Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар
Диляна Цветкова, разгледа търг. дело № 2702 по описа за 2019 година и взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба
на длъжника „И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, за откриване на
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност,
съответно свръхзадълженост.
Молителят
излага твърдения, че е неплатежоспособен, тъй като дължи публични задължения в
размер на общо 132936,35 лева, които дружеството не било в състояние да погаси,
тъй като не притежавало никакви активи, като при условията на кумулативност се
твърди да било и свръхзадължено.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с
капитал 2 лева, внесен изцяло.
В представен
списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 16.12.2019 г. в
правната му сфера са налице публичноправни задължения (данъчни и осигурителни) в
размер на 132936,35 лева, част от които са установени с влязъл в сила
ревизионен акт № Р-22221418007455-091-001/12.08.2019 г..
По
отношение на дружеството са наложени предварителни обезпечителни мерки - запори
върху банкови сметки в кредитни институции, както и върху притежаваните от „И.” ЕООД 4 броя МПС.
От
извършена служебна
справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „И.” ЕООД, да е носител на
вещни права върху недвижими имоти.
Справка
в централизираната база за собственост върху МПС установява, че „И.” ЕООД е регистрирано
като собственик върху 4 броя ППС.
В
производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът изцяло кредитира и основава изводите си на същото.
Дружеството-молител
започва да осъществява реална дейност през 2016 г., като притежава дълготрайни
материални активи – товарни автомобили и пътнически такъв, като се финансира
изцяло с привлечени средства. През 2017 г. превес придобиват краткотрайните
активи, преобладаваща част от които са вземанията. Дълготрайните активи
представляват 5 % от общите активи. Тази структура на актива се запазва и през
2018 г., като при нараснали 2,5 пъти приходи спрямо 2017 г., дружеството отчита
отрицателен финансов резултат (загуба) от 30000 лева. Към м. 12.2019 г. част от
активите са отписани, налични са дълготрайни активи в размер на 2000 лева и
парични средства в размер на 1000 лева. Отчетена е отново загуба, водеща до
по-висок отрицателен собствен капитал. Задълженията на дружеството са основно
краткосрочни и това обуславя неблагоприятни показатели за ликвидност през целия
изследван период, като за 2017 г. показателят е 0,97 и е налице тенденция към
оздравяване, която обаче през отчетната 2018 г. е загубена и показателят спада
до 0,83. През 2019 г. задълженията са посочени като дългосрочни – към
управителя на дружеството, които по своето естество са краткосрочни, съответно
не са отчетени публично-правните задължения, който също имат краткосрочен
характер. При краткосрочни активи от едва 1000 лева и задължения от поне 135244,40
лева, показателят за обща ликвидност е 0,007, което сочи на пълна невъзможност
за търговеца да обслужва текущите си задължения.
Допълнителните
показатели на финансова автономност и задлъжнялост само потвърждават извода на
вещото лице, че дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си и напълно
нерентабилно, съответно не разполага с достатъчно имущество и за покриване на
началните разноски за производството по несъстоятелност.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата
не са ангажирани.
Молбата
на „И.” ЕООД с правна
квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец,
който твърди да е неплатежоспособен и свръхзадължен. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото,
но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на
това състояние не е релевирано.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи,
че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от
10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от
16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад.
Както
се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В
конкретния случай, всички задължения за финансовия период (2016 г. - 2019 г.) са
краткосрочни и изискуеми – същите са формирани основно от публично-правни задължения,
които са с настъпил падеж и задължения, произтичащи от договор за управление.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето
защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този
актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи
на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В
случая за целия изследван период предприятието на „И.” ЕООД разполага с много
ограничен ресурс от парични средства в наличност (дефиниращи абсолютната
ликвидност), което означава, че този показател е практически 0, като в нито
един момент от съществуването на търговеца показателят за обща ликвидност не е
бил в референтните граници (1), съответно след 2017 г. стойността му трайно
намалява до достигане на 0,007 през 2019 г.. При това положение, е налице
трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения,
която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в
настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на
някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма
съмнение, че „И.” ЕООД е спряло
плащанията на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна
предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е
налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената
законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това
състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по
т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115
от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90
от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.
1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът
приема, че още към 31.12.2016 г. показателят за обща ликвидност е много под референтната стойност от 1, а именно
0,36, но през 2017 г. се наблюдава подобрение, като се достига до 0,97, което
може да се приеме за тенденция към стабилизиране, но същата се обръща още през
следващата отчетна година. Затова съдът приема като начална дата на
неплатежоспособността датата 31.12.2018 г., към която затрудненията на молителя
имат траен характер и не представляват проявление на временни затруднения в
дейността на предприятието, тъй като това състояние не е преодоляно през
следващия отчетен период.
В
молбата на „И.”
ЕООД се претендира в условията на кумулативност да е налице и свръхзадълженост,
като основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради което
ако това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща
неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения (чл. 742 ТЗ). В решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г.
на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от неплатежоспособността, при
свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е нужно задълженията да
са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат
да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая, или
евентуалност. Възможно е откриване на
производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната
дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност,
от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и
към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на
двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и
към момента на постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като
е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да
са вписани активи, които не са действително придобити. В този смисъл, за целия
изследван период след 2016 г. задълженията на „И.” ЕООД са превишавали
активите, като дружеството не е разполагало със собствен капитал, т. е.
настъпило е състояние на
свръхзадълженост, което предхожда момента на настъпилото на 31.12.2018
г. състояние на неплатежоспособност, затова тъй като към приключване на устните
състезания са налице и двете основания за откриване на производство по
несъстоятелност, охраняването на интересите на всички кредитори налага да бъде
открито производство по несъстоятелност на основание настъпила свръхзадълженост
с начална дата 31.12.2017 г..
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 6000 лева, указано им с определение от 03.01.2020 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно, още повече, че молителят прави
такова искане. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се
определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността
на „И.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА й ДАТА – 31.12.2017 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „И.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
СПИРА производството по
т. дело № 2702/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „И.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище ***, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС, а именно: BG***********, BIC *** – BNBGBGSD,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено,
като се постанови заличаване от търговския регистър на „И.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: