РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Радомир, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №./11.07.2022 г. началник сектор, към ОДМВР-П.
сектор „П. п.“ е наложил на С. С. Г., с ЕГН:**********, с адрес: гр.З., мах.“Б.“ №.
административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4, т.8 от
ЗДвП, за нарушение по чл.98, ал.1,т.6 от ЗДвП, адм.наказание глоба в размер на 20 лева, на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и адм.наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение по чл.175, ал.1,т.3 ЗДвП.
Недоволен от така постановеното наказателно постановление Г. обжалва същото,
като по изложени във въззивната жалба съображения, доразвити в с.з. от адвокат-
пълномощника му моли за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.Оспорва се
изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и се твърди, че жалбоподателят не е
извършил адм.нарушения, за които е санкциониран с атакуваното НП, като се моли за
отмяната му, алтернативно за приложение на чл.28 ЗАНН. На основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН се претендират направените по делото разноски.
Въззиваемата страна редовно призована за с.з не изпраща представител и е
депозирала писмено становище, с което моли съда да потвърди атакуваното НП като
правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура гр.П., ТО-Р. редовно и своевременно призована не изпраща
1
представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирският районен съд след като разгледа доказателствата по делото и
съображенията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намери за установено то
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което същата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.Това е така по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от АУАН и НП е установено от фактическа страна, че на 18.06.2022г.
контролните органи на „П. п.“ са констатирали, че жалбоподателят като водач на МПС - л.а.
„А.“, с рег.№КН . АС в гр.З., на ул.“З. м.“ спира за престой в зоната на кръстовището с
ул.“Х. Б.“ и в лявата част на платното за движение. Жалбоподателят потегля с автомобила
си и го спира отново на ул.“З. м.“ на около 35 м пред №39 , като при извършената проверка
от униформен служител на „ПП“ при ОДМВР –Перник същият отказва да представи
СУМПС и контролен талон за проверка, както и СРМПС и документ за сключена
застраховка“ГО“ , с което осуетява полицейска проверка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са
издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била
ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и
неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към
ОДМВР П., сектор „П. п.я“ РУ- Р., който е оправомощен със Заповед № . от 02.12.2022г. на
Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав приема, така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в
2
административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и
пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на
извършено административно нарушение серия GА №./18.06.2022г. и Наказателно
постановление №../11.07.2022г., издадено от началник Сектор, към ОДМВР-П., сектор „П.
п.“, както и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Н. Г. Х. и Г. А. Г. .
Съдът възприема изцяло свидетелските показания на двамата свидетели, тъй като те
са ясни точни и непротиворечиви, и доказват по безспорен начин сочената в наказателното
постановление фактическа обстановка. Актосъставителят Х. и свидетелят Г., които са
свидетелите по установяване на нарушението са категорични, че водач на процесното МПС
е бил жалбоподателят, че именно той е спрял неправилно за престой в зоната на
кръстовището и, че е осуетил проверката като не им е представил СРМПС, СУМПС и КТ.
Независимо от обстоятелството, че свидетелят Г. в хода на съдебното дирене, сочи, че
процесният автомобил е бил спрян в дясно в зоната на кръстовището, а не в ляво, както е
описано в АУАН и НП, то съдът дава вяра изцяло на показанията на същият свидетел,тъй
като в останалата си част неговите показания изцяло кореспондират с показанията на св.Х. и
в детайли описват поведението на нарушителя по време на проверката. Това разминаване в
свидетелските показания на св.Г. с фактическата обстановка описана в АУАН и НП е
несъществено, тъй като същият свидетел подробно и детайлно описва всички констатирани
и извършени от Г. нарушения по ЗДвП, които са описани, както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът дава вяра на този свидетел.От друга
страна съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя Г. в хода на
съдебното дирене не бяха ангажирани остатъчно убедителни гласни или писмени
доказателства разколебаващи или опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН
и НП.
Неподкрепени с доказателства са твърденията на жалбоподателя изложени във
въззивната жалба и по същество на спора, че не извършил адм.нарушения ,за които е
санкциониран с атакуваното НП.Показанията на свидетелката Л. К., с която жалбоподателят
живее на семейни начала с нищо не променят горните изводи на съда.На първо място
същата е в близки отношения с жалбоподателя и показанията и са дадени в интерес и
подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, на второ същите стоят изолирано и са в
противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.Освен това самата
свидетелка сочи, че е била на пазар и се е върнала след около 20 минути , като през това
време е течала полицейската проверка на Г., т.е тя не е очевидец на проверката и на
поведението на водача, като не би могла да даде правдиви показания относно това дали
същият е съдействал на контролните органи. По отношение на свидетелството за
регистрация на автомобила същата свидетелка твърди, че се е намирало в нея и по-късно
го е дала на Г., в същото време твърди, че независимо, че само Г. управлява автомобила, тъй
като тя не е правоспособен водач документите на автомобила тя ги носи в себе си и той го
3
управлява без тях.
Предвид горното съдът намира, че е установено безспорно, че Г. е извършил
адм.нарушения, за което е санкциониран с атакуваното НП. Процесния АУАН е изготвен
надлежно от контролните органи като в него са посочени освен свидетелите присъствали
при установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя да го
подпише и да получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно отказа на
Г. не се оспорва от последния и е удостоверено от свидетеля С. Ч. К. , чиито имена са
вписани в АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си
качество
В разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е посочено от законодателя,че когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез подписа на един свидетел,
името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен
орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН , какъвто е и св.К..
С оглед горното съдът намира, че АНО е доказал по безспорен начин, че
жалбоподателя С. Г. е извършил адм.нарушения описани в АУАН и НП, а именно : в
нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1,т.6 от ЗДвП е спрял за престой с управлявания от
него автомобил на по-малко от пет метра от кръстовището, нарушил е разпоредбата на
чл.94, ал.3 от ЗДвП и не е спрял за престой, както изисква Закона за движение по пътищата
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и е нарушил
чл.175,ал.1,т.3 ЗДвП като е отказал да предаде на контролните органи документите си за
проверка, поради което и обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По отношение на размера на наложените адм. наказания за извършените от Г.
административни нарушения, то за адм.наказания по чл.183, ал.4 и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП
същите са се с точно фиксирани от законодателя в ЗДвП размер на глобите, изключващи
4
възможността за преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН, а
по отношение наложеното наказание по чл.175, ал.1,т.3 ЗДвП, то е към средния предвиден в
закона размер и не се явява несправедливо. При определянето му АНО е отчел тежестта на
нарушението, което представлява освен незачитане на правилата за движение и незачитане
на установения в страната право вред, изразяващо се в осуетяване на проверка от контролни
органи, освен това АНО е отчел и липсата на каквито и да било смекчаващи вината на Г.
обстоятелства, налагащи налагане на минимално наказание за това административно
нарушение.
Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира, че обжалваното НП
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на
основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №./11.07.2022 г., с което началник
сектор, към ОДМВР-П. сектор „П.п.“ е наложил на С. С. Г., с ЕГН:**********, с адрес:
гр.З., мах.“Ба.“ №. административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание
чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за нарушение по чл.98, ал.1,т.6 от ЗДвП, адм.наказание глоба в
размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.94,ал.3 от
ЗДвП и адм.наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение по чл.175, ал.1,т.3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5