Решение по дело №1217/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), и е образувано по повод исковата молба на С. Т. Ц. с [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от общо 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 12.12.2021 г. - 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че по време на изпълнение на мярка за неотклонение- задържане под стража в ареста в [населено място] ищецът е понесъл неимуществени вреди в резултат на: липса на слънчева светлина и свеж въздух в спалното помещение; липса на работещо тоалетно казанче в тоалетната; наличие на хлебарки и дървеници в спалното помещение; студена храна, която не се дава по график и закъснява. Претендира се обезщетение за причинените вреди в посочения размер.

В с.з. на 04.12.2024 г. ищецът конкретизира претенцията си, като заявява, че твърдените вреди са настъпили през периода 12.12.2021 г. - 03.08.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който е заявено становище за неоснователност на претенцията, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предпоставки. Приложени са писмени доказателства.

В съдебното заседание ищецът поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати претендираната сума.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Подробни доводи излага в писмени бележки.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на претенцията. Не сочи доказателства.

Предявеният иск е допустим, с оглед твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация.

Бургаският административен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът С. Т. Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас. Видно от представената по делото справка от главен инспектор Т. Д., началник на РСИН- Ямбол, същият е задържан на 12.12.2021 г. по ДП № 96/21 г. по описа на ТД Митница- Бургас за престъпление по чл. 242, ал. 4 от НК. На 03.08.2022 г. е преведен в Затвора Бургас в изпълнение на разпореждане [номер]/21 от 27.07.2022 г. на прокурор в ОП- Ямбол.

В справката се сочи, че арестът в [населено място] е открит на 18.10.2005 г. и е разположен на втория, последен етаж в масивна, монолитна, самостоятелна сграда с обща площ- 600 кв. м., като на втория етаж са разположени 13 килии и изолатор, както и стая на дежурния по арест, за почиващата смяна, баня и тоалетна за НОС, баня за задържаните лица, разливна за съхранение и разпределение храната на задържаните. С оглед оплакванията на ищеца се сочи, че: спалните помещения са непрекъснато осветени, като притокът на светлина е достатъчен за четене. В тази връзка е отбелязано, че помещенията допълнително са оборудвани с изкуствено осветление, а притокът на естествена светлина се осигурява чрез прозорци с [жк], с размери 148 см./148 см., като външната част на същите е изработена от ПВЦ стъклопакет, средната част- от армирано стъкло, което в долната си част, на височина 30 см. продължава в метална решетка, тип „акордеон“, а от вътрешната страна към килията е монтирана метална решетка, изработена от арматурни пръчки с дебелина 5 мм., разположени една от друга през 5 см. във вертикално и хоризонтално положение, образуващи квадрати. Прозорците са неотваряеми от съображения за сигурност, тъй като арестът е разположен на главна улица в [населено място], директно върху тротоара

На следващо място се сочи в справката, че за отопление и охлаждане на помещенията е проектирана двутръбна система с вентилаторни конвектори, които обслужват всички помещения- на служители и задържани, като вентилацията е еднаква в цялата сграда. Изложено е, че вентилационната система е в изправност и е осигурено редовно техническо обслужване на същата. Наред с това, по време на престоя на открито на лишените от свобода, по препоръка на прокурора, упражняващ надзор по законността в арест Елхово, вратите на спалните помещения се оставят отворени, за допълнително осигуряване на проветрение.

За извършване на дезинфекция и дератизация на помещенията, ползвани от териториалните служби е сключен договор между ГД „Изпълнение на наказанията“ и търговско дружество с фирма „Фаворит“, като обслужването се извършва по график, а при възникнала необходимост, се изготвя заявка и мястото бива обработвано допълнително. Допълнителна обработка на спалните помещения е извършвана и от медицинския фелдшер.

По отношение на доставката на храна е отбелязано в справката, че за задържаните лица се осигурява храна, която се предоставя три пъти дневно, преди времето за хранене. Доставчик на същата е търговец с фирма „Странджа“, който осигурява храна и за възрастните хора в региона, болните в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ [населено място], Специализирана болница за активно лечение по кардиология- Ямбол/СБАЛК- Ямбол и др. Храната се изготвя по седмично меню, като за храноден се осигуряват минимум 2622 килокалории за един възрастен и 3108 - за един непълнолетен. Храната се доставя всеки ден преди времето за закуска и е индивидуално опакована за всеки настанен, а разпределението се извършва в специално оборудвана разливна. В редки случаи закуската е пристигала след 08.30 ч., като според обясненията на доставчика причина за закъснението е натовареното движение по международния път от ГКПП „Лесово“- [населено място] и забавяне по различните точки от маршрута, по който се доставя храната и на други клиенти.

В показанията си пред съда свид. В. заявява, че в спалните помещения на следствения арест в [населено място] няма отварящи се прозорци, респ. свеж въздух. Свидетелят сочи, че в помещенията е тъмно, тъй като прозорците са замъглени и през тях не влиза светлина. Отбелязва, че тоалетната е „отворена“ и в нея няма казанче за вода, поради което за почистване на същата използват кофи с вода. Наред с това сочи, че въздухът в помещението е прашен, няма метла, лопатка и стирка за бърсане, и „е пълно с всякакъв вид насекоми, многобройни дървеници и хлебарки“, а с пръскането за дървеници се занимава служител на ГД „ИН“. Свидетелят заявява, че в спалното помещение има аспирация и вентилация, но свежият въздух излиза извън килията. В този смисъл са и показанията на свид. В., която сочи, че прозорците в спалното помещение са закрити с решетки и стъклата им са замъглени, поради което по нейна преценка светлината не е достатъчна. Заявява, че въздухът е влажен и аспирацията не работи. Тоалетната е в спалното помещение и е открита, а когато я ползват задържаните лица, я измиват с вода, тъй като няма казанче. В помещението има хлебарки и дървеници.

Според настоящия съдебен състав претенцията за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на бездействие от страна на затворническата администрация, е частично основателна.

Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В чл. 3 от същия закон е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица, а за такова се смята унизителното отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност (т. 3). По силата на ЕКПЧОС и ЗИНЗС държавата е длъжна да гарантира, че наказанието лишаване от свобода се изпълнява при адекватни условия, съвместими с човешкото достойнство.

От данните по делото е видно, че през процесния период ДДД обработката в помещенията на следствения арест в [населено място] е възлагана на „Фаворит ДДД сървиз“ ООД. Такава е извършена на 24.06.2021 г. и на 16.12.2021 г., но само срещу хлебарки. В приложените приемо-предавателни протоколи е отбелязано, че в третираните помещения не са констатирани такива вредители и с оглед на това съдът приема, че са предприети от ответната страна необходимите мерки за тяхното отстраняване. В тази част показанията на разпитаните свидетели не съответстват на данните от събраните по делото писмени доказателства за третиране на помещенията, съдържащи и констатация за липса на посочените вредители и не следва да бъдат кредитирани при формиране на изводите по съществото на спора. Независимо от това, дори да се приеме за вярно твърдението, че в спалното помещение, в което е бил настанен ищецът, такива са били налице, то не може да обоснове извода, че тяхната поява е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, доколкото, както се посочи, съответните мерки за отстраняване на посочените вредители са предприети от ответника и бездействие не е налице.

Не са ангажирани обаче доказателства за третиране на спалните помещения в следствения арест срещу дървеници. С оглед на това и предвид данните за регистрирано на 20.01.2022 г. оплакване на ищеца от сърбеж по тялото и констатирано ухапване от дървеници, за което е проведено лечение (справка на л. 23), съдът приема, че не е оборена от ответника презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС за настъпване на неимуществени вреди по време на изпълнение на мярката за неотклонение в следствения арест на [населено място]. Горните данни сочат неизпълнение на задължението за осигуряване на подходящи условия за изпълнение на мярката за неотклонение, при зачитане човешкото достойнство на задържаните лица и в частност на ищеца, поради което следва да се приеме, че е налице твърдяното от последния бездействие и унизително отношение. По време на престоя си в ареста в [населено място] последният е търпял негативни преживявания, поради поставянето му под въздействието на инсекти, което не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Налице са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация и настъпила за ищеца вреда, която е в пряка причинна връзка с това бездействие.

По отношение на останалите оплаквания съдът счита, че не са налице изискуемите материалноправни предпоставки за присъждане на обезщетение: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Неоснователно е оплакването на ищеца относно възможността за проветряване на килията и пряк достъп до дневна светлина. Видно от приложената по делото справка от началника на РСИН- Ямбол, за отопление и охлаждане на помещенията е проектирана двутръбна система с вентилаторни конвектори, които обслужват всички помещения- както на служителите, така и на задържаните, като вентилацията е еднаква в цялата сграда. Вентилационната система е в изправност и е осигурено редовно техническо обслужване на същата. По време на престоя на открито на лишените от свобода, вратите на спалните помещения се оставят отворени, за допълнително осигуряване на проветрение. Спалните помещения са непрекъснато осветени чрез прозорци с размери 148 см./148 см. и допълнително изкуствено осветление.

Неоснователно е също оплакването относно доставката на храна. От данните по делото е видно, че за задържаните лица се осигурява храна три пъти дневно по седмично меню, като за храноден се осигуряват минимум 2622 килокалории за един възрастен и 3108- за един непълнолетен (такава, каквато се осигурява и за възрастните хора в региона, и болните в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ [населено място] и в Специализирана болница за активно лечение по кардиология- Ямбол/СБАЛК- Ямбол. Доказателства за забавяне на доставката не са ангажирани по делото, а съдържащото се в отговора на исковата молба признание на факта, че по изключение закуската е пристигала след 08.30 часа, поради натоварен трафик, както и обстоятелството, че храната изстива, докато се транспортира и предостави на задържаните лица, не сочи незачитане човешкото достойнство и унизително отношение към последните.

Данните относно състоянието на санитарните възли по мнение на настоящия съдебен състав не са от естество обосноват извод за подлагане ищеца на изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на ограничение, което едно лице следва да изтърпи съобразно естеството на наказанието. Състоянието на спалните помещения в мястото за лишаване от свобода и намиращите се в тях санитарни помещения пряко зависи и от полаганите от настанените в тях лица грижи за опазване и поддържане на същите. Липсата на работещо тоалетно казанче, макар да създава известни неудобства при поддържане хигиената на санитарното помещение, не сочи неизпълнение на минималните изисквания за хуманно третиране на задържаните лица, доколкото на последните се осигуряват необходимите средства за почистване, в т.ч. съдове за вода (според показанията на свид. В. настанените в помещението лица разполагат със съдове- кофи, с които почистват тоалетната, след използването й). Видно от представената справка от началника на РСИН- Ямбол, почистващи и дезинфекционни материали се осигуряват ежедневно както за поддържане на общите части в ареста, така и за поддържане на лична хигиена от задържаните лица. Същите се предоставят винаги при изявено желание от страна на задържан, като изпълняващият задълженията на домакин ги изписва на младши инструктора по охрана за арест- Елхово. Ето защо съдът приема, понесените от ищеца ограничения и неудобства не надхвърлят прекомерно обичайните, свързани с изпълнение на мярката за неотклонение, така че да бъдат класифицирани като нечовешко и унизително отношение, причиняващи страдание и унижаващи достойнството, по смисъла на чл. 3 от КЗПЧ.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. В случая с оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът счита, че сумата от 1200 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените през процесния период неимуществени вреди е следва да бъде присъдена. При определяне размера на обезщетението съдът отчита продължителността на престоя в ареста и поставянето му под въздействието на инсекти, както и еднократното увреждане от такива (ухапване от дървеници). Доказателства за претърпени от бездействие на ответника вреди в по-голям размер не са ангажирани по делото, поради което исковата претенция в останалата й част следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието да заплати на С. Т. Ц. с [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, сумата от 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 12.12.2021 г. - 08.08.2022 г., настъпили в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до претендирания размер от 15 000 лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас, тричленен състав, в 14-дневен срок от връчване на съобщението.