№ 36
гр. ЛЕВСКИ, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.
при участието на секретаря И.НА П. И.-И.А
в присъствието на прокурора И. Сл. И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Н. Частно наказателно дело №
20234410200098 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона
Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително
настаняване и лечение по реда на чл.155 от ЗЗ на А. А. В. от гр.Белене.
В искането се сочи, че преписката е образувана по повод жалба от Г. М.
В. от гр.Белене, в която са изложени данни, че съпругът й А. А. В.
злоупотребява с алкохол, при което проявява физическа и психическа
вербална агресия към нея и близките си. В хода на извършена проверка било
установено, че В. се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ - Плевен
с установени психиатрично заболяване. Снети са сведения от близки и
съседи, които потвърждават изложените в жалбата обстоятелства и заявяват,
че се страхуват за собственото си и за неговото здраве. Иска се да бъде
постановено решение, с което А. А. В. да бъде настанен на задължително
лечение в психиатрично заведение.
В проведеното по делото съдебно заседание прокурор от РП-Плевен
заявява, че са налице предпоставките за настаняване на лицето на
принудително лечение за срока предложен от вещото лице.
Защитникът на лицето по принудителното действие – адв.В.П. – ПлАК,
излага съображения, че в интерес на освидетелствания е да бъде проведено
принудително лечение на зависимостта му за един по-продължителен срок от
1
време, какъвто е предложил вещото лице.
Лицето по принудителното действие А. А. В. е изслушан лично пред
съда в открито съдебно заседание. Не отговаря адекватно на поставените му
въпроси. Отрича да злоупотребява с алкохол и да проявява агресия. Твърди,
че спрямо него било упражнено насилие от съпругата му.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира
за установено следното:
От показанията на свидетелите Г. М. В., П. А. В., М. Ц. М., се
установява, че лицето по принудителното действие А. В. системно
злоупотребявала с алкохол. Когато е под въздействието на алкохол губи
равновесие, пада, не може да контролира физиологичните си нужди, изпуска
се. Тъй като не разполага с парични средства и близките му го ограничават да
употребява алкохол, същият неколкократно прескачал огради и влизал без
разрешение в чужди домове, от където крадял храна и алкохол. Това му
поведение и ненадейното установяването на В. в дома им плашело съседите
му, за което била подадена и жалба в полицията. Продал без знанието на
роднините си вещи от дома им, с цел да си набави парични средства за
алкохол. Установява се, че след употреба на алкохол В. понякога ставал
агресивен към близките си, ударил майка си, проявявал агресия към съпругата
си, която също посягал да удари. На моменти имал объркано поведение и
забравял. Получавал припадъци, най-вече в моменти, в които не е пил. След
преглед при психиатър му били изписани лекарства, които обаче не пиел
редовно. Два пъти бил хоспитализиран в психиатрични отделения в
болничните заведения в гр.Левски и гр.Ловеч.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че освидетелстваният А. В. страда от F10.2
ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА
УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ. F07.0
ОРГАНИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА. G40.6 ЕПИЛЕПСИЯ-
ГОЛЕМИ ПРИПАДЪЦИ. При освидетелствания се касае за алкохолна
зависимост и са налице психични увреди в резултат на системна и
продължителна злоупотреба с алкохол.
Съгласно съдебно-психиатричното обсъждане в заключението
дезадаптивното пиене при освидетелствания в динамика води до оформяне на
зависимост със силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема
алкохол, нарушена способност за контрол върху приема на спиртни напитки
по отношение на началото, края на употребата и изпитото количество.
Приема на алкохол е с цел да се облекчат абстинентните явления и със
2
знанието, че приемането на алкохол помага и физиологично да се облекчи
състоянието на абстиненция. Първоначално е бил налице повишен толеранс, а
впоследствие-понижен. Изразява се в потребност да се приемат по-големи
количества алкохол, за да се постигне желания ефект, който първоначално се
е постигал с по-ниски дози, а впоследствие е започнал да се опива от по-
малки количества. При него е налице промяна в обичайния стил на поведение
с прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка
на употребата на алкохол. Той продължава да употребява алкохол въпреки
очевидните вредни последици за здравето му, семейното и професионално
функциониране. Не осъзнава в достатъчна степен алкохолния си проблем.
Продължил е да пие и след черепно мозъчни травми, които е получил през
2019 и 2020 година.
В клиничен аспект при освидетелствания над изначална темпераментова
чувствителност на емоционални дразнители се очертават промени в
предболестния стил на поведение с устойчиво снижена способност за
изпълнение на целенасочена дейност, невъзможност за поемане на
отговорност, трудно справяне с ежедневни задължения в семейството и
ангажиране в труд. Прогресивно при него отпадат алтернативни удоволствия
за сметка на употребата на алкохол. Продължава алкохолната злоупотреба,
въпреки очевидните вредни последици от нея за здравето и социалното му
функциониране. Алкохолната злоупотреба и преживените черепно мозъчни
травми увреждат мозъчните структури и утежняват състоянието му.
При органичното разстройство на личността е налице емоционална
лабилност и изразяването на потребностите и подтиците става без
съобразяване на последствията. Епилепсията се разглежда във връзка със
системната интоксикация с алкохол на мозъка и вследствие на преживените
черепно- мозъчни травми. Наличието на два органични фактора като черепно-
мозъчна травма и дезадаптивно пиене взаимно се утежняват и конкурират.
При изследване на когнитивни процеси и интелектуално функциониране при
освидетелствания се констатират симптоми, сигнализиращи за нарушена
мозъчна функция, предшестващи разгръщането на деменция от съдов тип.
Нарушен е контролът на вниманието върху актуалната когнитивна дейност.
За началните атеросклеротични промени на личността, очертаващо се при
освидетелствания е характерно снижение на паметта и волевата активност,
стесняване на кръгозора и интересите.
Дадено е заключение, че състоянието му е визирано в разпоредбата на
чл.146, ал.1, точка 1 от Закона за здравето.
А. В. представлява опасност най-вече за себе си, тъй като е със
3
себеувреждащо го поведение и въпреки настъпили в тази връзка сериозни
здравословни проблеми не може да контролира подтиците и влеченията си и
продължава да употребява алкохол, което поставя в риск живота и здравето
му. Вследствие на продължителната и системна алкохолна интоксикация при
него е започнало интелектуално-паметово снижение и поради снизяване на
съобразителността и мисловната критичност съществува потенциален риск да
навреди и на околните, обществото и/или да се въвлече в престъпления.
Следователно, са налице изискванията за настаняването му на задължително
лечение съгласно чл. 155 от Закона за здравето.
Освидетелствания въпреки, че на този етап може да изразява
информирано съгласие за лечението си, не осъзнава в достатъчна степен
последиците от самоувреждащото го поведение, което влияе върху
мотивацията му да се лекува в срокове , необходими за стабилизирането му.
Вещото лице е предложило А. В. да бъде лекуван задължително при
стационарен режим за срок от 3 месеца, в ДПБ-Ловеч.
С оглед на така установеното от събраните по делото доказателства,
съдът намира, че искането на РП – Плевен е основателно и А. А. В. следва да
бъде настанен на принудително лечение. Налице са всички предпоставки за
настаняване на задължително лечение по отношение на освидетелствания,
визирани в разпоредбата на чл.155 от Закона за здравето. От заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че същият страда от психично заболяване, което попада сред посоченото в
разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. От депозираните по
делото свидетелски показания, както и от заключението на вещото лице, се
установява, че с поведението си А. В. е опасен за себе си, както и за близките
си и настаняването му на принудително лечение е в негов и обществен
интерес.
С оглед даденото заключение, съдът намира, че лицето по
принудителното действие следва да бъде настанено на задължително лечение
за срока и под формата, предложени от вещото лице - психиатър, а именно да
бъде лекуван при стационарен режим за срок от 3 месеца, в ДПБ-Ловеч.
Съгласно заключението на вещото лице А. А. В. е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си, предвид на което не следва с
решението да бъде определяно лице, което да изразява информирано съгласие
за лечението на В..
Мотивиран от горното и на основание чл.162, ал.1, във вр. с чл.155 от
Закона за здравето, съдът
4
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл.155 от Закон за здравето А. А. В., с
постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН:**********, на задължително лечение
при стационарен режим за срок от ТРИ МЕСЕЦА в Държавна психиатрична
болница - град Ловеч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ПлОС в 7 –
дневен срок от днес.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ДПБ - гр.Ловеч за сведение и
изпълнение и на ОДНБПЗ към УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД
гр.Плевен, за сведение.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5