№ 65
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000113 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 84 от 02.04.2025 г. по т.д. № 192/2024 г. на Окръжен съд –
Бургас е отхвърлен искът на “Интернешънъл асет банк” АД, ЕИК *********,
против ЕТ “ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), ЕИК
*********, за установяване, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1007,50
лв. – договорна наказателна лихва за периода 02.02.2024 г. - 10.06.2024 г.
върху главница в размер на 20 000 лв. по договор за инвестиционен кредит №
ДК-460-012393-136 от 17.03.2020 г. и сумата 4379,70 лв. – договорна
наказателна лихва за периода 02.02.2024 г. - 10.06.2024 г. върху главница в
размер на 78 339,01 лв. по договор за кредитна линия за оборотни средства
“Моята евросубсидия+” № ДК-460-012393-156 от 11.02.2021 г. Със същото
решение е осъден ищецът да заплати държавна такса за производството в
размер на 53,87 лв., както и д.т. 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Недоволен от решението е останал ищецът “Интернешънъл асет банк”
АД, който го е обжалвал с въззивна жалба.
Поддържа се в жалбата, че решението е недопустимо. В хода на
производството процесните задължения на ответника към банката-ищец били
погасени от трето лице, в резултат на което е отпаднал правният интерес на
ищеца, т.е. отпаднала е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на процеса, за която съдът е длъжен да следи служебно. Поради това се иска
обезсилване на решението и прекратяване на производството, при което
1
разноските да бъдат поставени в тежест на ответника по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК.
Сочи се наред с това, че дори да бъдат приети за неоснователни
аргументите за недопустимост на решението и да бъде прието, че спорът е
следвало да бъде разгледан по същество и исковете да бъдат отхвърлени,
отново по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не
следвало да се възлагат в тежест на ищеца.
Отправени са с жалбата искания: (1) да бъде обезсилено решението като
недопустимо и вместо него да се постанови определение за прекратяване на
производството и връщане на исковата молба с възлагане на разноските в
тежест на ответника и (2) евентуално, в случай на потвърждаване на
обжалваното решение, да бъде преразгледан въпроса за разноските и те да
бъдат възложени в тежест на ответника. С молба от 22.05.2025 г. въззивникът-
ищец е уточнил исканията си по жалбата, като е заявил, че с жалбата моли за
преразглеждане на отговорността за разноските като резултат от
инстанционния контрол. Това означава, че страната не поддържа второто
евентуално искане за преразглеждане на разноските и в хипотеза на
потвърждаване на обжалваното решение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника ЕТ “ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), ЕИК
*********. Според ответника въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Постъпило е становище по повод въззивната жалба от синдика на ЕТ
“ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), ЕИК *********. Според
синдика въззивната жалба е неоснователна.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна,
срещу актове, подлежащи на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определението на съда на осн. чл. 267
ГПК е прието, че са допустими и следва да се разгледат по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Интернешънъл
асет банк” АД против ЕТ “ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н)
при участието на синдика на ответното дружество Е. П., на осн. чл. 694, ал. 2,
т. 2 ТЗ за установяване, че съществуват вземания на ищеца против длъжника-
ответник, които са включени в списъка на приети предявени вземания,
одобрен с определение № 546 от 27.05.2024 г. по т.д. № 58/2022 г. по описа на
БОС, както следва:
1. сумата 1007,50 лв. – договорна наказателна лихва за периода 02.02.2024
г. - 10.06.2024 г. върху главница в размер на 20 000 лв. по договор за
инвестиционен кредит № ДК-460-012393-136 от 17.03.2020 г. и
2. сумата 4379,70 лв. – договорна наказателна лихва за периода 02.02.2024
2
г. - 10.06.2024 г. върху главница в размер на 78 339,01 лв. по договор за
кредитна линия за оборотни средства “Моята евросубсидия+” № ДК-460-
012393-156 от 11.02.2021 г.
Ответникът-длъжник не е заявил становище по претенциите.
Синдикът на дружеството-ответник заявил становище, че исковете са
неоснователни.
С обжалваното решение, след като съобразил, че в хода на исковото
производство вземанията на банката по двата договора за кредит са били
удовлетворени чрез плащане от кредитополучателя “Тера нова 99” ЕООД,
съдът отхвърлил исковете и възложил съдебните разноски в тежест на ищеца.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо.
С иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ се търси установяване вземане на
кредитора/задължение на длъжника в производството по несъстоятелност с
оглед удовлетворяване на кредиторите в това универсално изпълнително
производство. Поради това с погасяване задълженията, предмет на
установителния иск , т.е с удовлетворяване на кредитора за вземането,
предмет на този иск, правният интерес от този специален установителен иск
отпада. Липсата на правен интерес, начална или настъпила в хода на делото,
безспорно обуславя недопустимост на предявения иск и води до прекратяване
на делото.
В случая между страните няма спор, че кредитополучателят “Тера нова
99” ЕООД, чийто солидарен длъжник се явява длъжникът в несъстоятелността
ЕТ “ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), е погасил изцяло
задълженията си по двата договора за банков кредит, с което са удовлетворени
вземанията на банката срещу несъстоятелния длъжник (чл. 123 ЗЗД), който се
е задължил да отговаря в условията на солидарност заедно с
кредитополучателя. Това обстоятелство на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се
вземе под внимание и да се приеме, че ищецът-кредитор е изгубил правен
интерес от установяване на процесните вземания, поради което искът му е
недопустим. Постановеното по недопустим иск също е недопустимо и чл.
270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да се обезсили, като се прекрати производството
по делото. (В този смисъл: решение № 182 от 20.08.2018 г. по т.д. № 2447/2017
г. на ВКС, ТК, Второ отделение.)
По тези съображения обжалваното решение ще се обезсили на осн. чл.
269, изр. 1, предл. 2 и чл. 270, ал. 3 ГПК, след което производството по делото
ще се прекрати.
По арг. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото следва да се понесат от
ответника. Държавната такса за първоинстанционното производство (58,87
лв.) е била възложена с обжалваното решение в тежест на ищеца и той я е
3
заплатил, поради което ответникът следва да бъде осъден да я възстанови на
ищеца. Ищецът има право да получи за първоинстанционното производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За въззивното
производство ответникът дължи на въззивника разноски в размер на 326,94 лв.
(платена д.т. 26,94 лв. + юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.).
С оглед цената на иска и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 84 от 02.04.2025 г., постановено по т.д. №
192/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поради недопустимост на иска
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА ЕТ “ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков бл.
68, вх. 8, ет. 3, ап. 9, да заплати на “Интернешънъл асет банк” АД, ЕИК
*********, сумата 358,87 лв. – разноски за първоинстанционното
производство и сумата 326,94 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при задължителното участие на синдика на ЕТ
“ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова” (н), ЕИК *********, Е. Н. П..
Решението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4