№ 1581
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110107718 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Ф. Г. Г. срещу „Б.Н.Ж.К.“
ООД, с която са предявени установителни искове, както следва: главен иск с правно
основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор
за кредит № MAX_50004**** от 15.10.2021г. и евентуални на него искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на клаузата по
чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № MAX_50004**** от 15.10.2021г., предвиждаща
заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 350,11 лева, и клаузата на чл. 9, ал. 2
от същия договор, предвиждаща заплащането на такса за динамично плащане в размер на
500 лева. Предявен е и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 798,50 лева, представляваща недължимо платени суми по
недействителен договор при начална липса на основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 12.02.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Ф. Г. Г. твърди, че на 15.10.2021г. е сключил с ответника Договор за кредит с
номер № МАХ_50004****. Съгласно чл. 4, ал. 1 бил отпуснат заем в размер на 1000 лева
при ГЛП от 32,55 % и ГПР в размер на 37,87 %. Договорът бил сключен за срок от 11 месеца
като ежемесечната вноска била в размер на 183,64 лева. Последната вноска била дължима на
15.09.2022г. Общата сума, която следвало да се върне, била 2020,04 лева, в която били
включени такси, начислени по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора- такса за бързо разглеждане в
размер на 350,11 лева и такса за динамично плащане в размер на 500 лева. В чл. 9, ал. 3 бил
инкорпориран втори погасителен план, включващ в себе си главница, лихва и част от двете
такси. Сочи, че на 07.04.2022г. заплатил в полза на ответника сумата от 1798,50 лева.
Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като бил посочен неправилен размер на ГПР,
1
в който не били включени начислените такси. Не бил посочен и лихвен процент на ден на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Липсвала информация и относно условията за
усвояване на сумата. Поддържа, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 били нищожни, доколкото
с тях се целяло да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същите нарушавали и разпоредбите на чл.
147, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Счита, че таксите нарушавали чл. 10а ЗПК. На
следващо място, нарушавали и добрите нрави. Предвид което на основание чл. 23 ЗПК по
договора се дължало само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи, която
в случая била 1000 лева. С оглед на което твърди, че е надплатил 798,50 лева, която сума
подлежала на връщане. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Изложени са
съображения, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора не накърняват добрите нрави.
Сочи, че твърдението на жалбоподателя, че ГПР не отговаря на истината и не е изчислен
съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Поддържа, че допълнителните
действия не са част от ГПР, както и че всяко действие, което е предприел е било по желание
на потребителя. Сочи, че пакетът от действия присъства в СЕФ като цена и не може да се
твърди, че ищецът не бил разбрал за него. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1)
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените
клаузи; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на
исковата сума в полза на ответника на основание процесния договор. В тежест на ответника
е да докаже, наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а
именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: : че между страните е бил сключен Договор за кредит № МАХ_50004**** от
15.10.2021г. със соченото в исковата молба съдържание.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин
от приетия Договор за кредит № МАХ_50004**** от 15.10.2021г. се установява, че
ответникът е отпуснал на ищеца потребителски кредит в размер на 1000 лева със срок на
кредита 11 месеца, с годишен лихвен процент от 32,55 % и ГПР от 37,78%.
В чл. 9, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит
кредитопоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т. 7.3 от раздел Пети от Общите условия, като паричната сума за
2
бързото разглеждане на искането е в размер на 350,11 лева и е дължима на равни части през
периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора.
В чл. 7.3 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и заплащане
на парична сума да ползва бързо разглеждане по своя кредит. При ползване на тази
възможност искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 часа, в рамките на
неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за
отпускането на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска
забавяне в обработката извън посочения в работното време на кредитора срок, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в
срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Уговорено е, че в случай, че
кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде
одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно
погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.
В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит
кредитопоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит
при условията т. 7.4 от раздел Пети от Общите условия, като паричната сума за
динамичното плащане впо кредита е в размер на 500 лева и е дължима на равни части през
периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора.
В чл. 7.4 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и заплащане
на парична сума да ползва динамично плащане по своя кредит. При ползване на тази
възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес
на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то
се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното
време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
3
Искането за отпускане кредит представлява елемент от фактическия състав по сключване на
договора за кредит, поради което разглеждането му от кредитора представлява необходимо
условие за отпускането и усвояването на кредита и не би могло да се подведе под
дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност
е предоставена законова възможност кредиторът да събира допълнителни такси. В
действителност уговорената в чл. 9, ал. 1 от договора и чл. 7.3 от ОУ такса за бързо
разглеждане не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, а за извършване на
оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК, която дейност
законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието извършване
законът не урежда събиране на допълнителна такса извън възнаграждението на кредитора
по договора за кредит. В този смисъл таксата за „бързо разглеждане“ на искането за
отпускане на кредит представлява допълнително възнаграждение за изпълнение на едно
законово преддоговорно задължение на ответника, а не за предоставяне на потребителя на
някакво допълнително благо извън същественото съдържание на кредитното
правоотношение. За този извод е без значение въпросът дали срещу заплащането на таксата
потребителят в действителност получава по-бързо разглеждане на искането или не, защото
действията, за които тази такса се събира, сами по себе си нямат характера на допълнителна
услуга, за чието предоставяне /бързо или бавно/ ответникът може да получава допълнително
възнаграждение.
На следващо място, плащането на погасителните вноски по кредита представлява
основно задължение на потребителя – кредитополучател, което е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит. Следователно договорните клаузи,
касаещи начина на неговото изпълнение /в брой на каса, в брой на представител на
кредитора, чрез банков превод и пр./, както и мястото изпълнение /на адреса на кредитора,
на адреса на длъжника, на друг адрес/, представляват уговорки относно изпълнението на
основния предмет на договора за кредит, а не предоставят на потребителя допълнително
благо извън този предмет. Ето защо в случаите, в които страните са се уговорили, че
местоизпълнението на задължението на потребителя за плащане ще бъде неговият настоящ
адрес, а начинът на плащане ще бъде в брой на представител на кредитора, чрез
изпълнението на тези уговорки кредиторът не предоставя „допълнителни услуги“ по
смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, а извършва действия по управление на кредита и в частност
– събиране на дължимите погасителни вноски по определения от страните начин. В този
смисъл уредената в чл. 9, ал. 2 от договора и чл. 7.4 от ОУ такса за „динамично плащане“
представлява допълнително възнаграждение на кредитора за изпълнение на едно негово
законово и договорно задължение – да приеме изпълнението на потребителя по установения
в договора начин и на посоченото в него място, за което кредиторът няма право на
самостоятелно възнаграждение извън насрещната престация за ползването на кредита –
уговорената възнаградителна лихва.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
4
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита
за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед установената по-горе характеристика на таксите за „бързо разглеждане“ и
„динамично плащане“ като допълнителни възнаграждения на кредитора за извършване на
оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита, респективно за
приемане на изпълнението по него, тези възнаграждения представляват общ разход по
кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да бъдат включени при определяне
размера на годишния процент на разходите. От приетото и неоспорено експертно
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202
ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено в съответствие с писмените доказателства по
делото, се установява, че при включване на двете такси в общия разход по кредита,
годишният процент на разходите по него възлиза на 386,04%, а не на 37,87%, както е
посочено в договора.
Следователно от доказателствената съвкупност по делото се установява, че посоченият в
договора за кредит годишен процент на разходите от 37,87% не отговаря на действителния
размер и не позволява да прецени икономическите последици от сделката, каквато именно е
функцията на ГПР. Посочен в договора ГПР, който е неверен и негоден да изпълни своята
функция, не представлява годишен процент на разходите, поради което договорът за
потребителски кредит се явява сключен в нарушение на императивното изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ето защо предявеният главен установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен,
поради което евентуалните искове за прогласяване нищожността на двете клаузи за
„допълнителни услуги“ не следва да бъдат разглеждани самостоятелно.
Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. От посоченото по-горе заключение
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е заплатил в полза на
ответното дружество по договора сумата от 1798,50 лева, от които 1000 лева – в погашение
на главницата, 124,21 лева – в погашение на възнаградителната лихва; 258,04 лева – в
погашение на таксата „динамично плащане“; 331,03 лева – в погашение на таксата „бързо
разглеждане“; 80 лева – за обезщетение „неизпълнение на договор“ и 5,22 лева –
5
обезщетение за предсрочно погасяване. След приспадане на платената главница следва
изводът, че ищецът е платил на ответника без основание сумата от 798,50 лева,
представляваща разлика над чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК. Ето защо
предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 798,50 лева, платена без основание по
договора, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски
за държавна такса в размер на 100 лева и за възнаграждение на вещо лице в размер на 300
лева или общо 400 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло. На следващо място
ищецът е бил защитаван безплатно по делото от адв. М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, видно от представения договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 479,85
лева съобразно материалния интерес по делото и вида и броя на извършените от адвоката
процесуални действия, както и предвид обстоятелството, че в случая установителният иск
по чл. 22 ЗПК има характера на инцидентен такъв, за установяване със сила на пресъдено
нещо липсата на основание за имущественото разместване като предпоставка за уважаване
на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което възнаграждението по тях следва да бъде
определено за един иск с цена от 1798,50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения Ф. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Я“ №
17, вх. 1, ет. 1, ап. 1, срещу „Б.Н.Ж.К.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Н“ № 25, ет. 5, иск с правно основание чл. 22 ЗПК, нищожността
на сключения между страните Договор за кредит № MAX_50004**** от 15.10.2021г.
ОСЪЖДА „Б.Н.Ж.К.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Н“ № 25, ет. 5, да заплати на Ф. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Я“ № 17, вх. 1, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 798,50 лева,
представляваща недължимо платена разлика над чистата стойност на кредита по Договор за
кредит № MAX_50004**** от 15.10.2021г., ведно със законната лихва считано от
12.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Б.Н.Ж.К.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Н“ № 25, ет. 5, да заплати на адв. М. Д. Д., САК, с адрес: гр. София, ул. „Д“ № 1,
ет. 2, ап. 3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 479,85 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно представителство по делото на Ф. Г. Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7