Решение по КНАХД №460/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Директора на РИОСВ [населено място], чрез пълномощник Н. Г. – служител с юридическо образования, срещу Решение №207 от 18.07.2025 г., постановено по АНД №249/2025 г. по описа на Районен съд гр.Шумен.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Изложени са доводи, че не са налице основанията по смисъла на чл.28 ал.1 от ЗАНН, както е приел решаващият съд, тъй като дружеството е извършило нарушение от същия вид, а именно неизпълнение на предписание, за което има наложена санкция с НП, потвърдено с Решение №89/14.03.2024 г. по АНД №2776/2023 г. по описа на РС [населено място], оставено в сила с Решение №856/21.06.2024 г. по КАНД 184/2024 г. по описа на АдмС [населено място], както и неправилно съдът е кредитирал приложения по делото Годишен отчет за оползотворяване/обезвреждане на излезли от употреба МПС /ИУМПС/, който касае 2020 г., а не констатираните при проверката през 2024 г. ИУМПС. На сочените основания е отправено искане към касационната инстанция да отмени атакуваното съдебното решение и да бъде съответно потвърдено Наказателно постановление №56/23.12.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна „Карко Логистикс“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от П. П. С., редовно призована, не изпраща представител и не представя писмен отговор по касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и касае приложението на процесуалния и материалния закон и в частност дали са налице основанията за приложение на чл.28 ал.1 от ЗАНН в настоящата хипотеза.

Безспорно е установено по делото, че въз основа на извършена проверка от контролните органи - експерти от РИОСВ – [населено място] на ответното дружество е съставен Констативен протокол /КП/ №ЗВ - 29/18.04.2024 г., с който на дружеството били дадени две предписания, едно от които на основание чл.120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, съставляващо т.2 – „Да се предадат описаните в протокола 65 бр. ИУМПС на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО, като за изпълнение на предписанието да се представят в РИОСВ – Шумен копия на документите, удостоверяващи предаването на отпадъците“, и е определен срок за изпълнение – 10 дена от получаване на протокола и отговорник за изпълнение на предписанието – управителя на дружеството. Посоченият КП е бил връчен на 25.06.2024 г. по седалището и управлението на дружеството и получен от лицето И. Х.. След извършена справка в деловодната система на РИОСВ – Шумен на 08.07.2024 г. било констатирано, че от дружеството няма постъпили документи по изпълнение на предписание №2, дадено с КП №ЗВ - 29/18.04.2024 г.

За неизпълнение на даденото с КП №ЗВ - 29/18.04.2024 г. предписание №2, срещу дружеството бил съставен АУАН №3В - 16 за нарушение на чл.156 ал.1 във вр. с чл.120 от ЗУО. Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното Наказателно постановление №56/23.12.2024 г. от Директора на РИОСВ – Шумен, с което на ответното дружество за извършено нарушение на чл.156 ал.1 във вр. с чл.120 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

С атакуваното съдебно решение РС [населено място] е отменил Наказателно постановление №56/23.12.2024 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, като е приел, че в случая се касае за извършено административно нарушение с незначителни обществено опасни последици и същото е маловажно по смисъла на чл.28 б."а" от ЗАНН. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че безспорно дружеството е осъществило нарушение по чл.156 ал.1 във вр. с чл.120 от ЗУО, тъй като не е изпълнило дадените му под т.2 задължителни предписания в КП №ЗВ - 29/18.04.2024 г., но е приел, че доколкото в НП е посочено, че дружеството за първи път извършва такова нарушение по ЗУО, както и с оглед отразеното в приложения към КП №3В-88 от 18-19.09.2024 г. Годишен отчет за оползотворяването/обезвреждане на излезлите употреба МПС /ИУМПС/ на стр. 101 от делото и с оглед заявеното от жалбоподателя в жалбата, че в записите на системата НИСО за дружеството жалбоподател е налична информация за м. април от 24-30 за транспортиране и предаване на 481 бр. ИУМПС на „Д. ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“, както и липсата на настъпили вредни последици, извършено административно нарушение е с незначителни обществено опасни последици и същото е маловажно по смисъла на чл.28 б."а" от ЗАНН.

Настоящият касационен състав приема, че правилно решаващият съд, с оглед събраните по делото доказателства, е установил неизпълнение на предписание по т.2 от КП №ЗВ - 29/18.04.2024 г. от страна на санкционираното дружество, но незаконосъобразно е приел, че се касае за извършено административно нарушение с незначителни обществено опасни последици и същото е маловажен случай по смисъла на чл.28 ал.1 от ЗАНН /неправилно посочено в решението разпоредбата на чл.28 б."а" от ЗАНН, която е стара редакция/.

В §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН законодателят е дал легална дефиниция на „маловажен случай“, а именно "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая деянието безспорно осъществява посочения състав, но не може да се квалифицира като маловажен случай поради незначителност на вредните му последици и кумулация на смекчаващи обстоятелства. В хода на съдебното производство пред решаващия съд не са събрани доказателства и не е установено, че именно тези 65 бр. ИУМПС, предмет на КП №ЗВ - 29/18.04.2024 г., са били предадени на „Д. ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ – дружество, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Това, че санкционираното дружество предава отпадъци на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО, е негово законно задължение и не може да се приравни на смекчаващо обстоятелство. Обстоятелството, че на дружеството до издаване на процесното НП няма наложени санкции по ЗУО е обстоятелство, което се отразява при определяне размера на санкцията, както е приел и наказващия орган, но не и при преценката за наличие на основанията за приложение на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Категорична е практиката на АдмС [населено място], че в случая за нарушението по ЗУО не са налице обстоятелства, обуславящи липсата или незначителността на вредните последици, тъй като ЗУО защитава и охранява обществени отношения, свързани с опазването на околната среда. Липсват и доказателства, установяващи, че за кратък период установените ИУМПС да са били съхранявани от санкционираното лице, за да е налице липсата или незначителността на вредните последици, както и да са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират случая като маловажен по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсват и доказателства, че описаните ИУМПС са били предадени на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО, в срока посочен в КП – 10 дена от получаване на протокола, като единствено санкционираното дружество да не е представило доказателства за това пред РИОСВ [населено място].

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав приема, че процесното нарушение не е маловажен случай по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което като е достигнал до друг правен извод, решаващият съд е приложил неправилно закона и съответно атакуваното решение е неправилно.

Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и при безспорно установено извършено нарушение от санкционираното дружество, то делото следва да бъде решено по същество като бъде отменено изцяло Решение №207 от 18.07.2025 г., постановено по АНД №249/2025 г. по описа на Районен съд гр.Шумен и постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №56/23.12.2024 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, с което на „Карко Логистикс“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от П. П. С., за извършено нарушение на чл.156 ал.1 във вр. с чл.120 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

Съобразно изхода на спора и заявеното в срок искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съдът намира, че такова се дължи за сумата общо в размер на 260.00 лв. или по 130.00 лв. за всяка съдебна инстанция, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя изцяло Решение №207/18.07.2025 г. на РС [населено място], постановено по АНД №249/2025 г. по описа на същия съд и вместо него Постановява:

Потвърждава Наказателно постановление №56/23.12.2024 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, с което на „Карко Логистикс“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес [населено място], р-н Кремиковци, [улица], представлявано от управителя П. П. С., за извършено нарушение на чл.156 ал.1 във вр. с чл.120 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

Осъжда „Карко Логистикс“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес [населено място], р-н Кремиковци, [улица], представлявано от управителя П. П. С., да заплати на РИОСВ – [населено място] юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 260.00 /двеста и шестдесет лева/ лева.

Решението е окончателно.