№ 22535
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110146108 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. М. срещу „Ай тръст“
ЕООД.
Ищецът твърди, че на 23.06.2024г. сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който получил сумата от 5000лв., в
който били посочени лихвен процент от 40,00% и ГПР от 48,21%. На същата дата
сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за
което дължал възнаграждение. Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни.
Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в
него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход,
свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че
посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не
било посочени точно кои разходи го формират. Твърди, че договорът за предоставяне
на поръчителство е нищожен като лишен от основание и противоречащ на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен договора, но отрича да е недействителен.
Излага допълнителни съображения за неоснователност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
1
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 23.06.2024г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“
ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит №
**********. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в
договора. В чл. 4, ал. 1 е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост
от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е
предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на
„Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка
от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република
България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва
дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията
на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката
да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за
кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на
валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната
погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на
револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за
предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е
сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на същата дата 23.06.2024г. между кредитополучателя /ищеца/ и ответника „Ай
тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е
посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия
ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“
АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на
потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи
възнаграждение. От приложение № 1 към договора се установява, че размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство е 5751,86лв. за периода на действие
на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по
него.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице,
което е свързано с кредитодателя и се намира в облигационни отношения с него,
обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно, че сключването на въпросния договор не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
2
правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква
обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване на
предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния
поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с
падежа на задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение
съгласно погасителния план в полза на кредитодателя и свързаността между двете
дружества поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при сключване на
договорите за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират
във взаимна връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със
сключването на договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна
цел, а единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните
правила на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите
размери на ГПР. Тоест, чрез формално законни средства се преследва забранена от
закона цел. Както се посочи, налице е конструкция, предназначена да заобиколи
законовите изисквания, да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе
единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Също така,
поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на поръчителство от
предварително одобрено дружество, сочи на възползване от икономически слаби
участници в оборота, изпитващи недостиг на материални средства, за
облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не може да
бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението
за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този
на добрите нрави – правоотношенията следва да се възникват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо
икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор.
Така, чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване чрез
безусловна банкова гаранция, платима в еднодневен срок, длъжникът на практика бива
задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за
поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се
сключва друг договор, за сума, близка или дори надвишаваща тази по договора за
кредит. Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението се
дължи само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога имуществото
на поръчителя да бъде обременено със задълженията на длъжника, което зависи
единствено от дружеството – кредитодател, доколкото дали да насочи претенциите си
и спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния длъжник е негова
преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице има право на
регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със законната
лихва.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие
на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен, поради което искът се
явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 120лв. за държавна такса. Претендира се и
адв. възнаграждение от процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което
3
съдът определя на 360лв. с ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза
на бюджета на съда и сумата от 110,07лв., предвид че цената на иска (размерът на
възнаграждението) възлиза на 5751,86лв., а не на 3000лв., и съответно дължимата за
производството такса е в размер на 230,07лв., а не на платената от 120лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК от Г. Г. М., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************************, срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, че
сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство от 23.06.2024г.
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146,
сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на Г. Г. М., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************************, сумата от 120лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес
център „България“, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
***********, представлявано от адв. Д. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ГПК сумата от
360лв. с ДДС – адв. възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство
на ищеца.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес
център „България“, да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 110,07лв., представляваща дължим
остатък за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4