РЕШЕНИЕ
№ 793
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110115367 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът Х. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес, този на
процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й. А.: *** , е сезирал на
21.11.2022 г. РС Варна с искова молба с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ против ответното
дружество „З. Д. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Й. Ц. - Председател на Съвета на директорите и Е. И. - Изпълнителен
директор.
Отправеното до съда искане, по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, след уточнението
на исковата молба е : Да бъде постановено Решение по силата на което, съдът да осъди
ответника ЗАД „Е.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца Х. Ш. Х., ЕГН ********** СУМАТА в размер на 100.00 (сто) лева, формирана както
следва: за възстановяване на задна броня - 7 лв., товарна врата лява - 36.00 лв., товарна врата
дясна -36.00 лв.,светлоотразител в задна броня ляв - 13.00 лв., камера и тониране - 8.00 лв.,
представляваща частичен иск от остатъка в размер на 2 520.62 лева, формирана както
следва: задна броня - 228.80 лв., товарна врата лява - 1 099.46 лв., товарна врата дясна -1
099.62 лв., светлоотразител в задна броня ляв - 32.90 лв., камера и тониране - 60.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на
собствения на ищеца лек автомобил „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 25.03.2022г., ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача
на л.а. „*** „ с рег. № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, със срок на действие 08.01.2022 г. -07.01.2023г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -21.11.2022 г. , до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е и
искане в полза на ищеца да се присъдят сторените съдебно -деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства: На 25.03.2022г., около 17:20 часа, в ***, посока изхода на града,
1
управлявайки собственият си автомобил марка „***“, с рег. № ***, твърди ищецът, че
претъпял ПТП, като причина за настъпването му била поведението на Р. И. управлявал л.а.
марка „***“ с рег. № ***. ПТП - то настъпило при следните обстоятелства: На 25.03.2022г.,
около 17:20 часа, в гр.Варна, управлявайки автомобил марка „***“, с рег. № ***, ищецът се
движел по бул. „*** „, посока изхода на града. Имало задръстване, като преди кръговото
кръстовище с бул. „***“ се наложило ищецът да спре. Докато ищецът чакал колоната от
автомобили да потегли, изведнъж почувствал силен удар отзад. След като излязъл от
автомобила установил, че Р. И. управлявайки л.а. марка „*** ***“, с рег. № *** не успял да
спре безопасно и блъснал л.а. с рег. № ***, който се преместил напред и ударил автомобила
на ищеца . За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение
на мястото на ПТП и след изясняване механизма на произшествието издали Протокол за
ПТП с № 794471. В Протокола за ПТП, като виновен посочили водача на л.а. марка „***“, с
peг. № ***, а като причина, че същият се движел с несъобразена скорост и блъснал спрелият
пред него л.а. с рег. № ***, който се придвижел напред и блъснал автомобила на ищеца.
Лекият автомобил на виновния водач, сочи ищецът, че бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност „ от застрахователна компания ЗАД „Е.“, със срок на
действие 08.01.2022г. - 07.01.2023г., която полица била действаща към датата на ПТП.
На 28.03.2022 г. твърди ищецът, че уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП. Служител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис на увредените детайли. В описа, като увредени детайли
били описани: задна броня, товарна врата лява, товарна врата дясна и светлоотразител в
задна броня ляв. Като застрахователно обезщетение ищецът сочи, че получил сумата в
размер на 479.38 лв. Размера на сумата много го изненадал , т.к. сумата била много малка и
не можело да покрие щетите. В тази връзка, ищецът твърди, че извършил проучване в
няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко
ще му струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване ищецът установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3 000 лв. Сумата, която
застрахователя следвало да изплати, като обезщетение била в размер на 3 000 лева, от която
сума следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 479.38 лева, или
сумата, която следвало застрахователят да заплати на ищеца възлизала на 2 520.62 лева.
Имайки предвид гореизложеното, ищецът е обосновал правния си интерес от
завеждане на настоящия иск. Изрично в исковата си молба ищецът се е позовал на
разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК, съгласно която исковете за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред съда по
местонастъпване на застрахователното събитие. В случая ищецът упражнява правото си да
се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по
чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК. В изпълнение на императивната норма на чл. 127 , ал.4 ГПК
ищецът е посочил в исковата си молба ,че желае изплащане на паричните вземания по
банков път, по следната банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
В уточнителната си молба, в изпълнение на дадените от съда указания ищецът е
прецизирал петитума на иска си, като е навел и следните пояснения и уточнения:
Вследствие на настъпилото на 25.03.2022г., ПТП, били увредени : задна броня, товарна
врата лява, товарна врата дясна и светлоотразител в задна броня ляв на собствения на
ищеца лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. Задната броня била деформирана, поради
което се нуждала от ремонт и боядисване. Товарна врата -лява , била деформирана, поради
което се нуждаела от подмяна и боядисване. Товарна врата - дясна, била деформирана,
поради което се нуждаела от подмяна и боядисване. Светлоотразител в задна броня - ляв,
бил счупен, поради което се нуждаел от подмяна. Цената на частичният иск от 100.00 лв.
сочи ищецът в уточнителната си молба, че е формирана както следва: 1.задна броня : труд
- 2.00 лв.,боя и материали - 5.00 лв.; 2.товарна врата лява- цена в ново състояние - 23.00
лв.,труд - 3.00 лв.,боя и материали -10.00 лв.; 3.товарна врата дясна - цена в ново
състояние - 23.00 лв.,труд - 3.00 лв.,боя и материали - 10.00 лв.4.светлоотразител в задна
броня ляв-цена в ново състояние - 12.00 лв. труд - 1.00 лв.5.камера и тониране - 8.00
2
лв.Стойността необходима за възстановяване на автомобила в размер на 2 520.62 лв.,
сочи ищецът, че е формирана както следва : 1.задна броня- труд - 148.80 лв.,боя и
материали - 80.00 лв.; 2. товарна врата лява - цена в ново състояние - 858.66 лв.,труд -140.00
лв.,боя и материали - 100.80 лв.; 3.товарна врата дясна- цена в ново състояние -858.66
лв.,труд - 140.00 лв., боя и материали - 100.80 лв.; 4. светлоотразител в задна броня ляв-цена
в ново състояние - 26.90 лв. ,труд - 6.00 лв.; 5. камера и тониране - 60.00 лв. В подкрепа на
твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, на 06.01.2023 год. във ВРС е депозиран отговор от
ответното дружество, заведен с рег. вх. № 1015/6.1.2023г. Ответното дружество „З. Д. Е.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Ц. -
Председател на Съвета на директорите и Е. И. - Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт
Й. С., сл. тел. ************, електронна поща: ********, изразява следното становище по
исковата молба:
Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер . Същите според
ответника са недоказани и неоснователни, поради което следвало да бъдат отхвърлени.
По наведените от ищеца фактически твърдения: Не спори, че на 25.03.2022г. е
настъпило ПТП при обстоятелствата и между участниците, описани в исковата молба. Не
оспорва увредените детайли. Не оспорва, че е налице полица № 07522000020759 за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „***“, ДКН ***, със срок
на покритие от 08.01.2022г. до 07.01.2023г. Не спори, че във връзка със събитието, на
28.03.2022г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция. Образувана била
щета № **********, по която на 06.04.2022 г. било изплатено обезщетение в размер на
479.38 лева.Изброените обстоятелства ответникът намира, че не са спорни, поради
което не възразява да се отделят като такива.С изключение на тях, ответникът оспорва
всички останали твърдения, на които се основават исковете. Оспорва разходите,
необходими за възстановяване на превозното средство. Същите според ответника са
прекомерно завишени. Изплатеното обезщетение , възразява ответникът, че било достатъчно
да покрие вредите. Не било ясно за ответника как била определена сумата от 3000 лева, тъй
като не били представени оферти от сервизите, където е проверявал ищецът. Най-вероятно,
твърди ответникът, сумата била произволно определена, а отделно от това - цените за части
и труд надвишавали средните пазарни такива, а дори и в официален сервиз на марката.
Предвид горното, ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове като
недоказани и неоснователни. Моли, на ЗД „Е.“ АД да бъдат присъдени разноските по
делото, включително за юрисконсултско възнаграждение.С отговора на искова молба
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
евентуално претендирано от другата страна. На последно място, в срока по чл.131 ГПК
ответникът е изразил становище по доказателствените искания на ищеца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. , съдът е
намерил, че са налице предпоставките за допускане на изменение на размера и характера на
иска , поради което и на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявения частичен
иск , като искът се считат за предявен от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 21.11.2022 г., в пълен размер (а не като частичен иск) ЗА СУМАТА от 2055,23 лева
(две хиляди и петдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) - представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на собствения на ищеца лек
автомобил „***“, с per. № ***, причинени в резултат на реализирано на 25.03.2022г., ПТП, в
гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*** „ с рег. № ***,
застрахован по Договор за гражданска отговорност при ответното дружество, със срок на
действие 08.01.2022 г. - 07.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 21.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, представляван от адв.Й.
А., поддържа исковата молба, желае цялостно уважаване на иска съгласно допуснатото
изменение, ведно с присъждане на разноските по делото съгласно представения списък по
3
чл. 80 ГПК . В условията на евентуалност адв.А. е навел възражение за прекомерност на
претендираното от ответната страна юрисконсутско възнаграждение .
Ответната страна по спора, редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не
изпраща представител, но в писмена молба с рег. вх.№ 14710/24.02.2023г. поддържа
отговора на искова молба и желае отхвърляне на иска с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Процесуалният представител на ответното дружество юрисконсулт Й. С. е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, евентуално
претендирано от другата страна .
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
От приобщените по делото по надлежния ред писмени доказателства, а именно:
представените с исковата молба заверени копия на: свидетелство за регистрация част I №
*********; протокол за ПТП № 794471; опис на увредени детайли , както и от неоспореното
от страните заключение по допуснатата и приета по делото съдебно - автотехническа
експертиза, съдът приема, че по делото е безспорно установено и изяснено следното:
На 25.03.2022г., около 17:20 часа, в гр.Варна, ищецът Х. Ш. Х. управлявал
собственият си лек автомобил марка „***“, с peг. № ***, се движел по бул. „*** “ посока
изхода на града. Преди кръговото кръстовище с бул. „***“ спрял поради задръстване и
докато чакал автомобила пред него да потегли, бил блъснат отзад от л.а. с peг. № ***, който
преди това бил блъснат от лек автомобил марка „***“, с peг. № ***, управляван от Р. И.. За
настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение мястото на
ПТП и след изясняване механизма на произшествието съставили Протокол за ПТП с номер
794471 (л.5 - ти от делото ).За настъпилото ПТП бил уведомен застрахователя на виновния
водач. Представител на застрахователя извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис на увредените детайли, а като увредени детайли били установени
: задна броня, товарна врата лява, товарна врата дясна и светлоотразител в задна броня ляв.
Като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата в размер на 479.38 лв.
Вещото лице инж. Х. К. в приобщената САТЕ на листи 39 и 40 от делото дава
отговор на спорния по делото въпрос в какво се изразяват щетите по л.а. на ищеца и какъв е
размера йм .
За да даде отговор на въпроса : В какво се изразяват щетите на автомобила, на каква
стойност са същите поотделно и като обща сума, като вещото лице определи стойността на
ремонта по средни пазарни цени за части и труд, към датата на произшествието, като при
определяне на средната пазарна цена на труда използва цената предлагана в сервизи
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за
качество, вещото лице е изложило следното в обстоятелствената част на САТЕ :
За един нормочас , цените за труд ,с включен ДДС , в автосервизите цените, са
следните : „****“ - 60.00 лв. ; „***“- 48.00 лв.; „****“ - 30.00 лв.; „***“ -20.00 лв., „***“ -
19.80 лв., „***“ - 16.80 лв.
При тези данни в.л. инж.К. пресмята , че средната пазарна цена на труда с включен
данък добавена стойност възлиза на 32,43 лв. В табличен вид в САТЕ ,на л. 40 - ти вещото
лице е посочило в таблица първа степента на увреда на четирите детайла на л.а. на ищеца,
цената за подмяната на части или ремонт, цената за монтаж / демонтаж и разоборудване , за
4
възстановяваве , за труд и боядисване и за нови части в лева без ДДС за да пресметне и
получи сбора от 2044,20 лв. В таблица втора вещото лице е посочило и количеството боя за
отремонтиране на л.а., цената за допълнителни материали , камера и тониране , пресметната
като общо 490 ,41 лв. Общата сума от 2044,20 +490,41 лв. = 2534,61 лв. с ДДС, заключава
вещото лице инж.К., че е сумата необходима за отремонтиране на щетите причинени по
лекия автомобил на ищеца , възникнали при процесното ПТП .
При така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения по делото осъдителен иск съдът е намерил за процесуално допустим
, поради което и дължи произнасяне по същество. Видно от проекта за доклад, обявен
за окончателен, съдът е квалифицирал иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД, разпределил доказателствената тежест между страните, отделил и безспорните
от спорните факти и обстоятелства .
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е обявил на страните
на осн. чл.146, ал.1 т. 5 ГПК , че е безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение обективирано в
застрахователна полица „Гражданска отговорност“, полица № 07522000020759, между
ответното дружество и собственика на автомобил „***“, ДКН ***, със срок на покритие от
08.01.2022г. до 07.01.2023г.; че на 25.03.2022г. е настъпило ПТП при обстоятелствата и
между участниците, описани в исковата молба;че именно при процесното застрахователно
събитие са били причинени имуществените щети по л.а. на ищеца, изразяващи се в увреда
на изброените от ищеца детайли;че във връзка със събитието, на 28.03.2022г. пред
застрахователя е предявена извънсъдебна претенция, образувана била щета № **********,
по която на 06.04.2022г. било изплатено обезщетение в размер на 479.38 лева.
При така отделените за безспорни факти, съдът е указал на страните,че съгласно чл.
154 ГПК всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се
позовава и от които черпи за себе си положителни права.В тежест на ищеца съдът е
възложил да докаже: Настъпването на твърдяното застрахователно събитие по описаният в
исковата молба начин, както и увреждането на всички посочени в исковата молба детайли
на застрахования автомобил; наличието на причинно - следствена връзка между твърдените
щети по автомобила и настъпилото застрахователно събитие; размера на разходите за
отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на
настъпилото застрахователно събитие и че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
главното парично задължение, началния момент от който ответникът е изпаднал в забава. В
тежест на ответника съдът е възложил да докаже възраженията залегнали в отговора на
искова молба, които възражения касаят и основанието и размера на иска. Ответникът е
следвало да установи и докаже, че с изплащане на застрахователното обезщетение е
изпълнил изцяло задълженията си към ищеца , респ. че не е налице забавено изпълнение
или неизпълнение по см. на чл. 79 ЗЗД и забава по см. на чл .86 ЗЗД, без да доказва
отрицателни факти като се позове само на положителни факти и обстоятелства, изключващи
дължимостта на претедираното главно и акцесорното вземане. В тежест на ответника е било
да установи и докаже правоизключващи възражения, да установи и възраженията си, че
щетите по л.а. на ищеца не надвишават размера на изплатеното вече извънсъдебно
застрахователно обезщетение - т.е. възражението си за прекомерно завишаване на
претенцията по размер.
При така разпределената тежест на доказване, ангажираните от страните
5
доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване и на
основанието и на размера на предявения иск .
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи по същество на спора, че за да
бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да
бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
обхванато от действието на застраховка „ Гражданска отговорност ”. За нейното
установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията
или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в
резултат на която е настъпил вредоносния резултат. Съобразно разпоредбата на чл.432
от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя .Съдът намира, че по делото е установено по
безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност при ответното дружество, обективирана в полица №
07522000020759, действала към датата на застрахователното събитие. Този факт е установен
на база писмените доказателства по делото описани по-горе вкл. и е приет за
безспорен.Установено е доказано е, че на 25.03.2022 г. в гр.Варна, водачът на л.а. автомобил
„***“ „*** „, ДКН ***- Р. И. (застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество ) виновно е причинил ПТП , като не е спазил правилата за
движение по пътищата по ЗДВп управлявайки л.а. с несъобразена скорост, при което
блъснал л.а . с рег. № *** , а последния се придвижил напред и блъснал л.а. на ищеца
.Спор относно механизма на ПТП липсва, а и същият е установен на база Протокола за
ПТП и заключението по допуснатата и неоспорена САТЕ.
Липсва между страните спор затова ,че собственикът на л.а. *** с рег.№ *** и ищец
по делото е уведомил ответника - застраховател за причинените му от застрахователното
събитие по вина на водача Р.И. щети , както и че при ответника е извършил оглед , описал
увредените детайли в опис - щета и изплатил на ищеца на 06.04.2022г сумата от общо 479.38
лева по щета № **********.
С оглед всичко изложено по – горе се налага извод, че застрахователят- ответник е
надлежно легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск. Обстоятелствата от
фактическия състав на произшествието – механизъм, вреди и вина на водача, както и
причинна връзка съдът намира за безспорно уставновени по делото, а и не са и спорни .
Спорен е само размера необходим за пълно възстановяване на причинените по л.а.
на ищеца материални щети от застрахователното събитие , поради което и съдът следва да
даде отговор на спорния въпрос относно размера на обезщетението .Първоначалната
претенция на ищеца е била в размер от 100 лева, заявена като частичен иск, изменена
в окончателен размер от общо 2055,23 лв., който размер представлява разликата от
6
2534.61 лв. с вкл. ДДС - размера на застрахователно обезщетение определен от в.л.К. по
допуснатата САТЕ /л.40 / за отремонтиране на увредените детайли, камера , тониране,
цена на труд по средни пазарни цени и части и изплатеното от застрахователя
обезщение от общо 479.38 лева. При изплатено от застрахователя обезщетение от 479.38
лева, разликата която застрахователят следва да плати на ищцеца възлиза на точно
2055,23 лева. ВРС приема, че ответникът – застраховател извънсъдебно е заплатил на
ищеца застрахователно обезщетение в размер от 479.38 лева, като следва да даде мотивиран
отговор на въпроса защо исковата сума от 2055,23 лева ведно със законната лихва се дължи
от ответника .
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ ( чл. 208 от КЗ (отм.) и предвид трайната практика на
ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.;
решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т.
д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС,
т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ (чл.
203, ал. 2 от КЗ (отм. ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Трайна е съдебната практика,че Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г., приета
на основание чл. 504 вр. чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ не дерогира приложението на
горецитираните разпоредби на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т.
о., ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице инж.Хр.К. като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с
необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе
предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП сума от
общо 2 534.61 лв.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение като основателен
следва да бъде уважен в претендирания пълен размер от 2055,23 лв. представляващ
7
разликата над извънсъдебно изплатеното обезщетение от застрахователя в размер от 479.38
лева до действително претърпените вреди в размер от 2534.61 лв. Основателността на
главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на исковата молба –21.11.2022 г., така както е заявен
иска , до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на
делото срокът по чл. 498, ал. 3, вр. с чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на
всички доказателства на застрахователя.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
По отношение на разноските съдът отчита, че на лист 41 – ми е приобщен списък
по чл. 80 ГПК, в който адвокат Й. А. правилно и точно е посочил четирите разхода, които
желае ВРС да присъди в полза на ищеца , а именно : 50,00 лева за внесена държавна такса;
180 лева за депозит за САТЕ , 32,21 лв. за довнесена държавна такса и 610.00 лв. с вкл. ДДС
за възнаграждение на един адвокат – или общо 872,21 лв. Доказателства за всеки от
четирите разхода се съдържат по делото, поради което и съдът уважава искането на ищцеца
за присъждане на общо сумата от 872,21 лева. При определяне на размера на разноските,
дължими се в полза на ищеца, съдът констатира, че приобщения на л. 64 - договор за правна
защита и съдействие , серия Б , номер **********, имащ характер на разписка доказва
плащане в брой от ищеца към адв.А. на адвокатски хонорар от 610 лв. При цена на иска ,
съгласно допуснатато изменение - от 2055,23 лв. , съгласно чл. 7, ал.2 , т. 2 от Наредба № 1 /
2004 г.,в редакцията съобразена с измененията обнародвани в ДВ, бр. 88/2022 г.,
минималния размер на адвокатски хонорар е 505,52 лв. без ДДС , а с ДДС 606,62 лв . Ето
защо и претендирания адвокатски хонорар от 610,00 лв. - с 3,38 лв. над миминма не може да
бъде приет за прекомерен, респективно и евентуално заявеното от ответника възражение по
чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „З. Д. Е. „ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Й. Ц. - Председател на Съвета на директорите и Е. И. -
Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Х. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес, този на процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й. А.:
***, СУМАТА от 2055,23 лева (две хиляди и петдесет и пет лева и двадесет и три
стотинки) - представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди
на собствения на ищеца лек автомобил „***“, с per. № *** , за възстановяване на задна
броня, товарна врата лява, товарна врата дясна,светлоотразител в задна броня ляв, камера и
тониране , причинени в резултат на реализирано на 25.03.2022г., ПТП, в гр.Варна, което
8
ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*** „ с рег. № ***, застрахован по Договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, със срок на действие 08.01.2022 г. -
07.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
21.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „З. Д. Е. „ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Й. Ц. - Председател на Съвета на директорите и Е. И. -
Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Х. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес, този на процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й. А.:
******* СУМАТА от общо 872,21 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и двадесет и
една стотинки ) - представляваща сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно
- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Обявява съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК, че присъдените парични вземания
могат да бъдат платени от ответника – застраховател в полза на ищеца по избрания от
ищеца начин - по банков път, следната банкова сметка : ***, специална сметка с титуляр
адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9