Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 74 23.06.2021
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На двадесет и пети май
2021
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 109 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл.
118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на К.Х.Г. *** с ЕГН:**********
против Решение № 1040-25-8/ 26.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр.
Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 251-00-2588-3/ 24.02.2021 г. на
гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с което е разпореден на
основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във вр. с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2
от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. за отказ за отпускане на парично обезщетение
за безработица (ПОБ) на жалбоподателката.
Жалбоподателката счита процесното решение за неправилно,
незаконосъобразно, противоречащо на целта на закона, издадено при неспазване на
установената форма, поради липсата на мотиви. Единственият факт, който се сочи
за отказа е прибиваването на жалбоподателката във Великобритания за определен
период от време, през който тя е работила по трудов договор, което обаче не
било достатъчно да се приеме, че е
пребивавала там по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. В решението не са изложени мотиви защо се
изключва компетентността на Р. България, чиято гражданка е жалбоподателката и в
която постоянно пребивава да разгледа молбата й. Това противоречи на Регламент
(ЕО) № 883/ 2004 г., както и на легалната дефиниция на чл. 1, §3, б. „й“от
посочения регламент и чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) 987/ 2009 г. по прилагане
на първия регламент. Отказът противоречи на целта на закона – да бъде осигурена
правото на свободно придвижване и труд на гражданите на ЕС. В с.з. по делото
жалбоподателката, редовно призована се
явява, и се представлява от а.. И. ***, който поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на процесното решение. Пледира за присъждане на разноски по
делото.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован, не се
представлява. Изразява писмено становище по жалбата, като я оспорва.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен интерес от
оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на ПОБ вх.№
251-00-2588 от 23.12.2020 г.
Видно
от писмо изх. № У-251-00-2588-1/05.01.2021 г. от К.Х.Г. са изискани да бъдат
представени допълнителни документи: заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от ДЧ на ЕС със СЕД 0002 и 0004, Декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004
и документи удостоверяващи осигурена заетост от ДЧ на ЕС - Великобритания.
Писмото е получено на 06.01.2021 г.
Със
Справка вх. № 251-00-2588-2/19.02.2021 г.
са били представени: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди
и доходи от ДЧ на ЕС - Великобритания със СЕД U002 и U004;
копия от други документи от Великобритания и Декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Декларацията се попълва от лица с последна заетост в ДЧ на ЕС/ЕИП или
Швейцария, които подават заявление за преценка правото на парично обезщетение
за безработица в Република България.
Чрез
системата за електронен обмен на социално осигурителна информация ЕЕSSI е
изпратено искане за уточняване на пребиваването му със СЕД НО05 от КИ на ДЧ на
ЕС - Великобритания (случай 1848276), във връзка с правомерността по отпускане
на ПОБ по подаденото от нея заявление.
С
разпореждане № 251-00-2588-1/28.01.2021 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО
производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявление №
251-00-2588/23.12.2020 г. подадено от К.Х.Г., се спира с мотиви: във връзка с
правомерността по отпускане на парично обезщетение за безработица е изпратено
запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна
информация ЕЕSSI до компетентната институция на ДЧ на ЕС -
Великобритания за издаване на СЕД НО06, относно определяне на пребиваването при
прилагане на разпоредбите на чл. 65, 8 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Разпореждането е връчено на 08.02.2021 г.
На 29.01.2021 г. чрез системата за електронен
обмен на социално осигурителна информация ЕЕSSI по случай 1848276 е получен отговор СЕД НОО6,
с който компетентната институция на Великобритания удостоверява държава на
пребиваване: държава Обединено Кралство Великобритания с посочен адрес, поради
което компетентната институция по отношение отпускане на ПОБ на лицето е
институцията на Великобритания.
С
разпореждане № 251-00-2588-2 от 24.02.2021 г. на основание чл, 55 АПК по
заявление за отпускане на ПОБ с вх. 251-00-2588/23.12.2020 г. е възобновено.
Разпореждането е връчено на 01.03.2021 г.
С
разпореждане № 251-00-2588-3 от 24.02.2021 г. предвид заявление № 251-00-2588/
23.12.2020 г. на К.Х.Г., на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл.
11, 83, буква „а“ и чл. 69, 82 от Регламент (ЕО) 882/2004 е разпореден отказ за
отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО с мотиви: във връзка с приетото заявление за
отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО е изпратено запитване до ИК на
Великобритания за уточняване държава на пребиваване или престой, относно
прилагане разпоредбите на чл. 65, 6 5 от Регламент (ЕО)
№883/2004. Получен в отговор чрез системата на електронен обмен на
социалноосигурителна информация ЕЕSSI,
като е удостоверена държава на
пребиваване Великобритания.
На
20.03.2021 г. жалбоподателката чрез Националното приложение за електронен обмен
на социално осигурителна информация ЕЕSSI е получен отговор по случай на искането за информация за пребиваване
чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между
България и ЕС със СЕД НО06 компетентната институция на Великобритания е
представила информация във връзка с
данните за пребиваване: вид адрес - държава на пребиваване е Обединено
кралство, НАМТS,ВЕNNЕТ
СL,сграда
BASINGSTOKE,
ПК: RG21
515; положение на лицето - наето лице; вид дейност - доходоносна дейност с
посочено местоположение на дейността.
Административният
орган е приел, че предвид информацията получена със СЕД НО06, не се обособява
извод за квалифицирането на България като държава по пребиваване на лицето при
последната му заетост във Великобритания, поради което българската институция,
в случая НОИ, не е компетентна институция за предоставяне на обезщетение за безработица
за осъществената дейност във Великобритания и съответно редът по чл. 65, 6 2,
във връзка с чл. 65, 8 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е неприложим.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът приема, че атакуваният акт
е издаден от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
Решението е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на писмен
адм. акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени както в адм. акт, така и
в адм. преписка.
При извършената проверка за съответствието
на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
По делото няма спор по фактите. Спорът е
от правен характер и е свързан с отговор на въпроса коя е компетентната държава
по изплащането на ПОБ за периода, през който жалбоподателката е работила по трудово правоотношение на територията
на Обединено Кралство Великобритания.
Ръководителят на осигуряването за
безработица, а след него и директорът на ТП на НОИ са приели, че жалбоподателката не пребивава на територията на страната по смисъла на
регламентите в областта на социалната осигуреност, а компетентна да извърши
преценка на неговото искане за отпускане на обезщетение за безработица е
държавата по последна трудова заетост, която според осигурителните органи е и
държава по обичайното му пребиваване. Тези изводи съдът намира за неправилни,
постановени при неправилна преценка на събраните в хода на административното
производство доказателства и неправилно тълкуване на приложимите нормативни
разпоредби.
Република България, като част от ЕС, е
длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална
сигурност на държавите членки на Съюза, при съобразяване общите правила и
принципи, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Разписаните в
регламентите правила са пряко приложими във всички държави и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, §
"л") относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и
помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б.
"з").
С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за
безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че
лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за
социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно
заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че ДЧ по последна заетост като компетентна държава
отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани
в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Жалбоподателката
е гражданка на Р. България, респективно е гражданка на ДЧ на ЕС, поради което и е лице, спрямо
което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от
Регламента).
В случая правният спор е свързан с
тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Съгласно
легалната дефиниция на понятието "пребиваване", съдържаща се в чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.,
това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно
пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента
по прилагането), с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа
на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти -
продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните
държави - членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното
му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните
характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на
дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където
обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо
значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на
дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и
обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.
В чл. 1, букви й)
и к) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между
"пребиваване" и "престой", като изясняване на понятията
"обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и
"престой" се прави и в изготвения одобрен от Административната
комисия за координация на системите за социална сигурност Практически наръчник
относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското
икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС
са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за
предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС,
които пребивават в различни държави членки. Съгласно правото на ЕС може да има
само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една ДЧ, която отговаря за плащанията на обезщетения по
социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и
самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в
държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери, студенти) - в ДЧ по обичайно пребиваване. Определянето на ДЧ по обичайно пребиваване на лицата е важно и по
отношение на лицата, които работят в повече от една държава членка. В наръчника
се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание,
за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като
например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността
и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на
трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната
дейност, постоянният й характер, както и продължителността на договора за работа);
упражняването на неплатена дейност; доколко постоянно е жилищното положение на
лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за
преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и
подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат
предвид и други факти.
В случая съдът намира, че е неправилна
преценката на административния орган при определяне мястото на обичайното
пребиваване на оспорващата. Действително жалбоподателката е била на територията на Обединено Кралство Великобритания, но това пребиваване не
покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно
пребиваване“.
Това е така, тъй като времетраенето и/на
пребиваване във Великобритания/ е било обусловено преимуществено от неговото
трудово правоотношение с местен работодател. След прекратяване на трудовото
правоотношение се е върнала на територията на България с намерение да остане да
живее на територията на България, което се подкрепя от събраните по делото
доказателства, които съдът кредитира.
Следователно, в оспорваното решение и в
разпореждането незаконосъобразно и неправилно е позоваването на
чл.65 параграф 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004, съгласно който напълно безработно
лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно
заето лице е пребивавало в ДЧ, различна от компетентната ДЧ, и което продължава да пребивава в тази ДЧ или се върне в тази ДЧ, се поставя на разположение на службите по заетостта
в ДЧ по пребиваване. Безработно лице, без
да е пограничен работник, което не се върне в неговата ДЧ по пребиваване, се поставя на разположение на
службите по заетостта на ДЧ, чието законодателство за последно е било
подчинено.
Не е спорно, че жалбоподателката е безработно лице и е пребивавала за времето на трудовата си заетост в ДЧ, различна от компетентната ДЧ, а именно във Великобритания. Безспорно установено е
обаче, че не продължава да пребивава в тази ДЧ, нито се е върнала в тази ДЧ (т.е. във Великобритания), на чието законодателство за последно е бил подчинена, за това същата не се е регистрирала (т.е. не се е поставила на разположение) в службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване (за времето на трудова заетост) във Великобритания, а се регистрира в България,
където се е върнала и всъщност обичайно пребивава.
Приложимото законодателство в настоящия
казус е това на ДЧ по обичайното местопребиваване на
оспорващия, на която държава той е и единствен гражданин, а именно -
законодателството на Република България. Обезщетението за безработица,
претендирано от жалбоподателката следва да бъде поискано именно по реда и
при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с
приложимите европейски регламенти за това.
В този смисъл е т.3 от Решение №U3 от
12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е
трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка
с ДЧ на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение
вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно
в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се
предоставят от институцията по местопребиваване.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира, че оспореното Решение на директора на ТП на НОИ - Търговище и потвърденото с него разпореждане
са неправилни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат
отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по
същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението при съобразяване
с мотивите на настоящото решение.
При изхода от оспорването съдът счита, че разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката. Видно от представеното
пълномощно от процесуалния представител на жалбоподателя между страните е
договорено а.. възнаграждение в размер на 500лв и 10 лв. държавна такса.
Водим от горното горното и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на К.Х.Г. *** с ЕГН:********** Решение № 1040-25-8/ 26.03.2021 г. на
директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 251-00-2588-3/
24.02.2021 г. на гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с
което е разпореден на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във вр. с чл. 11, § 3,
б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. за отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ) на жалбоподателката.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Търговище за ново произнасяне по направеното
пред него искане по Заявление вх.№
251-00-2588 от 23.12.2020 г. , съобразно даденото в мотивите на
настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на К.Х.Г. *** с ЕГН:********** разноски в размер на
510 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: