РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20221880200167 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от И. Ж. М. от с. З., обл. П., ул. „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощник,
против Наказателно постановление № 22-0353-000134 от 11.07.2022 г.,
издадено от ВПД (временно преназначен на длъжността) началник група към
ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното
наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева –
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.
В жалбата си М. излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление (НП) и моли то да бъде
отменено. Оспорва фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) и в НП, като твърди, че не е
извършил административното нарушение за което е наказан.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
НП и са разпитани двама свидетели
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
1
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 15.06.2022 г. разпитаните от съда свидетели - очевидци : Г. Г. и Ю. Т.
(служители на ...), изпълнявали задължения си по контрол на автомобилния
транспорт в с. Церово, общ. Своге, на път II-16. Около 11,50 ч. те спрели за
проверка автомобил марка „Рено”, модел „Мастер”, с рег. № ...... Колата се
движела с посока на движение от гр. София към гр. Мездра и се управлявала
от И. М.. Проверяващите констатирали, че водачът е поставил
обезопасителния колан частично, като едната част от ремъка е преметната
през гърдите му (от лявата страна на рамото до дясната страна на таза), а
другата част остава под него, без да обхваща таза. Показания на свидетеля Г. :
„Коланът е закопчан, но на празна седалка, просто си слага едната презрамка
на гърдите”. На място бил съставен АУАН, който съдържа всички реквизити
посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41
ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. И.
М. се е запознал със съдържанието на акта и е написал, че е бил с поставен
обезопасителен колан и не знае защо му е съставен този акт. Уведомен е за
правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения,
което е удостоверено с подписа му. Издаденото на 11.07.2022 г. наказателно
постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН,
като е редовно връчено на 09.08.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на
18.08.2022 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и
относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите
полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и
кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото.
Редовно съставените актове по Закона за движение по пътищата имат
доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като
по делото не беше доказано друго.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че на 15.06.2022 г. водачът И. М. е
управлявал моторно превозно средство (автомобил марка „Рено”, модел
„Мастер”) без да е изпълнил задължението си да използва предпазен колана.
Законът задължава водачите да ползват обезопасителен колан, а не само части
от него. В случая диагоналният колан е бил прехвърлен отпред пред гръдния
кош – от бедрото към лявото рамо, а надбедреният колан не е минавал отпред,
пред тазовите части. Не е налице нито едно от изключенията посочени в чл.
137а, ал. 2 ЗДвП. Поради това настоящият състав на съда намира от правна
страна, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Следователно административният орган е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е
извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя
2
по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. М..
Наложеното административно наказание е предвиденото в закона за
извършеното нарушение, като е взето предвид, че то се характеризира с
висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и
засяга съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от
ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение,
поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена
опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която
да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.
Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен
ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно
единство между АУАН и НП, относно описанието на административните
нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин
възпроизведени в съдържанието на двата акта. Ето защо се налага извод за
липса на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в
рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и
обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на
нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен
правилно. От гореизложеното съдът счита, че И. М. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран
административно. От субективна страна деянието е извършено виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 22-0353-000134 от
11.07.2022 г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР София, РУ
Своге, с което на И. Ж. М. от с. З., обл. П., ул. „...” № , ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
3