№ 22271
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20211110145183 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.12.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Б.К.
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 45183 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Д.....Б.....” АД, с ЕИК ................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”.............. о от изпълнителния директор
С.И., против Б. Г. И., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „....................., за установяване по
отношение на ответника, че Б. Г. И. дължи на „Д.....Б.....” АД сумата от 1 256 лв. - главница,
дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 17.11.2017 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 172,20 лв. – лихва за забава за периода
от 01.06.2020 г. до 29.01.2021 г., както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по
което било образувано гр.д. № 5791/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени
от съда указания, ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на
17.11.2017 г. между страните бил сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, при общи
условия, по силата на който на ответника била предоставена карта с кредитен лимит от 1 500
лв. Излага твърдения, че в договора било уговорен гратисен период от 45 дни, през който не
се начислявала уговорената годишна лихва в размер на 12 %, при условия, че до падежа на
съответния отчетен период длъжникът погаси всички отчетени разходи през съответния
отчетен период. Също било уговорена минимална месечна вноска, която следвало да бъде
погасявана в размер на 5 % от размера на главницата на задълженията. Ответникът получил
картата си и не обслужвал редовно кредита си, като след месец юни 2020 г. не е погасявал
суми. С оглед липсата на плащане кредитът станал предсрочно изискуем, считано от
15.07.2020 г. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Б. Г. И..
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 12 от ЗПК и чл. 33 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
От приложеното гр.д. № 5791/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
09.02.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Б. Г. И., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„Д.....Б.....” АД сумата от 1 256 лв. за главница, дължима по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 17.11.2017 г., със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 65,96 лв. – направени по делото
разноски от общо направените разноски в размер на 78,56 лв., от които: сумата от 28,56 лв. -
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от същата дата е отхвърлено заявлението за сумата от 172,20 лв. – наказателна
лихва за периода от 01.06.2020 г. до 29.01.2021 г. По повод на дадени от съда указания, в
предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил
установителен и осъдителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 17.11.2017 г. се установява, че „Д.....Б.....” АД е предоставило на Б. Г. И.
кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 1 500 лв., като договорът е сключен за срок до
31.10.2018 г. с възможност за автоматично подновяване, при общи условия, приложени към
договора. От приложения заверен препис от протокол от 22.11.2017 г. се установява, че
ответникът е получил издадената му кредитна карта.
Като доказателства по делото са приети извлечения за извършени от ответника
плащания с кредитна карта за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че към 29.01.2021 г. задълженията на ответника по кредитната карта по
процесния договор са в размер на 1 456,76 лв., от които: сумата от 1 256 лв. – главница,
сумата от 172,20 лв. – лихви и сумата от 28,56 лв. – разноски. Вещото лице също така
установява, че лихвата за забава върху главницата от 1 256 лв. за периода от 01.06.2020 г. до
29.01.2021 г. е в размер на 172,05 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 17.11.2017 г. се установява, че между „Д.....Б.....” АД и ответника е
възникнало облигационно отношение – договор за овърдрафт, който намира правното си
основание в чл. 12 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между
страните. Не се спори, че „Д.....Б.....” АД е предоставило на ответника кредитен лимит в
размер на 1 500 лв. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при
общи условия, породил е своето правно действие.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
3
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 17.11.2017 г., същият е сключен като срочен за срок до
31.10.2018 г. с възможност за автоматично подновяване. По делото не са представени
доказателства от ответника за отправено изявление до кредитора за прекратяване на
договора по предвидения ред, поради което съдът приема, че договорът е произвеждал
своето действие. От събраните по делото писмени доказателства, включително от
изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от
ГПК – 29.01.2021 г. задължението на ответника по процесния договор за главница възлиза на
1 256 лв. По делото не са представени доказателства от ответника за извършено плащане на
дължимата сума. Ето защо съдът намира исковата претенция за основателна и доказана,
поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
Относно претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 29.01.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, с оглед основателността на главния иск, съдът намира
същата за основателна, поради което следва да бъде уважена.
По отношение на предявения иск за заплащане на лихва в размер на 172,20 лв. за
периода от 01.06.2020 г. до 29.01.2021 г., съдът намира следното:
В чл. 7 от договора от 17.11.2017 г. страните са договорили фиксиран лихвен процент
в размер на 19 %, като за първите 12 месеца от издаване на картата лихвата е в размер на 12
%. В чл. 7, ал. 2 от процесния договор при забава е договорена наказателна лихва в размер
на редовната лихва по чл. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Макар и
посочена като наказателна надбавка, за съда се налага извод, че така договорената лихва е за
допусната забава. За съда се налага извод, че в първите 12 месеца фиксирания лихвен
процент е възлизал на 12 %, след който период – на договорения размер от 19 %, а при
допусната забава – на 25 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва
за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За
периода от сключване на договора от 17.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението –
28.01.2021 г., основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто. Следователно уговореният в
договора годишен процент на разходите от 12,69 % е под предвидения в закона петкратен
размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният общ размер на всички
плащания в размер на 1 658,76 лв. не противоречи на закона.
Ето защо и исковата претенция за заплащане на лихва се явява основателна за
периода от изпадане на ответника в забава – 01.06.2020 г. до подаване на заявлението за
4
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.01.2021 г., поради което за датата
29.01.2021 г., на която е подадено заявлението, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на лихвата върху главницата от 1 256 лв. за периода от 01.06.2020 г.
до 29.01.2021 г. е в размер на 172,05 лв. Исковата претенция като основателна и доказана
следва да бъде уважена за сумата от 172,05 лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 172,20 лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на претенциите по чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, съобразно с т. 12 от
ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да
разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство разноски в размер на 78,55 лв. от общо направените разноски в размер на
78,56 лв., от които: сумата от 28,56 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 471,63 лв. от общо направените
разноски в размер на 471,68 лв., от които: сумата от 71,68 лв. - платена държавна такса,
сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от „Д.....Б.....” АД, с
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”.............. от
изпълнителния директор С.И., против Б. Г. И., с ЕГН **********, от гр. София, ул.
„....................., че Б. Г. И. дължи на „Д.....Б.....” АД на основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 12 от ЗПК сумата от 1 256
лв. /хиляда двеста петдесет и шест лева/ - главница, дължима по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 17.11.2017 г., със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. Г. И., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „....................., ДА ЗАПЛАТИ
на „Д.....Б.....” АД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
5
”.............. от изпълнителния директор С.И., на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т.
3 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2 от договора сумата от 172,05 лв. /сто седемдесет и два лева
и пет стотинки/ – лихва за забава за периода от 01.06.2020 г. до 28.01.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за датата 29.01.2021 г. и за сумата над 172,05 лв. до първоначално
претендирания размер от 172,20 лв. /сто седемдесет и два лева и двадесет стотинки/, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Б. Г. И., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „....................., ДА ЗАПЛАТИ
на „Д.....Б.....” АД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”.............. от изпълнителния директор С.И., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата
от 471,63 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. Г. И., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „....................., ДА ЗАПЛАТИ
на „Д.....Б.....” АД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”.............. от изпълнителния директор С.И., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 78,55 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.02.2021 г. по гр.д. № 5791/2021
г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6