Решение по дело №5138/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1319
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20185530105138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

     

    Р Е Ш Е Н И Е

 

  ……                                15.10.2019 година                    град Стара Загора

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                           Х ГРАЖДАНСКИ състав

На  17   септември                                                        2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                      Председател:  МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                     

 

Секретар: ЛАЗАРИНА  ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  МИЛЕНА  КОЛЕВА

гр.дело № 5138 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Искът е с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

 

Ищецът твърди в исковата си молба, че на името на ответника имало открита партида при ищцовото дружество с номер 34251 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев" №101, ап.8. Партидата се откривала по заявено желание на абоната и с откриването й между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той – да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от длъжностните лица на дружеството, като били и задължени с чл.33, ал.2 от ОУ за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. При закъснения се начислявали лихви, съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода от 18.11.2016г. до 16.03.2018г. ответникът дължал сума в размер на 454,89 лева, представляваща консумирана от домакинството му вода за посочения период от време. За закъснялото плащане за периода от 01.01.2017г. до 09.05.2018г. дължал и лихва в размер на 30,89 лева. Предвид неплащането в 30-дневен срок от изготвяне на квитанцията за задължението, съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№2508/2018г. на СтРС и издадена заповед №1388/17.05.2018г., връчена на ответника при условията на чл.47,

 

 

ал.5 от ГПК, и дадени указания за предявяване на иск за вземането, предмет на заявлението поради което налице бил правен интерес от предявяване на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 454,89 лева, представляваща цената на незаплатена доставена и консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида №34251 за имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Поп Минчо Кънчев №101, ап.8, за периода от 18.11.2016г. до 16.03.2018г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 15.05.2018г., до окончателното й изплащане; да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 30,89 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 01.01.2017г. до 09.05.2018г. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

         

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорват се обстоятелствата, посочени в исковата молба, като неверни. Сочи се, че ответникът не дължи на ищеца посочените като такива в петитума на исковата молба суми, приети за разглеждане по делото, а именно 454.89 лева главница, представляваща цената на незаплатена, доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида №34251 за имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев" №101, ап.8 за периода 18.11.2016г. до 16.03.2018г., както и законна лихва от 15.05.2018г. до окончателното и изплащане, тъй като не били представени доказателства, че абонатът е уведомен по надлежния ред за свое задължение към ищеца, както било посочено в исковата молба. Съгласно чл.ЗЗ, ал.1 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор" на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. и валидни понастоящем, ВиК издавало ежемесечни фактури и/или служебно начисляване на количества. С исковата молба били представени квитанции, различаващи се по наименование, форма и съдържание от фактура. Не се установявали посочените данни за разходвана вода дали са констатирани от данни от техническо измервателно средство - водомер или от произволно нанасяне на данни от ВиК инкасатор. Съгласно чл.23, ал.2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор" на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара Загора отчитането на индивидуалните водомери се извършвало най-малко веднъж на три месеца. Съгласно същите общи условия на ищеца чл.23, ал.4 отчитането на водомера се извършвало в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверявал съответствието на показанията на данните с данните в отчета. С исковата молба не било представено доказателство, че именно лицето Х.Н.М. с ЕГН ********** е титуляр по партида в ВиК гр. Стара Загора. Съгласно чл.59, ал.2 от Общите условия, ВиК операторът откривал партида с потребителски номер на потребителя при подаване на Заявление по образец и представяне на справка на документи, съдържащи данни за идентификационни белези. В случай че е не е налице доказване на обстоятелство, че ответникът е титуляр на партида, открита по установения ред (в договорни отношения с ищеца) и доказателство, че реално е получил/разходвал стоката, то той не дължал и претендираните за заплащане суми. Твърди се, че в представените като доказателства документи са отразени неверни данни, тъй като за месеците 01.02.2017г. до 01.06.2017г., както и от 01.08.2017г. до 05.09.2017г. били отразени едни и същи стойности на доставената услуга, което на практика било невъзможно, предвид обстоятелството, че през различните сезони консумацията на вода е различна, както и при евентуално отсъствие на ответника същият не е разходвал вода. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира за присъждане на разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

         Искът по чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2508/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съществува.

 

        От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 2508/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора се установява, че на основание                чл.411, ал.3 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение                               № 1388/17.05.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът Х.Н.М. да заплати на кредитора „В и К” ЕООД - Стара Загора сумата от 454,89 лева за главница за периода от 18.11.2016г. до 16.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.05.2018г. до изплащането й, както и сумата от 30,89 лева – лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 09.05.2018г., представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 34251, както и сумата от 325 лева - разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.

        

         Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК“ ЕООД - гр.Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.

 

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема, като изготвено добросъвестно и компетентно, се установява, че към датата на проверката при ищеца е имало открита партида № 34251 с титуляр ответника – Х.Н.М. за обект с адрес: ***. За отчетния период от 18.11.2016г. до 16.03.2018г. „ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора е издал следните квитанции на Х.Н.М.: ********** от 01.01.2017г., ********** от 01.02.2017г., ********** от 01.03.2017г., ********** от 01.04.2017г., ********** от 01.05.2017г., ********** от 01.06.2017г., ********** от 01.07.2017г., ********** от 01.08.2017г., ********** от 01.09.2017г., ********** от 01.10.2017г.,  ********** от 01.11.2017г., ********** от 01.12.2017г., ********** от 01.01.2018г., ********** от 01.02.2018г., ********** от 01.04.2018г. Същите са осчетоводени в счетоводството на „ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора в месеца, за който са издадени, като по тях няма осчетоводени плащания. Общото задължение по тях е 454,89 лева. Размерът на законната лихва за забавено плащане на паричното задължение по издадените квитанции за периода от 01.01.2017г. до 09.05.2018г. е общо в размер на 30,89 лева.

По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. По делото не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу общите условия в срока по чл.8, ал.4 от  Наредба № 4 от 14.09.2004г. (чл. 8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.). и предвид това обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният между него  и ищеца  договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот (чл.8, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г.). Ето защо, като потребител на тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., ответникът има задължение съгласно чл.32, ал.2 и чл.62, ал.2, изр.2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът за главница в размер на 454,89 лева се явява основателен и следва да го уважи в пълен размер. Върху същия следва да се присъди и законна лихва, считано от 15.05.2018г. до изплащането й.  

Основателен се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава /чл.79, ал.1 във връзка с чл.86 от ЗЗД/. Дължимостта  от ответника на обезщетение за забава е предвидена и в чл.40, ал.1, изр.2 от Наредба № 4/14.09.2004г., според който, при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на ЗЗД. Предвид събраните доказателства по делото, съдът намира за безспорно установено, че ответникът дължи заплащане на лихва за забавено плащане  в размер на 30,89 лева за периода от 01.01.2017г. до 09.05.2018г.

 

         При тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК са основателни до горепосочените размери, до които следва да се уважат, като с настоящото решение се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 454,89 лева за главница за периода от 18.11.2016г. до 16.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.05.2018г. до изплащането й, както и сумата от 30,89 лева – лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 09.05.2018г.,   представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 34251, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2508/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

          Предвид гореизложеното, съдът  счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищеца направените по делото и по ч.гр.д.                       № 2508/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора разноски за  държавна  такса, възнаграждения  за  адвокат, вещо лице и за особен представител в  размер  на  1260 лева.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Н.М., ЕГН **********,***, че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Х. Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, следните суми: сумата от 454,89 лева - главница, представляваща цената на доставената за периода от 18.11.2016г. до 16.03.2018г. питейна и отведена канална вода по партида № 34251 за имот, находящ се в  гр.Стара Загора, ул.Поп Минчо Кънчев № 101, ап.8, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2018г. до изплащането й, както и сумата от 30,89 лева – лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 09.05.2018г.,  за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2508/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Х.Н.М., ЕГН **********,*** да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,                  ул. Х. Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков сумата от 1260 лева, представляваща направени разноски  по настоящото дело и по ч.гр.д. 2508/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: