ПРОТОКОЛ
№ 424
гр. Ямбол, 11.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20212330101044 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищецът не изпраща представител. Подадена е молба от ищеца делото да
се гледа в отсъствието на негов представител.
Ответникът не се явява. За него – адв. И. Д., в качеството й на особен
представител, назначен от съда.
Вещото лице се явява.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На адв. Д. се връчи препис от молбата на ищеца от 08.10.2021 г.
Адв. Д. – Поддържам отговора с изложените съображения. Да пристъпим
към изслушване на вещото лице.
1
На осн. чл. 146 ал.1 от ГПК съдът докладва следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, чл. 342 ал.2 от
ТЗ. Основават се на фактите, че между страните са сключени: Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *** от 25.06.2008 г., Допълнително споразумение № *** към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг, двата от
14.12.2017г., Допълнително споразумение № *** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 19.06.2018г. С Договор за лизинг от 14.12.2017
г. е предоставено мобилно устройство „Нокия“. Длъжникът М. С. А. не е
заплатил в срок дължимите по издадените фактури суми: в размер на 40.96лв.
по фактура № ***/01.09.2018г. с настъпил падеж на 16.09.2018г.; в размер на
41.87лв. по фактура № ***/01.10.2018г. с настъпил падеж на 16.10.2018г.; в
размер на 40.97лв. по фактура № ***/01.11.2018г. с настъпил падеж на
16.11.2018г.; в размер на 0.69лв. по фактура № ***/01.12.2018г. с настъпил
падеж на 16.12.2018г.. Поради виновно неизпълнение на договора за мобилни
услуги, довело до едностранното му прекратяване, съгласно т. 3 от раздел III
на този договор ответникът дължи на „Теленор“ неустойка, чийто размер е
съобразен с постигната с Комисия за защита на потребителите спогодба
-максималният размер на неустойката да не надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, заедно с добавена разлика между
стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка, съгласно
актуалната ценова листа към момента на сключването на договора за лизинг и
преференциалната цена, (обща лизингова цена-229,77 лв.), съответстваща на
оставащия срок на договора. Дължимият общ размер на неустойката е 139.37
лв. съгласно фактура №***/01.01.2019г., от която сума 77.46 лв. са три
месечни абонаментни такси- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент и 61.91 лв. – разлика в стойността на предоставеното
мобилно устройство. Настъпила е предсрочна изискуемост на неначислените
лизингови вноски (остатък от цената на лизинговата вещ) съгласно чл. 12 от
Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Не е
налице разваляне на договора за лизинг. Предсрочно изискуем е остатък от
2
лизингови вноски в общ размер на 119,88 лв. с ДДС. Ищецът е подал на
29.12.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата общо
от 383.74 лв., която заповед № ***/30.12.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. е
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
В срока за отговор особеният представител на ответника във връзка с
основателността на исковете възразява, че не е доказано предоставянето на
услуги по договора за мобилни услуги в периода на начислените задължения
по фактурите. Оспорва настъпването на предсрочно прекратяване на
договора, наличието на волеизявление на оператора за това, като счита, че
липсват договорени условия за едностранно прекратяване, съобщаване на
длъжника за такова, не е даден подходящ срок за изпълнение. Намира за
нищожни клаузите за неустойка като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗЗП. Оспорва исковете и по
размер.
Не е спорно сключването на договорите между посочените в исковата
молба страни и предоставянето на мобилно устройството по тях.
От спорните факти в тежест на ищеца е да докаже възникването и
изискуемостта на вземанията и размера им; в тежест на ответницата да
докаже възраженията си за нищожност на клаузите за неустойка
Адв. Д. – Нямам възражения по доклада.
По доказателствата на ищеца съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
Приема последна покана от 02.12.2018 г. за доброволно плащане.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице, както следва:
С. Н. Д. – 47 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице – Поддържам представеното заключение. Нямам какво ново
3
да добавя. Има остатък от предходни плащания в размер на 1 стотинка към
септември 2018 г.. Процесната фактура от 01.09.2018 г. е в размер на 40.97 лв.
и след като приспаднем тази една стотинка остава непогасен остатък от 40.96
лв. Всичко до този момент е било платено като е имало остатък от 1 стотинка.
Неплатените задължения са от септември по процесните фактури. От
системата виждам предоставяне на услуги през процесния период.
Информацията получавам от детайлната разбивка на гърба на всяка една
фактура. По абонаментен план почти само интернет е ползван. Лизингови
вноски са начислявани във всички процесни фактури. Остатъкът от вноските
е в крайната фактура. Така наречената крайна фактура е от 01.01.2019г. При
сключването на договора се предплаща абонамента такса, като при
прекратяване поради каквато и да е причина тази авансово внесена
абонаментна такса се връща, за което се издава кредитно известие, с което се
приспада задължението, изчислено пропорционално на дните, които обхваща
периодът. Тази сума 2.24 лв. се получава като разлика между лизинговата
вноска, която е начислена в кредитното известие в размер на 9.99 лв. и
приспадната сума в размер на 7.75 лв.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема заключението на вещото лице. Да се изплати по внесения
депозит.
Адв. Д. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Д. – Уважаема госпожо Председател, моля да постановите вашия
съдебен акт, с който да отхвърлите исковите претенции като неоснователни и
недоказани. От представената покана за доброволно плащане в днешното
съдебно заседание е видно, че същата е изготвена на 02.12.2018 г., тоест
4
преди падежа на последната фактура на ответника за плащане. Освен това
същата не е изпратена своевременно, а се внася в хода по делото. По
отношение на договора за лизинг в исковата молба се твърди, че не се
разваля, а предсрочно правят изискване на вноските. Това обстоятелство не е
включено в договора за лизинг, от което би следвало, че същите следва да
бъдат изискуеми едва след прекратяването на същия. Моля да постановите
решение в тази насока и да ми изплатите възнаграждението за особен
представител.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на адв. Д. възнаграждението за особен представител.
Съдът ще обяви решението си до 11.11.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
5