Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 119
гр.
Пловдив, 22.1.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 16.1.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7965/2018 г. по описа на ПРС, 1 наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 2070875, издаден
от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д.Г. е
наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
Д.Г. излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за
неговата отмяна.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 16.05.2018г. в 16:27 ч. в гр. Пловдив, на бул. Пещерско
шосе 158, посока гр. Пещера , при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч МПС с рег. № ****** се движел с установена наказуема
скорост 82 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д.Г..
Съдът
намира, че фактическата обстановка,
посочена в ЕФ не се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Действително от снимковия материал, приложен като
доказателство по делото е видно, че измерената
от техническото средство скорост на движение на МПС е 82 км.ч. Същата скорост е посочена като
наказуема и в ЕФ. Нито в ЕФ, нито в снимковия материал е посочено
обаче, че е отчетен толеранс в полза на водача. Че толеранс в полза на водача
не се отчита е видно и от приложената служебно от съда разпечатка от
деловодната система на Писмо № 3286р-15733/4.4.2018г., от което е видно, че от
Главна дирекция национална полиция е разпоредено да се преустанови отчитането
на толеранс в полза на водача.
Този
начин на процедиране според настоящия състав противоречи на закона и сериозно
компрометира както правото на защита на нарушителя, така и възможността за
установяване на обективната истина по делото. Както е видно от представеното от
самия административно наказващ орган Приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 при лабораторно изследване техническото средство е дало
техническа грешка от +/- 1 км./ч, а при
полеви тест +/- 3км./ч. При
посочените обективно установени технически характеристики правото на защита на
жалбоподателя е изисквало от измерената скорост да се приспадне толеранс от 3 км.ч. Само при това положение
може да се гарантира в максимална степен, че деецът е наказан за действителната
скорост, с която е управлявал МПС, а не за отчетената скорост, която може да се
дължи на грешка в измерването.
В
конкретния случай правото на защита на жалбоподателя се засяга с особен
интензитет , предвид естеството на вменяваното нарушение на ЗДвП, при което
предвижданите санкции и редът за реализиране на административно наказателната
отговорност / с електронен фиш или наказателно постановление/ зависи от
конкретно измерената скорост, доколкото според предвижданията на чл. 182 ЗДвП
приложимата санкция се променя с всеки 10 км над разрешената скорост, а при
определени хипотези на измерената скорост въобще не може да бъде издаван
електронен фиш.
В
настоящия случай допуснатото нарушение се отразява на възможността за правилно
приложение на закона по един особено флагрантен начин, предвид посочената за
установена скорост от 82 км.ч, доколкото, ако се приспаднат 3 км.ч. толеранс би
се достигнало до санкциониране със съвсем различна санкция по чл. 182 ЗДвП.
Констатираната
липса на сигурна установеност на действителната
скорост на движение на МПС е достатъчно основание за отмяна на ЕФ,
доколкото е трайно установеното положение в съдебната практика, че
административно наказателната отговорност и нейните параметри не могат да
почиват на предположения.
В
случая допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от съда, който сам да
приспадне необходимия толеранс в полза
на водача и да приложи коректната санкционна норма, доколкото по този начин би
се стигнало до изземване на правомощията на административно наказващия орган.
Не подлежи на съмнение нито в теорията, нито в практиката, че в административно
наказателния процес административно наказващия орган е субектът, който определя
установената фактическа обстановка и приложимата правна и санкционна норма.
Функцията на съда е да провери дали приетата за установена от АНО фактическа
обстановка отговаря на събраните по делото доказателства и правилно ли е
приложен материалния и процесуалния закон към нея. Съдът обаче не разполага с
процесуална възможност да приеме за установена различна фактическа обстановка
от тази приета от АНО и въз основа на тази различна фактическа обстановка да
реализира административно наказателната отговорност на дееца. Този извод
произтича по един несъмнен начин от систематичното тълкуване на чл. 54 и чл. 59
от ЗАНН.
Че
съдът не може да изземва правомощията на административно наказващия орган и да
ангажира отговорността на дееца при различна фактическа обстановка и различна
правна квалификация от тази приета от административно наказващия орган е и
трайната практика на административен съд Пловдив, включително и по дела с предмет
на обжалване електронни фишове- Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
На
следващо място съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание за
отмяна на ЕФ.
С
ТР 1/2014г. на ВАС се прие, че
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване.
С
цитираното тълкувателно решение се потвърди също така принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка с използването на автоматизирани технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите
съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи
имат право да ги използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването
на автоматизирано средство за видео контрол,
съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието
следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип
-
техническото средство да е преминало
през последваща метрологична проверка
-
мястото за контрол да е обозначено с пътен знак Е 24.
-да
са спазени изискванията на чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система в хипотезите на
чл. 10, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на електронния фиш.
В
процесния случай при тежест на доказване лежаща върху административно
наказващия орган, липсват каквито и да
било доказателства, а и въобще изложени твърдения в съпроводителното писмо за случая да е съставян Протокол по чл. 10 от
Наредбата. Това е напълно обяснимо с оглед приетото от АНО в съпроводителното
писмо, че използваното техническо средство ARH CAM S1 e СТАЦИОНАРНО, а съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. протокол за използването се съставя при използване на
мобилно АТСС.
Според
настоящия състав обаче видът на дадено АТСС зависи не от оценката, която му
дава АНО, а от дадените легални дефиниции в закона.
Така
в точка 65 от ДР на ЗДВП изрично е посочено, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат:
а)
стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган;
б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
В
процесния случай в приложените по делото удостоверение за одобрен тип и писмо от националния институт по
метеорология е отбелязано, че използваната система за видеоконтрол е „преносима“. Освен това е
ноторно известно, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 е придобило
публичност под названието „триножник“ именно поради разполагането му на пътя на
поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята,
а следва да се приеме, че има
характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“
по своя характер.
В
този смисъл съставянето на протокол по чл. 10 е било задължително.
Изискването
за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от съдържанието на този
протокол-Приложение към наредбата същият служи като доказателство за мястото на
контрол, времето на контрол и режима на измерване на АТСС, както и за спазване на изискването на чл. 6,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
че АТСС е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип. При липса на доказателства за тези
обстоятелства липсва сигурност относно верността на измерването и се влиза в
конфликт с азбучното правило, че административно наказателната отговорност не
може да почива на предположения.
Следва
да се съобрази и че задължението за попълване на протокол по чл. 10 и за
преместваемите АТСС е изрично въведено с разпоредбата на чл. 10, ал.3 от Наредбата, независимо от квалификацията
им като стационарни или мобилни.
По
изложените съображения ЕФ следва да бъде отменен.
Мотивиран от горното Пловдивският
районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
2070875, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
Д.Г. е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.