Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 26.09.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 594 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Д.А.А., ЕГН **********, чрез адвокат Р.С., против
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 3063.20лева,
представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/22.04.2019 г.,
начислена след корекция на сметката за периода 22.03.2017 г. – 21.03.2018 г.,
за обект на потребление, находящ се в ***************, с абонатен № **********
и клиентски № **********.
В
исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия на ответното дружество
за посочения обект на потребление, за който, въз основа на извършена от
служители на „Енерго – Про Мрежи” АД проверка и съставен констативен протокол,
била извършена корекция на сметката му за потребена ел. енергия и
начислена процесната сума. Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като не е
потребил ел. енергия в допълнително начисления размер, нито е манипулирал СТИ.
Навежда довод, че за ответното дружество не е възникнало право едностранно да
коригира сметката му за минал период, както и че процедурата е
незаконосъобразно проведена. Сочи, че в случай, че е налице намеса в схемата на
електромера, следва да бъдат уведомени органите на полицията, което не е
извършено. На СТИ не е извършвана периодична проверка. Оспорва начина и
методиката, по която е начислена сумата по процесната фактура. Възразява за
липса на яснота за начина и основанието за извършване на корекцията. Счита, че разпоредбата на ОУ на
ДПЕЕЕМ, която се прилага в тези хипотези е неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП и доколкото същата не е уговорена индивидуално, на основание
чл.146, ал. 1 от ЗЗП е нищожна. Оспорва Констативен протокол № 1301324 от 21.03.2018
г. по форма и съдържание, тъй като при проверката не е
присъствал нито той, нито орган на полицията и
не е извършена в присъствието на двама свидетели, както и Констативен протокол № 562/11.04.2019
г. на БИМ, поради това че същият е изготвен извън законовия тридесетдневен срок
за това. По изложените съображения моли
за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа
иска и моли за неговото уважаване, уточнява, че оспорва писмените документи по
същество, тъй като счита, че не дължи сумата, както и че оспорва клаузите на
Общите условия, които дават право на ответната страна да извърши корекция на
сметката му – т. 48, т. 49 и т. 50. Представя списък на разноските и прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат В.М., в
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че ищецът е в
договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, както и че
„Електроразпределение Север” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя,
резултатите от която са отразени в констативен протокол, въз основа на който е
извършена корекция на сметката на потребителя. Твърди се обаче, че корекцията
има своето основание – чл. 38, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от ОУ на „Електроразпределение
Север” АД, във вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излага, че на 21.03.2018
г. е извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север” АД на СТИ
на обекта на потребление на ищеца, резултатите от която са обективирани в КП № 1301324.
Сочи, че процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 285425 и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен
Констативен протокол № 562/11.04.2019 г., според който е при софтуерно четене е
осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е
наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 017395.186 квтч.,
която не е визуализирана на дисплея. В резултат на извършената проверка на
18.04.2019 г. „Електроразпределение Север” АД е съставило становище за начисляване на ел.
енергия и е конкретизирало размера на вземането. Установено е
точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 17395
квтч. Излага, че заводът производител е параметризирал процесния електромер за
двутарифно отчитане на енергията и поради това единствено тарифи 1.8.2 и 1.8.1
са видими както за потребителя, така и за инкасаторите. На 22.04.2019 г. е
издадена фактура № ********** г. на стойност 3063.20лева, която сума
представлява цената на консумираната ел. енергия, натрупана в скрития регистър.
С писма „Електроразпределение Север” АД и „Енерго – Про Продажби” АД са
уведомили абоната за извършената проверка, съставения констативен протокол и
издадена фактура. Твърди, че ел. енергията, натрупана в невизуализирания
регистър е доставена и потребена от абоната – ишец и процесната сума се дължи от
него на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от ОУ на „Електроразпределение
Север” АД , вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответникът, чрез неговия процесуален представител, поддържа
отговора. Възразява, че в настоящия случай корекцията на сметката на абоната е
извършена на основание на подзаконов нормативен акт, а именно ПИКЕЕ, а не въз
основа на общите условия. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Представя списък на разноските.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните, е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301324/21.03.2018 г. се установява, че на посочената
дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта на потребление на ищеца,
находящ се на адрес: ***************, при която са установени показания в
регистри 1.8.1 – 003837 и 1.8.2 - 009679. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ в индивидуална опаковка с пломба № 285425.
Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката, и съпругата на
ищеца – Ц.М.А. и свидетеля М..
От Констативен протокол № 562/11.04.2019
г. на БИМ се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: МЕ
162 – D1A52 – M3KO, е представен за проверка, запечатан в
найлонов плик, пломбиран с пломба № 285425. При проверка на точността му е
установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за
проверка, както и при продължително включване с отчитане по показващото
устройство грешката е в рамките на допустимата. Вграденият часовник показва правилно относно реалното
време и датата е вярна. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 017395.186 квтч, която не е визуализирана
на дисплея. Отразено е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.
енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от
18.04.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за
начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер 17395 квтч. за
периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., представляващо корекция, извършена
след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
С фактура № **********/22.04.2019 г.
за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 3063.20лева,
представляваща цена на ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/28/40
месеца се установява, че за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. по
партидата на ищеца са начислени 17395 квтч ел. енергия, а от извлечение за
фактури и плащания към 16.05.2019 г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 52332/19.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е
изпратено копие от констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената
корекция, получено от ищеца на 22.04.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
С писмо изх. № 52332/22.04.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********/22.04.2019
г., получено от същия на 30.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие
за доставяне.
По делото е
приложен Констативен протокол № 11157717 от 08.02.2016
г., от който се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали
на обекта с абонатен № ********** и клиентски № ********** електромер с фабр. №
1114021566086656 с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към
датата на монтирането му са нулеви.
От приетото по делото заключение на вещо лице Л.Б. се установява, че
електромер тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO с фабр. № 1114021566086656
е статичен монофазен
електромер за активна електроенергия, преминал първоначална метрологична проверка
през 2015 г., като метрологичната му годност изтича през 2021 г. Отбелязва,
че в регистър 1.8.1 се отчита преминалата през СТИ ел. енергия в часовата зона,
определена за нощна тарифа, в регистър 1.8.2 – в часовата зона, определена за
дневна тарифа, а регистър 1.8.3 е определен за върхова енергия. Показанието в
регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, защото СТИ е параметризиран да
отчита само по две тарифи - тарифа 1 и тарифа 2, тъй като се касае за битов
абонат. Посочва, че наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на
електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема. Направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия е извършена
математически точно. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че в случая
електромерът е включен нов в обекта, тъй като показанията по първа и втора
тарифа са били нулеви. Производителят преди да пусне електромера в търговската
мрежа го проверява метрологично и технически, и не е възможно той да бъде
пуснат с показания по другите тарифи различни от нулата. С оглед на това
твърди, че показанията на електромера са нулеви и в останалите регистри. Не е
възможно да се определи часовият диапазон, в който е доставена и потребена
енергията, както и не възможно да се определи точно в кой момент е извършено
вмешателството. Тази енергия може да бъде за период по – малък от една година
или за по - голям период – от датата на монтажа.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от
абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
В случая ответникът отрича твърдяното в
отговора основание за едностранно извършване на корекция на сметката на ищеца - чл. 38, ал. 2, вр. чл.
37, ал. 1, т. 1 от ОУ на „Електроразпределение Север” АД, във вр. с чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, заявявайки в съдебно заседание, че корекцията на сметката на абоната е извършена
на основание на подзаконов нормативен акт, а именно ПИКЕЕ, без да конкретизира приложимата
правната норма.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС,
с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението е
обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл.
195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган
/в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от
отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на
ВАС относно извършената на 21.03.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Не е налице основание за
прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението в случая е
направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет,
изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е установено
реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й. В изготвеното становище за начисляване на ел. енергия е
посочено, че допълнителното количество ел. енергия е начислено след софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този прочит не са представени по
делото. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е
отчитано, което според вещото лице е резултат на препрограмиране на тарифната
схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на
констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е
изследвано от него самото СТИ. Дори да се приеме, че е
налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на извършването
и, а още по- малко такива, от които да следва извод, че тя е резултат на
виновни действия на потребителя.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /08.02.2016 г./ същият е бил с нулеви показания
за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество
ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като процесният електромер няма
сумарен регистър, нито е налице яснота какво е било показанието в регистър 1.8.3
при монтиране на електромера. Дори да се приеме, че начисленото в регистър 1.8.3
количество ел. енергия е потребено, по делото не е установено в кой часови
диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за какъв период от време. Липсата
на техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел. енергия
през различните времеви периоди за една година назад от датата на демонтажа на
процесното СТИ, води до невъзможността правилно да се остойности допълнително
начисленото количество ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищцата - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се
претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното
неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. Дори да
се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното
количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е
ставало в предходен продължителен период от време, който не е ясно как е
определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ,
като периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се
твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването,
извършено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период от една
година и изчисления по цена за технологични разходи, което влиза в колизия с
твърденията за реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
Не е налице и основанието за корекция, визирано в чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ, а
именно: неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната
електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните
тарифи, избрани от клиента. В констативния протокол на БИМ е отразено, че
вграденият часовник показва правилно реалното време и датата е вярна.
От установените по делото обстоятелства следва, че не е налице
нито една от хипотезите на чл. 48 от ПИКЕЕ /1. при липса на СТИ - чл. 48, ал.
1, предл. първо от ПИКЕЕ; 2. когато при метрологична проверка се установи, че
СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата - чл. 48, ал. 1, предл.
второ от ПИКЕЕ; 3. при установена промяна в схемата на свързване - чл. 48, ал.
2 от ПИКЕЕ/, тъй като
в процесния обект е било монтирано СТИ, същото е отговаряло на изискванията за
точност при измерването на електроенергията и не са установени механични
дефекти и неизправности на самия електромер или неговите схеми на свързване.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ответното дружество не проведе пълно и главно доказване относно
основанието, въз основа което е извършило начисляване на допълнително
количество ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. в размер
на 17395 квтч, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски. Искането е направено своевременно и е представен списък
по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна
такса в размер на 129.53лева за завеждане на делото и издаване на съд.
удостоверение и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500лева. Ето
защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 629.53лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, сумата 3063.20лева /три
хиляди шестдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № **********/22.04.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в ***************, с абонатен № ********** и клиентски
№ **********, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление **********, да
заплати на Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 629.53лева /шестстотин двадесет и девет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: