Решение по гр. дело №2549/2018 на Районен съд - Разград

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             №345, 07.08.2019г., гр.Разград

 

                        В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На  дванадесети юли                                         две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Цветалина Дочева

секретар  Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2549 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.415 от ГПК.

         Депозирана е искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу С.П.Д., с която са съединени искове за установяване  дължимостта на сумите: 279.84лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.03.2017г. от сградна инсталация и 4.90лв. законна лихва за забава от 31.01.2017г. до 19.07.2018г., а за дялово разпределение за сградна инсталация– 27.24лв. главница и 4.07лв. лихва, ведно със законната лихва. Сочи, че по ч.гр.д.№1831/18г. на РРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми, срещу която ответникът е депозирал възражение. Твърди, че вземането е за  консумирана и незаплатена енергия в топлоснабден имот находящ се в гр.София, ул.Добри Христов 33, магазин №7. Както и по силата на §1 т.43 от ДР ЗЕ ответникът е потребител на топлинна енергия, която съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ се осъществява на основата на писмени договорили ОУ, които се сключват между ищеца и потребителите, както, че в чл.40 ал.1 е определен срока за заплащане, поради което неспазване ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Техем Сървисис“ ЕООД, на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение съобразно чл.71 Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването са издадени изравнителни сметки.

          Ответникът депозира отговор, твърди, че имотът не е топлоснабдяван, ищецът не е предоставял услугата си качествено, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като в него не е ползвана ТЕ, т.е. не е доставяна ТЕ от ищеца. Както и оспорва обстоятелството, че през процесния период, за която приложение намират нормативните законови разпоредби, между страните е бил сключен договор при одобрени от надлежния орган условия, възприетия от ответника респ.останалите етажни собственици модел за плащане, съгласно посочения закон и издадената за приложения на същия Наредба, начина на отчитане на показанията на СТИ, че претендиралата за същия период сума, като част от общата искова сума, отговаря на обема на действително ползваната в жилището топлинна енергия и гореща вода и действащите през същия период цени. Че процесното количество топла вода е доставено реално на абоната, че исковата сума претендирана за този период съответства на припадащия се на ответника дял от стойността на дължимата от етажните съсобственици цена и за определянето и са спазени изискванията на чл.139 и сл. от ЗЕ, с оглед твърдението, че размерът на дължимата сума е определен, като дължим при условията на дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите. Твърди, че изградената абонатна станция е била предназначена за захранване на етажните собственици от адрес ул.***. В последствие към тази абонатна станция е присъединена при нарушение на законовите изисквания е етажните собственици от адрес ул.****. Твърди, че абонатна станция е непригодна да захранва абонатите от двата горепосочени адреса, че до него не достига топлинна енергия. Оспорва представения договор №736/29.02.2002г., тъй като е с изтекъл срок и е неотносим към процесния период. Оспорва издадените финансови справки, тъй като са изготвени от ищеца, но не носят негов подпис. Третото лице не е извършило реален отчет на уредите за дялово разпределение.

По искане на ищеца е конституиран като трето подпомагащо лице негов помагач -“Техем Сървисис“ ЕООД гр.София, който не депозирал отговор. С молба вх.№6078/19.06.2019г. сочи основателността на иска, като представя две справки за дялово разпределение за периодите:01.05.15г.-30.04.16г. и за 01.05.16г.-30.04.17г. /л.148-149/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на недвижим имот находящ се в гр.София, ул.***, магазин *, който се намира в топлофицирана етажна собственост,явявящ се платец ****.

         По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1831/2018г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 307.58лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.03.2017г. и 8.97лв. законна лихва за забава от 31.01.2017г. до 19.07.2018г., от които от главницата 27.24лв. са за дялово разпределение и от лихвата 4.07лв. са за лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2018г. – датата на депозиране на заявлението.

         В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка /чл.40 ал.1/.

          Според чл.11 ал.5 ОУ купувачите в сграда– етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела  в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили  остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части. Изготвяни са изравнителни сметки от третото подпомагащо лице извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, по силата на договор №94/01.11.2007г. сключен между ищеца и третото лице, а не по оспорения договор №736/29.02.2002г., който е неотносим към процесния период.

         Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило частта ОВТ от комплексната експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция топломер, метрологично съответстващ на техническите си характеристики, съобразно изискванията на ЗИ. Сградите на ул.***** и ул.***** се топлозахранват от две общи абонатни станции, като енергията се отчита от общ топломер №04024241, заменен през м.10.2015г. с топломер №***. Последният е високотехнологичен ултразвуков измервателен уред, който се отчита от служител на съответния топлорайон и се записва в картон, който се съхранява в АС и служи за справка на абонатите от ЕС. Данните от дисплея на общия топломер се прехвърлят и в базата данни на ищеца посредством терминала на отчетника.

           Абонатната станция е изградена и работи от м.февруари 1998г. в последствие е присъединена сградата на ул.***, поради което са възникнали проблеми-недостиг на топлинна енергия. За което собствениците били информирани да предприемат действия. Поради невзетите от тях мерки за подобряване на топлоснабдяването, „Топлофикация София“ ЕАД монтирала допълнителен топлообменник и циркулационна помпа, захранваща и сградата, където се намира имота на ответника. Абонатната станция е работила през процесния период и е захранвала имота на ответника.  Ответникът е регистриран при ищеца с аб.№***** и при „Техем Сървисис“ ЕАД – за топлинно счетоводство със същия абонатен номер. В процесния имот- магазин 7-гараж, няма отоплителни тела и потребление на топла вода. Начислена и фактурирана само топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Отчитането на ползваната енергия от абонат става след представянето на „Формуляр за отчет“ от ищеца на третото лице. Изравнителните сметки се изготвят по Методика за дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост и Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването. В процесния период  м.05.2015г.-м.03.2017г. дялово разпределение и начисление на доставяна топлинна енергия е въведено от Техем сървисис ЕООД, от която вещото лице изготвящо счетоводната част от комплексната експертиза е получило необходимите документи. За отчетния период е изготвена индивидуална справка за изравнителни сметки от Техем Сървисис ЕООД София. Задължението на ответника за процесния период за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е в размер на 307.58лв./279.84лв.+27.74лв./. Няма данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия касаещи процесния период. Установената дължима лихва  за периода 31.01.17г.-19.07.18г. според вещото лице върху главницата 279.84лв. е посочило в размер на 41.59лв.. Лихвата върху главницата за дялово разпределение от 24.74лв. за същият период възлиза на 4.12лв. Съдът кредитира заключението компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

         Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният установителен иск е процесуално допустим, предявен при условията на чл.415 ал.1т.1 ГПК. Разгледан по същество същият се явява и основателен.

          Топлоподаването, осъществявано от ищеца е в унисон с разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007г. и ОУ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда–етажна собственост, присъединени към абонатна станция са потребители/клиенти на топлинна енергия. т.е. ответникът е такъв за процесния период. Следователно  страните са налице облигационни отношения по силата на закона във връзка с продажба на топлинна енергия, като чл.149 ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия, която се осъществява с писмени договори при общи условия. Предвид на това ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на същите. Установено е от заключението на вещите лица, че за процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция обслужваща сградата, където е имота на ответника. Отчетена е само топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Въпреки прекратеното топлоснабдяване по силата на чл.153 ал.6 от ЗЕ собствениците, респ. ползвателите остават потребители на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща отопление сградна инсталация. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа  всеки собственик придобива правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградата инсталация. Всички собственици на имоти в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградата инсталация топлинна енергия. Размерът на цената топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице, тази стойност съгласно заключението е в размер на 307.58лв. за процесния период, поради което главния иск е доказан, а акцесорният иск следва да се уважи до размера претендиран с исковата молба-8.97лв., а не установеният по-висок от вещото лице.

         На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК в размер на 875лв., от които 700лв. за вещо лице,75лв. платена д.т. и 100лв. юк.възнаграждение.

         Съгласно т.12 ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №1831/2018г. на РРС.

         Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.Д., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК831609046, гр.София ул. Ястребец 23Б сумата 307.58лв. /триста и седем лева и петдесет и осем стотинки/ за топлинна енергия  отдадена от сградна инсталация за периода м.05.2015г. до м.03.2017г., ведно със законната лихва от 25.07.2018г. до окончателното и изплащане, сумата 8.97лв. /осем лева и деветдесет и седем стотинки/  обезщетение за забава за периода 31.01.2017г. до 19.07.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3909/28.09.18г. по ч.гр.д.№1831/2018г. по описа на РРС.

         ОСЪЖДА С.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация София” ЕАД сумата 875лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ за разноски в настоящото производство, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№1831/2018г. на РРС.

         Делото е разгледано при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512 с адрес гр.София, ул.Проф.Георги Павлов №3.

         След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1831/2018г. за издаване на изпълнителен лист.

          Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: