Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
за да се прожизнесе взе предвид следното : Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК С решение №.../13.06.2012 година постановено по гр.дело № 1656 по описа за 2011 година на ГОРС, е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” , че Н. Р. Т. не дължи сума в размер на 1007, 54 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ и чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ въз основа на Констативен протокол и справка за корекция на сметки за периода: 04.10.2010 г. – 09.05.2011 година, по партида на абонат с адрес град Г. О., област Велико Търново, ул. „Ю. Г.”, № 43, В. „А”, .4. Със същото решение ответника е осъден да даплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство. Против решението е подадена въззивна жалба от процесуалните представители на ответника-„Е. Б. П.” , Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността – неправилността на решението, подробни съображения във връзка с изложените твърдения. Няма доказателствени искания. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и да се присъдят направените разноски. Проведена е процедура по отстраняване нередовност на въззивната жалба за внасяне на дължимата държавна такса по нея. Отстранена е нередовността в срок. Връчен е препис от въþзивната жалба на насрещната страна. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подаден от процесуалния представител по пълномощие на ищеца. Заето е становище, че се оспорва предявената въззивна жалба като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Изложени са аргументи във връзка със заетото становище. Няма доказателствени искания. Направено е искане да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендират се разноски. Съдът в закрито съдебно заседание е счел, че са налице всички процедурни предпоставки за разглеждане на делото в публично съдебно заседание, поради което го е насрочил. Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Съдът като взе предвид направените оплаквания,доводите и съображения на страните,докадателствата по делото които съобрази със закона приема за установено следното : Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на жалбоподателя, изложени във въззивната му жалба, са неоснователни. Няма спор по делото, че ищецът е абонат на „Е. Б. П.” В. и че общите условия на договора между потребителите и „Е. Б. П.” В., и „Е. Б. МРЕЖИ „ В. имат обвързваща сила спрямо него, заедно с всички настъпили след първоначалното им одобряване изменения. Съгласно ОУ на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В., които също са обвързващи за ищеца, /чл.61 от същите/ в случаите, когато се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на «Е. Б. МРЕЖИ» гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. По делото е представен констативен протокол от 09.05.2011 г., съставен от служители на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В.. Юридическият факт, от който би възникнало вземането за ответника, е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване.Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ. С разпоредбата на чл.61 ал.1 от ОУ изчерпателно са посочени лицата, които следва да подпишат протокола. Освен представител на „крайния снабдител” това са „ползвателят” или „упълномощено от него лице”. Ако протоколът не е подписан от посочените лица, той няма доказателствена стойност. В ал.2 на чл.61 от ОУ също изчерпателно са посочени обстоятелствата, при наличието на които протоколът се подписва от свидетел. С подписа си свидетелят, удостоверява както наличието на обстоятелствата, че „ползвателят” го няма или отказва да подпише, така и обстоятелствата, от които се прави извод, че пренесеното количество енергия, потребено от „ползвателя”, частично не се отчита от средствата за търговско измерване. В настоящия казус ищецът не е подписал констативния протокол, а същия е подписан от свидетел. Протоколът обаче не е годен да установи нищо повече от отразеното в него, а именно: че е отчетено отклонение при измерването на ел.енергия, тъй като е поставен шунт на токовите изводи от клемовия блок към платгката" което променя параметрите на СТИ и установява неотчитане и неправилно измерване на доставяната и потребена от абоната ел.енергия.Не е достатъчно да обоснове извода за дължимост на процесната сума, която «Е. Б. П.» гр. В. е начислил по реда на чл. 38 от своите ОУ. Нещо повече, именно обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищеца по реда на клауза от ОУ, дава основание на съда да приеме, че исковата сума не се дължи. «Е. Б. П.» гр. В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последния само въз основа на установено вмешателство върху СТИ. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на «Е. Б. П.» гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя, независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид горното, възраженията в тази насока са несъстоятелни. Въпреки това доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът не дължи сумата от 1007,54 лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 04.12.2010г.-09.05.2011г. при неточно измерване на ел.енергията, тъй като за «Е. Б. П.» гр. В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ГОРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба направените разноски във възивното производство в размера на сумата от 300.00 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното, съдът, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение ...от 13.06.2012г. постановено по гр.д. № .../ по описа за 2011г. на Горнооряховски районен съд като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление в гр. В. ул."О. " №13-А с ЕИК-... да заплати на Н. Р. Т. от гр. Г. О.,ул."Ю. Г. "№43 В.А .4 направените във възивното производство разноски в рлазмер на 300.00 лева адвокатски хохорар. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |