№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІI-ти състав, в
публичното заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм.дело № 2340/2019г. по описа на Административен
съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на „Кофекап“ЕООД, ЕИК *****гр.Варна,
представлявано от Н.И против Заповед за налагане на ПАМ № 287-ФК/09.08.2019г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 188 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
"запечатване на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ кафе-сладкарница,
находяща се на ул.“Стефан Стамболов“ №9, стопанисван от „Кофекап“ЕООД за срок
от 10/десет/ дни, както и е забранен
достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна. Заявява, че административният орган не се е справил с
доказателствената тежест и съответно не установява основанията за налагането на
принудителната мярка. Твърди, че с налагането на ПАМ не се постига целта на
закона.
Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалваната заповед.
Ответната страна оспорва жалбата чрез писмено становище.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред
съда е ДОПУСТИМО.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На
08.08.2019 година в 11.10ч. е започнала проверка на търговски обект по смисъла
на &1., т.41 от ДР на ЗДДС - Кафе - сладкарница, находящ се в гр. Варна.
ул. Стефан Стамболов №9, стопанисван от „ КОФЕКАП“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: *****при
която е констатирано, че търговецът, осъществяващ дейността в обекта, в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18), не е изпълнил задължението
си на 08.08.2019 г. в 11,15 ч., при издаването на фискален бон с № 0012348 от
08.08.2019г., същият да съдържа задължителните реквизити, а именно наименование
на стоката, количество и единична стойност по видове закупени стоки, с което са
нарушени разпоредбите на чл.118 от ЗДДС във връзка с чл.26, ап.1. т.7 от
Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ.
Нарушението е установено при извършената проверка, при
следната фактическа обстановка- направена е контролна покупка преди
легитимацията от Теодор Маринов орган по приходите на 08.08.2019г. в 11.15ч. на
1 бр. Кафе/лате/с добавка лешник на стойност 4.20лв., 2 бр. Кафе на стойност
3,70 и 2 бр. лимонада /ягода/ на стойност 5.60лв. за двете или на обща стойност
13,50лв. за която от работещото в обекта ФУ с Инд. № ЕД 295 705 и ИН на ФП
44310541 е издаден фискален бон с № 0012348 от 08.08.2019г., който не съдържа
задължителните реквизити, а именно наименование на стоката, количество и
единична стойност по видове закупени стоки.
Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК – Протокол
за извършена проверка cep АА №№ 0031408/08.08.2019г., събрани са писмени
доказателства: дневен финансов отчет, опис - на парични средства, съкратен
отчет на фискалната памет; процесния касов бон № 0012348 от 08.08.2019г.
Според органите по приходи гореописаното деяние изпълнява
състава на чл.186 ал.1 т. 1 б.“а" от Закона за данък върху добавената
стойност.
Наложена е ПАМ - запечатване на търговски обект – "запечатване
на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ кафе-сладкарница, находяща
се в гр.Варна, ул.“Ст.Стамболов“9, стопанисван от „Кофекап“ЕООД за срок от 10/десет/ дни, както и е забранен достъпа до
обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС.
Мярката е наложена във връзка с констатирано нарушение на
чл.26,ал.1, т.7 вр. чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от същия закон.
В заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви относно
продължителността на срока на мярката, с оглед спазване на данъчната дисциплина
, както и за защитаване на обществения интерес чрез предотвратяване извършването
на нови нарушения и др.
В хода на административното производство са събрани и
опис на касовата наличност, дневен финансов отчет. Видно от съдържанието на
протокола за извършена проверка АА №№ 0031408/08.08.2019г., проверяваното лице
не е направило възражение относно съдържанието .
По
валидността на акта:
При извършване на служебната проверка за валидност на
оспорения административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС, установяването на нарушенията
на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда
на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р.,
актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, т.1 - директорите на дирекции „Контрол“ и
началниците на „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“
в ЦУ на НАП , са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения
по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното
лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради което
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци,
водещи до нейната нищожност.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с
целта на закона:
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е
всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Видно от съдържанието на Заповедта , същата е издадена
във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите,
а именно, за нарушение на чл.26,ал.1, т.7 вр. чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3, изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са
хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Издаването на фискална бележка със съответните реквизити, които включват и вида
на стоката, е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги
в търговски обект по аргумент от чл. 26, ал. 1, т. 7, вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. За този вид нарушения,
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. С разпоредбата на чл.186 от същия закон, е предвидено
отделно от налагането неотчетена
продажба на вещ с ниска стойност да се отчете характера на извършваната
търговска дейност.
Фактическият състав на нарушението се установява от
събраните с административната преписка документи и данните от протокола за
извършена проверка АА №№ 0031408/08.08.2019г. Установено е, че е извършена
покупка на обща стойност 13,50лв. За платената сума е издаден касов бон № 00012348
от 08.08.2019г. без съответен реквизит- наименование на стоката, количество и
ед. стойност по видове закупени стоки.
Не е налице несъответствие между съдържанието на
протокола за извършена проверка, АУАН № F 504301/13.08.2019г. и това на оспорената заповед относно покупката.
Протоколът за извършена проверка е официален документ, който има материална
доказателствена сила, като съдържанието му не е било оспорено в съдебното
производство. Законодателят не е обвързал налагането на ПАМ със съставянето на
АУАН или съответно с издаване на наказателно постановление. В този смисъл
възраженията на жалбоподтеля са неоснователни. Това са самостоятелни и
независими производства, при които един и същ фактически състав ангажира
различни правни процедури. Едната по издаване на индивидуален административен
акт, а другата за реализиране на административно-наказателна отговорност. Фактът
на извършеното нарушение се констатира самостоятелно във всяко производство ,
т.е. достатъчно за законосъобразността и обосноваността на ПАМ е установяването
на нарушението, което в случая се доказва с официален документ- протокол за
извършена проверка, който не е оспорен от жалбоподателя.
Съобразно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.,
фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта,
фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" ЗДДС са, че издадената фискална касова бележка от ФУ в
обекта не съдържа следните реквизити – наименование на стоката- нарушение по
чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Тази касова бележка не
отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина за
отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на посочения
реквизит е нарушение на установените правила по чл. 26, ал. 1 т. 7 от Наредба №
Н-18/2006 г. относно отчитането на продажбите.
Съгласно текста на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно,
условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за
налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е
допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на
извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" ЗДДС. Принудителната административна мярка е с
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, респ. тя не е административно наказание, не притежава
санкционен характер и съответства на предвиденото в чл. 22 ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за
нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При
налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при
обвързана компетентност.
Срокът на принудителната административна мярка се
определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е
упражнена в рамките на закона. При издаване на оспорената заповед са спазени
всички изисквания за форма на индивидуалния административния акт и оспорената
заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал.2 АПК.
Мотивите, са достатъчно изчерпателни, за
да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК, включително за съответствието на заповедта с
целта на закона - да не се допускат от страна на жалбоподателя нови
административни нарушения на фискалната дисциплина.
С оглед на изложеното съдът прецени, че наложената ПАМ е
издадена в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон и
целта на закона и не е налице основание за нейната отмяна по см. на чл.146 от АПК. Поради това жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за
осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100лева.
Водим от горното, Варненският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кофекап“ ЕООД, ЕИК *****гр. Варна,
представлявано от Н.И против Заповед за налагане на ПАМ № 287-ФК/09.08.2019г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Кофекап“ ЕООД, ЕИК *****гр.Варна, представлявано от Н.И
да заплати на ЦУ на НАП , юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: