Р Е Ш Е Н И Е № 186
Гр.П.,24.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповски районен съд, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 275 по описа на 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по
чл. 240, ал. 1 във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ЗЗД.
Ищецът- А.Г. *** твърди, че на 07.07.2014г. сключил два договор за заем с
“О.-П.“ ЕООД за 1000,00лв. и с „К.-Й.“
ЕООД за 2000,00лв. Твърди се, че с управителя и собственика на двете фирми се
разбрал, че сумите ще бъдат изплатени за срок от 10 години. По това време се
твърди, че Д.К. живеел в К., и често се срещали. Впоследствие той напуснал
града, и ищецът загубил връзка с него.
Ищецът твърди, че през 2015г. се разболял, и на следващата
2016г. бил освидетелстван от ТЕЛК с 80%степен на увреждане. Тъй като не му
достигали средства изпратил две покани до Д.К. през м.09.2014г. и през
м.05.2015г. за връщане на дадените суми. Твърди, че многократно се опитвал да
се свърже с ответника, чрез близки, но не успял.
Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответниците да му
заплатят общо сумата от 3000,00лв. представляваща дадени парични заеми по два
договора за заем от 07.07.2014г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ.
В с.з. ищецът се представлява от назначения му особен представител, който по
същество пледира за уважаване на предявените искове.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи
писмен отговор от ответника Д.Й.К. като управител и собственик на фирми: “О.-П.“
ЕООД и „К.-Й.“ ЕООД, и двете със седалище и адрес на управление-гр.П., ул.“М.П.“
№13, в който не оспорва сключването на двата договора за заем, както и че същите
са в сила между страните, но моли съда
да вземе в предвид, че в т.3 от договорите бил уговорен срок за връщане на
заемните суми от 10 години.Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2014г., между
ищецът
А.Г. М., като заемодател и „К.-Й.“ ЕООД,
като заемател, бил сключен договор за паричен заем по
силата на който заемодателя предал в собственост на заемателя сумата от 2000.00лв. ( заемна сума), срещу
поето от последния задължение да върне
заетата сума и уговорено възнаграждение по ред и съгласно условията на този
договор. Уговорено е, че предаването на заемната сума от заемодателя
на заемателя се извършва в брой , в момента на
сключване на този договор. В т.3 от този договор страните договорили, че
заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати еднократно в срок
от 10 години.
На 07.07.2014г., между
ищецът
А.Г. М., като заемодател предал на “О.-П.“
ЕООД, като заемател, бил сключен договор за паричен
заем по силата на който заемодателя предал в собственост на заемателя сумата от 1000.00лв. ( заемна сума), срещу
поето от последния задължение да върне
заетата сума и уговорено възнаграждение по ред и съгласно условията на този
договор. Уговорено е, че предаването на
заемната сума от заемодателя на заемателя се извършва
в брой , в момента на сключване на този договор. В т.3 от този договор страните
договорили, че заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати
еднократно в срок от 10 години.
От
приложената по делото покана от
13.05.2015г., се установява, че ищецът А. М., е поканил двете дружества да
върне така заетите суми, с телеграфен
запис чрез Български пощи. Няма доказателства за това дали същата е получена от
управителя на двете дружества, и кога.
Приложена по
делото е и обратна разписка, за изпратено от ищеца до Д.К. писмо, получено от Т
К ( майка), на 12.09.2014г.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
От доказателствата по делото безспорно се установи и доказа, че между страните са
налице облигационни отношения обективирани в два
договора за паричен заем.
Съобразно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Този договор е реален договор и се счита сключен от
момента, в който заемодателят реално предостави в държане на заемателя определената парична сума или вещ. В конкретния случай предаването на парите е
изрично отбелязано в договора.
В този смисъл, с
оглед и липсата на оспорване на
посочените обстоятелства, съдът приема,
че ищеца доказа по безспорен начин
съществуване на заемни правоотношения между страните и предаване на паричната сума от заемодателя на
заемателя. Т.е
съдът приема за безспорно, че ищеца е изправната страна по договора,
като е предоставил на ответната страна уговорената сума, срещу което възниква
задължение на последния да я върне.
Няма спор и между
страните, че така предоставените суми по двата договора за паричен заем не са
върнати от ответниците по делото.
Единственото
възражение което се прави в отговора по
исковата молба е, че не е настъпил
уговорения между страните срок за
връщане на получените суми.
Или спорът между страните не е относно
ликвидността-основанието и размера на вземането, а дали същото е изискуемо към настоящия
момент.
С оглед разпоредбите на чл. 70
от ЗЗД, при задължения със
срок, последният се счита за уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго
от волята на страните, или от естеството на задължението.
В конкретния случай
страните са уговорили еднократно връщане на получените в заем суми, в срок
от 10 години. С оглед липсата на друга
уговорка в процесните договори, съдът приема, че този
срок е уговорен в полза на длъжника, и считано от дата на сключване на
същите-07.07.2014г., то падежа за изпълнение на задължението на ответниците да върнат получените в заем суми настъпва на 07.07.2024г.
Едва след този ден, вземането на ищеца по двата договора за паричен заем би
било изсикуемо. В този смисъл съдът приема, че при така
уговорения от страните срок, налице е изпълняемо, но
все още неизискуемо вземане в общ
размер от 3000.00лв., като длъжникът по
своя воля може да изпълни задължението си преди крайния момент на срока, но не
може да бъде принуден да го стори, преди настъпване на същия. Не е налице и изключението на чл.71 от ЗЗД, предвиждащи
възможност кредиторът да иска изпълнение преди срока, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен или е намалил дадените обезпечения, или не е предоставил
обещаните обезпечения. Липсват както изявления от ищеца,
така и доказателства за това. Не е налице и
хипотезата на чл.249 от ЗЗД, на която се позовава особения представител
на ищеца, тъй като същата е относима към договора за
заем за послужване, който договор е
различен от процесните два договора за паричен
заем.
Предвид
изложеното съдът намира, че след като не е изискуемо вземането на ищеца, то
предявения от него иск за
осъждане на двамата ответника да
му заплатят общо сумата от 3000,00лв.
представляваща дадени парични заеми по два договора за заем от 07.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ, се явява неоснователен,
и като такъв подлежи на отхвърляне
Въз основа на
изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Г.М., ЕГН **********,***,
против „К.-Й.“ ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление-гр.П., ул.“М.П.“
№, представлявано от Д.Й.К., иск за присъждане на сумата 2000.00лв.
(две хиляди лева и 00ст.), представляваща дадена в заем сума по договор за паричен заем
от 07.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба-11.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Г.М., ЕГН **********,***,
против „О.-П.“ ЕООД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление-гр.П.,
ул.“М.П.“ №, представлявано от Д.Й.К., иск за присъждане на сумата 1000.00лв.
( хиляда лева и 00ст.), представляваща дадена в заем сума по договор за паричен заем
от 07.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба-11.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: