.Л. къмС. управлява личния си автомобил марка **********
с рег.№ **********, като на ляв завой от пътя губи контрол над автомобила и блъска
движещия се насреща лек автомобил „**********“ с рег.№ ***********. В последствие на
03.11.2022г. е издадено и наказателно постановление №22-0351-000492, с което на И. П. П.
за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание. В тази връзка
съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество за липса на вина на водача
на лекия автомобил „**********“ за станалото на 07.10.2022г. ПТП, тъй като доводите в
посочения смисъл не намират опора в събрания доказателствен материал. Макар и приетия
като доказателство Констативен протокол да няма характер на официален свидетелстващ
документ, в частта относно “обстоятелства и причини за ПТП“, то механизма на ПТП е
установен с други доказателства по делото, анализът на които води до единствено
възможния извод, че водачът на лекия автомобил не е спазил правилата за движение по
пътищата, поради което и на същия е бил съставен АУАН, а в последствие и НП, за което
съдът приема, че е влязло в законна сила.
По отношение извършените от водача на лек автомобил „**********“ нарушения на
правилата за движение по пътищата и неговата вина, освен посочените по-горе писмени
10
доказателства съдържащи се в приетата като доказателство по делото административно
наказателна преписка, съдът възприема заключението на повторната автотехническа
експертиза, което кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Това заключение и
устният доклад на вещото лице в с.з. на 24.11.2025г., преценени с останалия доказателствен
материал води до извода, че именно този водач поради неосигуряване на достатъчно
странично разстояние при разминаване на автомобилите „**********“ и „**********“ в
зоната на завой, предизвиква процесното ПТП на 07.10.2022г. В случая ударът между двата
автомобила е настъпил на платното за движение, което е двупосочно, без разделителна
линия и маркировка, с ширина 4,20м. на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на
завой, при движение през деня, при ясно време, при видимост на дневна светлина, суха
асфалтова настилка. Мястото на удара е по дължина на 46,8-47,2 м. северно от ориентира
приет в протокола за оглед на местопроизшествието и по широчина на 1,4-1,6м. западно /в
ляво/ от източната/дясната/ граница на платното за движение или на 2,6-2,8м. източно/в
дясно/ от западната/лявата/ граница на платното за движение. Ако пътят се раздели мислено
на две равни части, всяка от тях е 2,10м., което е доста малко, тъй като един нормален
автомобил е с широчина 1,8-1,9м. с огледалата. Тази широчина е достатъчна за разминаване
на два автомобила, но при сравнително ниска скорост и при положение, че всеки автомобил
се намира максимално /плътно/ в дясно. Ударът е бил в лентата на лек автомобил
„**********“. Скоростите на двата автомобила непосредствено преди удара са били
съответно 48км/ч на „**********“ и 53 км/ч за „**********“, при разрешена скорост в този
участък на пътя 50 км/ч., налице са и центробежни инерционни сили. След като с оглед
данните по делото е установено, че л.а.“**********“ се е движил възможно най-вдясно, при
осигурено достатъчно разстояние от л.а.“*******“ двата автомобила биха се разминали и не
би настъпил удара между тях. Ударът между двата автомобила би настъпил и при спряно
положение на опела, както сочи експерта.
Всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, установяват по несъмнен начин проведеното от ищцата лечение в болнични и
домашни условия; приема на медикаменти и спазването на определен режим при
възстановяването; необходимостта от чужда помощ за спазването на лична хигиена;
затрудненията; продължителността на оздравителния процес и липсата на пълно
възстановяване. Не без значение в случая е и обстоятелството,че възстановителния процес
на ищцата не е приключил, тъй като все още не са отстранени имплантите от десния крак,
левият крак е протезиран с поставена изкуствена става на коляното. Придвижването се
осъществява с една патерица и към момента все още ищцата не може да се придвижва без
помощно средство. В тази насока е заключението на съдебномедицинската експертиза,
устният доклад на вещото лице д-р Е. изложен в съдебното заседание, показанията на
разпитаната свидетелка, посочена от ищцата, които следва да бъдат изцяло кредитирани
предвид тяхната последователност, еднопосочност и непротиворечивост. Показанията на
свидетелката З. Х.ва А., изградени въз основа на лични и непосредствени нейни
впечатления следва да се кредитират, тъй като липсват основания съдът да се усъмни в
тяхната достоверност, а свидетелката е от най-близкия кръг на ищцата, която в
11
продължение на повече от 6 месеца е помагала през периода, в който Ц. е имала най-голяма
нужда от грижи и обслужване и с най-голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата
по възстановяването Тези показания се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал /медицински документи/.
Предвид кредитираното заключение на съдебно медицинската експертиза, за
установено съдът приема описаните увреждания и търпените неудобства от тях да са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие /ПТП/, като липсват
ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Доказателствата по
делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка
между застрахователното събитие и търпените от ищцата неимуществени вреди.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са
налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,
т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от
застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във
фактически състав.
При така изложените съображения, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на
пълно и главно доказване проведено от ищцата се установи наличието на елементите на
състава, обсъдени вече по-горе, поради което ответното застрахователно дружество ще
следва да обезщети претърпените от ищцата вреди, които вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.
Що се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение за вреди,
настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен
изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с
икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние
от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
12
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на съдебно
медицинската и повторната автотехническа експертиза, съдът констатира и определи
претърпените от ищцата вреди, като взе предвид настъпилите последици, както във
физически, така и в психически и емоционален план, отчитайки възрастта на ищцата-80
години към момента на ПТП и болките и страданията, които е претърпяла вследствие на
причинените й увреждания, продължителния оздравителен и възстановителен период.
Съдът счита, че ищцата е търпяла изключително интезивни болки и страдания
непосредствено след станалото ПТП. Не без значение са и проведените множество
болезнени медицински манипулации, невъзможността да се обслужва самостоятелно за
продължителен период от време, нуждата от чужда помощ, емоционалния стрес, коренната
промяна в начина на живот. При определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази и характера на причинените физически увреждания В
оздравителния период се е наложило за продължителен период от време ищцата да ползва
чужда помощ, поради това че не е можела да се обслужва сама. Следва да се отчетат
нестихващите болки в краката, неотстранените импланти в десния крак, поставената
изкуствена става на коляното на левия крак, продължаващото медикаментозно лечение,
нуждата от чужда помощ за определени дейности. Следва да се отчете както
продължителността на оздравителния процес, както и периода на възстановяването от
травмите, който все още не е приключил. Като паричен еквивалент на понесените болки и
страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобрази и конкретните икономически условия към правно релевантния момент-
/07.10.2022г../, чийто обективен белег са и лимитите на застраховането, които са значително
по-високи от търсеното от ищцата обезщетение.
За неоснователно съдът намира възражението на ответното дружество с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищшцата, тъй като липсват доказателства в подкрепа на това възражение. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто не бе
установен по делото. От всички събрани по делото доказателства, се установява, че причина
за настъпване на ПТП-то е единствено и само поведението на водача на лекия автомобил
„****** ****“. От приетите по делото заключения на съдебно медицинска експертиза и
автотехническите експертизи не би могло да се установи дали ищцата е била с предпазен
колан или не, тъй като и двата автомобила са били изгорели след ПТП. Това обстоятелство
от друга страна е и ирелевантно в настоящия случай, тъй като непоставянето или
поставянето на предпазен колан няма отношение към механизма на ПТП и настъпилите
13
вреди, доколкото причината за това произшествие е неосигуряването на достатъчно
разстояние между два разминаващи се автомобила на тесен път и на завой, при сравнително
ниска скорост и за двата автомобила.Не се установяват и други нарушения на ищцата на
правилата за движение, които да са съпричинили за настъпването на вредоносните
последици от произшествието. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.И. П. П.
в частта, че ищцата се е движела с лекия си автомобил по средата на пътя и не реагирала по
никакъв начин на идващия срещу нея друг лек автомобил, тъй като показанията му в тази
част са изолирани и не се подкрепят от писмените доказателства,съдържащи се в ДП
/протокол за оглед,, протокол за ПТП и пр./.Съдът не кредитира и показанията на този
свидетел в частта, в която сочи, че с автомобила си е правил опити наляво и надясно да
избегне удара между двата автомобила, тъй като показанията в тази му част противоречат на
констатациите на повторната автотехническа експертиза, според която този свидетел не е
имал никакво време да извърши тези маневри с оглед изключително краткото време, в което
е могъл да реагира след като е забелязал автомобила управляван от ищцата.
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките
и страданията, търпени от ищцата Ц. А. С., съдът кредитира писмените доказателства,
заключенията на съдебномедицинската и повторната съдебната автотехническа експертиза,
показанията на разпитаната свидетелка З. Х.ва А..
Инцидентът безспорно е оказал отражение върху психиката на ищцата, като дори
и да липсват данни за нарушение на психическото функциониране на ищцата , то безспорно
от гласните доказателства се установява наличието на промяна в поведението,
жизнеността,намина на живот и пр. С оглед данните по делото така търпените от ищцата
съзнавани болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането, а и понасянето на
това състояние от самия увреден , непълното възстановяване и към настоящия момент,
съдът намира, че сумата в размер на 80 000 лв. в достатъчна степен възмездява
претърпените от Ц. А. С. неимуществени вреди. Този размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази и с лимитите на застраховане по чл. 492 от КЗ, като
прие, че същия съответства и на икономическите условия в страната.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, съдът счита, че същата следва да се присъди , считано
от датата на отправяне на застрахователната претенция, която е 28.02.2024г./съгласно писмо
изх.№6043/10.07.2024г. на ответното дружество/ до окончателното изплащане на главницата.
Претенцията на ищцата за законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от
07.10.2022г. до 27.02.2024г.. като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността
на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски
пред Окръжен съд – Хасково, в рамките на уважената искова претенция. На основание чл.84
ал1 т.4 от ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса с определение
14
№193/15.07.2024г., поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на 3200 лв.–
държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда
на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл.
69, ал. 1, т. 1 от ГПК, която следва да се заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на ОС – Хасково. Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати и
сумата от 2200лв., платени възнаграждения на вещи лица от бюджетните средства на съда.
Налице е основание, предвид направеното изрично искане, в полза на адв. А. Г.
М.-САК да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва
да бъде определен като бъде отчетена фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседание, изхода на делото и уважаването на исковата претенция до
размера от 80 000лв., поради което и размера на същият възлиза на сумата от 7050лв.
Посочената сума като определено адвокатско възнаграждение следва да се заплати от
ответното дружество.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответното дружество също има право да иска
заплащането на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Размера на разноските следва да се определи съгласно представения от процесуалния
представител на ответното дружество списък на разноските по чл.80 от ГПК и същите
възлизат на сумата от 807лв. Посочената сума следва да се заплати от ищцата.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания“Лев Инс“АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ***************на основание чл.432 ал.1 от КЗ, да заплати
на Ц. А. С., ЕГН ************, от **********, сумата в размер на 80 000лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени от нея болки, страдания и неудобства, вследствие на получени при ПТП от
07.10.2022г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до
окончателното й заплащане, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 80 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. и за законна лихва
за периода от 07.10.2022г.. до 27.02.2024г., като неоснователни и недоказани-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания“Лев Инс“АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ************* да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 5 400лв., от
която 3200лв.- държавна такса, съобразно уважения размер на предявените искове и
15
2200лв.-възнаграждение за вещи лица, заплатени от бюджетните средства на съда.
ОСЪЖДА Застрахователна компания“Лев Инс“АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление *************, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да
заплати на адвокат А. Г. М.-САК сумата в размер на 7050лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Ц. А. С., ЕГН ************, от **********, на основание чл.78 ал.3 от
ГПК, да заплати на Застрахователна компания“Лев Инс“АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление *************** направените по делото разноски в размер
на 807лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
16