№ 15845
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110128945 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. С. В. с ЕГН **********, срещу “Ю Б” АД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.252,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.420, ал.2 ТЗ за осъждане на ответника да му изплати сумата в размер на 12
510 лева по договор за банков влог от 12.05.2000г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 2000 лв.,
предявена като частична от 10 000 лв., представляваща дължима лихва по влога за периода
12.05.2000 г. - 20.05.2024г.
Ищецът твърди, че на 12.05.2000г., е сключил договор за безсрочен банков влог с Б п б, като
депозирал сумата от 12510 лв. Поддържа, че до 18.09.2023г. не се е разпореждал с внесената
сума, в т.ч. теглил/прехвърлял, както и да е упълномощавал трето лице да извършва
действия с процесната сума от негово име, като на посочената дата посетил офис на
ответника, където установил, че депозираната сума не била налична. С оглед изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати депозираната
сума, както и лихва за исковия период, в.т.ч и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва се
наличието на валидно правоотношение по договор за банков влог. При евентуалност,
поддържа че към 31.12.2002г., наличността по влога е била в размер на 10,08 лв., а към
03.06.2008г. спестовната сметка била закрита, а на името на ищеца била открита
разплащателна сметка, като наличността от 10,08 лв. била прехвърлена от спестовната към
разплащателната сметка, по нареждане на ищеца. Процесната разплащателна сметка била
закрита на 30.07.2018г. Отправя и възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните от ищеца вземания. Поради изложеното моли предявените искове да бъде
1
отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени сторените разноски по
производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, както и от приетите заключения по
съдебно-графологическата експертиза и по съдебно-счетоводната експертиза, по безспорен
начин се установява, че към 12.05.2000г., ищецът е внесъл на безсрочен депозит в Б п б,
чийто правоприемник към датата на подаване на настоящата искова молба се явява
ответника, сумата в размер на 12 510 лв. По делото е представен от ищеца и оригинала на
издадената му спестовна книжка, от съдържанието на която е видно датата на внасяне на
сумата и размера на същата, като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на служител
на банката, както и с положен печат, без наличие на поправки/забелвания/зачерквания. Не се
установява и липса на страници от спестовната книжка, като не са налице никакви други
отбелязвания за теглене/разпореждане с внесената сума. С оглед на установеното,
неоснователни са възраженията на ответника за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото по договор за паричен влог. За да се приеме, че
такова правоотношение е налице /поради неговия реален характер/, то следва по безспорен
начин да бъде установено, че процесната сума е предадена на влогоприемателя за
съхранение, което обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства. От
приетото заключение на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, от
съхраняваната при ответника информация, се установява, че по банковия влог била открита
спестовната сметка с № **********, която в информационната система на банката има
вътрешен аналитичен № 1732 9404 4669 3016, като същата била открита на 12.05.2000 и
закрита на 03.06.2008г., като липсвала информация за движението по същата, с изключение
на това, че на 31.12.2002г. е извършено олихвяване на наличността по сметката в размер на
10,03 лв., с лихва в размер на 0,05 лв. След справка във вътрешната информационна система
на банката, вещото лице е установило, че спестовната сметка, фигурираща с посочения
аналитичен номер, на 03.06.2008г. била закрита, като на името на ищеца е била открита
разплащателна сметка, а наличността от 10,08 лв. от спестовната сметка била прехвърлена
към разплащателната, като било отбелязано, че това е станало по нареждане на титуляра.
Ищецът е ползвал откритата му разплащателна сметка, като внасял наличности на каса,
извършвал преводи за заплащане на вноски по кредит, заплащал такси по поддържка на
сметката. Вещото лице е посочило в заключението си, че е обективно невъзможно да се
установи какъв е бил размерът на дължимата лихва по стандартен паричен депозит на
банката, в периода 12.05.2000г. - 17.01.2010г., като с оглед конкретната му предоставена
информация за конкретните лихвени условия на банката, за периода 18.01.2010г. -
01.10.2023г., лихвата за безсрочен паричен влог при ответника, се изчислява в размер на
724,63 лв.
От приетите за установено от фактическа страна, се формират следните правни изводи:
Както вече бе посочено, от събраните по делото доказателства се установи наличието на
2
валидно правоотношение между страните по договор за банков влог, като ищецът
първоначално е внесъл за съхранение сумата в размер на 12 510 лв. Както и вещото лице по
ССчЕ е посочило на стр.2 от заключението си, откритата спестовна сметка не е затворена за
определен срок, като влогодателят може да се разпорежда с внесената сума по всяко време,
поради което няма и определен падеж и следва сумата да се олихвява в края на календарната
година, т.к. касае се по своята правна същност за безсрочен паричен банков влог.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на съдържанието на процесното
правоотношение, приложимата материалноправна уредба се явява чл.420 и сл. от
Търговския закон, който се явява специален закон по отношение на общата уредба за влога,
съдържаща се в ЗЗД, а не както ответникът сочи, а именно разпоредбата на чл.49, ал.3 от
Закона за банките (обн. ДВ бр. 52 от 01.07.1997г., отм.).
Съобразно приложимата според настоящия съдебен състав, разпоредба на чл.421, ал.1 ТЗ,
банката дължи на влогодателя парична сума в същата валута и размер, както и уговорената
лихва. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.2 ТЗ, когато са налице разминавания между
данните по партидата на банката и посоченото в документа, издаден на влогодателя/
спестовната книжка/, се предполага до доказване на противното, че данните в спестовната
книжка са верни. Съдът намира, че в настоящата хипотеза, от заключението на вещото лице
по ССчЕ, се установи, че са налице разминавания между информацията, съдържаща се в
информационната система на банката от една страна, и записите в спестовната книжка,
издадена на ищеца, от друга страна. При наличието на такива разминавания, законодателят е
установил в полза на влогодателя законова презумпция, която размества доказателствената
тежест между страните. Съдът намира, че в настоящата хипотеза ответникът не е провел
успешно обратно доказване на твърдяните в отговора на исковата молба обстоятелства, а
именно, че по откритата спестовна сметка на ищеца първоначално внесената на 12.05.2000
г., сума в размер на 12 510 лв., не е съществувала, както и че за периода от 2002г. до 2008г.
същата не е олихвявана. Твърденията на ответника, както и изводите на вещото лице по
ССчЕ, се основават на “екранни снимки” от вътрешната банкова информационна система
SISOFT, като както и вещото лице посочва, в същата липсват каквито и да било данни за
извършвани разпореждания/теглене на суми по спестовната сметка, а единствено е налице
запис, че към 31.12.2002г., е олихвена наличност по същата в размер на 10,03 лв. При
преценка поотделно и в съвкупност на твърденията на ответника, както и на извършените от
вещото лице в тази връзка, констатации, съдът намира, че не може да се приеме за безспорно
доказано, че е било налице разпореждане/теглене с първоначално внесената от ищеца в
депозит сума в размер на 12 510 лв., с оглед на което съдът приема удостовереното в
издадената на ищеца спестовна книжка, че след първоначалното внасяне на процесната
сума, последващо разпореждане/теглене на същата не е било извършвано.
С оглед на изложеното, за ответника възниква правното задължение да заплати на ищеца
сумата в размер на внесеното от него по договора за безсрочен депозит на 12.05.2000г., в
размер на 12 510 лв., както и да му заплати дължимата лихва.
По отношение на възражението на ответника за настъпила погасителна давност, следва да
се отбележи на първо място, че с оглед обстоятелството, че се касае за безсрочен паричен
3
влог, т.е. влогодателят във всеки момент може да поиска от влогоприемателя да му върне
вещта, в случая депозираната парична сума, то изискуемостта за вземането настъпва от
момента на поканата, респ. от този момент започва да тече и погасителната давност. В
настоящата хипотеза, от представените и приети писмени доказателства се установява, че
ищецът е отправил запитване до ответника по електронен път на 18.09.2023г., а исковата
молба, по която е образувано производството е подадена на 20.05.2024г. Обстоятелството, че
с предаване на процесната сума на влогоприемателя е открита на името на ищеца спестовна
банкова сметка, а по- късно и разплащателна такава, респ. тяхното закриване, не определя
валидността и обвързващото действие на облигационното правоотношение по договора за
безсрочен банков влог с ответника, именно с оглед на обстоятелството, че същият не е
сключен за определен период от време, след изтичането на който да се приеме, че
правоотношението вече не обвързва страните. По делото не се събраха и други
доказателства, сочещи към настъпването на последващи обстоятелства, касаещи правното
действие на договора между страните /неговото прекратяване/.
С оглед изложеното, се формира правния извод за основателност на претенцията за
главница в пълния предявен размер. По отношение на иска за лихва, по арг. за противното от
разпоредбата на чл.420, ал.2, изр.2 от ТЗ, лихва се дължи за периода от 12.05.2000г. до
01.10.2023г. Вещото лице по ССчЕ е изчислило, че дължимата лихва по безсрочен паричен
банков влог за периода 18.01.2010г. - 01.10.2023г. /за който период разполага с данни за
лихвените проценти на банката/, е в размер на 724,63 лв. По отношение на периода от
12.05.2000г. - 18.01.2010г., съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.162
ГПК. Съдът, като взе предвид обстоятелството, че сумата по влога се олихвявала на годишна
база, както и размерите на лихвата, посочени от вещото лице в таблицата на стр. 4 от
заключението по ССчЕ, за годините около периода, за който следва да се определи размера
на лихвата по чл.162 ГПК, намира че средният размер на годишна база на лихвата по
депозита следва да се определи на 100 лв., или за посочения период от 12.05.2000г. -
18.01.2010г., сумата в общ размер на 1000 лв. Исковата претенция за лихвата следва да се
отхвърли като неоснователна за горницата от 1724,63 лв. до пълния предявен размер от 2000
лв., като частичен от сумата от 10 000 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени разноските за
държавна такса, за депозити за вещи лица, както и за адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 2732,70 лв. Възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде уважено като основателно, като съдът намира, че
същото следва да бъде присъдено в размер на 1800 лв. - размер близък до минималния по
Наредба №1/2004г. на ВАдвС /чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата/, като съобрази материалния
интерес, фактическата и правна сложност на производството и обема на осъществената
правна защита.
Съобразно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 14,23 лв.
4
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.421, ал.1 от ТЗ вр. чл. 252, ал.1 от ЗЗД, “Ю Б” АД с ЕИК *****,
да заплати на Л. С. В. с ЕГН **********, сумата в размер на 12 510 лева по договор за
безсрочен паричен влог от 12.05.2000г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 20.05.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 1724,63 лв.,
представляваща дължима лихва по влога за периода 12.05.2000 г. - 20.05.2024г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва като неоснователен за горницата от 1724,63 лв. до 2000 лв.,
предявена като частична от сумата в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Ю Б” АД с ЕИК *****, да заплати на Л. С. В. с
ЕГН **********, съобразно уважената част от исковете, сумата от 2732,70 лв., разноски по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Л. С. В. с ЕГН **********, да заплати на “Ю
Б” АД с ЕИК *****, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 14,23 лв., разноски
по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5