гр. Варна, 17.03.2017г.
Административен съд - Варна, тридесети състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 650 по описа на АС – Варна за 2017г., при преценка на редовността и допустимостта на производството, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Б.С. – лице без гражданство, български гражданин до 21.08.1990г. с имената Б.С.С. до 20.04.1993г., срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК. Претендира се заплащане на обезщетение в размер на 300 000лв. на имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на твърдяно бездействие на органите на МВР, изразяващо се в неиздаване на документ за самоличност на ищеца за времето от 19.03.2017г. до подаването на исковата молба.
Не се сочи каква част от претендираната сума е за обезщетение на имуществените вреди и каква – за неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, като основанията за този извод са следните:
От твърденията на ищеца, изложени в исковата молба е видно, че искът се основава на неиздаването на документ за самоличност за времето от 19.03.2012г. до подаването на исковата молба, въпреки неговите многократни искания това да бъде сторено, което е квалифицирано от ищеца като неправомерно бездействие. Съдът намира, че при изложените в исковата молба обстоятелства неиздаването на документ за самоличност не е представлява фактическо бездействие, а изразено чрез бездействие изрично волеизявление на органите на МВР, с което непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на ищеца. Налице е отказ да се издаде документ за самоличност, който отказ представлява индивидуален административен акт. От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът не въвежда каквото и да било твърдение този отказ да е бил оспорен по съдебен ред, още по-малко да е бил отменен като незаконосъобразен.
Предпоставка за допустимостта на иска по ЗОДОВ е актът, от който вредите са произтекли, да е отменен: разпоредбата на чл. 204 от АПК изрично предвижда, че искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
По изложените съображения съдът намира, че производството по делото е недопустимо. Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено, на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3886 от 14.03.2017г. на Административен съд – Варна от Б.С. – лице без гражданство, български гражданин до 21.08.1990г. с имената Б.С.С. до 20.04.1993г., срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК за сумата в размер на 300 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за времето от 19.03.2012г. до подаване на исковата молба в резултат на твърдяно бездействие на органите на МВР, изразяващо се в неиздаване на документ за самоличност на ищеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 650/2017г., по описа на АС - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца чрез неговия пълномощник.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: