№ 20697
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110145411 по описа за 2021 година
Ищецът Ивелина Х. Ш. е предявила срещу ответника А. Ц. И. иск за
намаляване на универсално завещателно разпореждане, обективирано в
нотариално завещание № 16, том I, peг. ****, дело № 16, по описа на
нотариус Р.Д., peг. ** в НК, с район на действие – СРС, вписано в Служба по
вписванията – гр. София на 10.10.2016 г., под акт № 116, том I, № от вх. рег.
*** г., с което наследодателят З.П. Х., ЕГН **********, починала на
30.10.2016 г., акт за смърт № ****., се е разпоредила безвъзмездно за след
смъртта си с цялото си имущество в полза на А. Ц. И., ЕГН **********, до
размер на ½ ид. ч. и възстановяване на запазената част на ищеца.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
На 07.10.2016 г. посредством описаното нотариално завещание,
наследодателят З.П. Х., починала на 30.10.2016 г., съгласно акт за смърт №
****., се е разпоредила безвъзмездно за след смъртта си с цялото си
имущество в полза на ответника, както следва: ¾ (три четвърти) идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2046.174 (шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и шест
точка сто седемдесет и четири), с адрес: гр. София, община Столична, ****
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, целият с площ
съгласно скица от 1230 (хиляда двеста и тридесет) кв. м., номер но предходен
план: 174 (сто седемдесет и четири), кв. 8 (осем), при съседи: поземлени
имоти с идентификатори *****, което поземлен имот е идентичен с
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер 174 (сто седемдесет и четири),
нанесен в к. л. № 741 (седемстотин четиридесет и едно) и 740 (седемстотин и
четиридесет), находящ се в с. Бистрица, местност „в. з. Малинова долина“,
целият с площ от 1075 (хиляда седемдесет и пет) кв. м, заедно с построените
в поземления имот СГРАДА с идентификатор **** (шестдесет и осем хиляди
точка две хиляди четиридесет и шест точка сто седемдесет и четири точка
три) и СГРАДА с идентификатор 68134.2046.174.1 (шестдесет и осем хиляди
точка две хиляди четиридесет и шест точка сто седемдесет и четири точка
едно), както и цялото й движимо и недвижимо имущество, което е
притежавала към момента на смъртта й.
Сочи се, че другата ¼ идеална част от вещното право на собственост
върху поземления имот и находящите се в него сгради била придобита от
1
ищцата по силата на универсално правоприемство вследствие настъпилата на
15.09.2015 г. смърт на Христо Василев Христов, ЕГН **********, съгласно
акт за смърт № *** г. Твърди се, че завещателното разпореждане било
универсално, което придава качеството на наследник на лицето, в полза на
което е направено съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН. Твърди, че когато правото на
запазена част от наследството било накърнено с универсално завещание, при
разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл. 31 ЗН, а
намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, какъвто бил и
разглежданият случай. Твърди се, че ищецът бил единствен наследник от
първи ред, респ. запазената част в размер на ½ от наследственото имущество
е накърнена с посоченото по-горе общо завещателно разпореждане.
В наследствената маса попадало и вземане за парична сума по банкова
сметка на наследодателя в размер на 30840,00 лв., с която ответникът се
разпоредил още преди откриване на наследството. От мотивите към Решение
№ 371/17.01.2019 г. на СГС по гр. д. № 2845/2017 г., I г. о., 20 състав, се
установявало, че ответникът признал обстоятелството, че въз основа на
пълномощно с peг. *** г. на нотариус Анна Найденова, с район на действие –
CPC, peг. № 558 в НК на 29.09.2016 г. изтеглил сумата от 30840,00 лв. от
банкова сметка, открита при „Пощенска банка“ АД на името на наследодателя
З.П. Х.. Последната била титуляр на вземане към ответника, на което е
кореспондирало задължението му да й предаде сумата от 30840,00 лв.
Първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция приели, че ответната
страна била наследник по завещание и било налице валидно правно
основание за задържане на изтеглената парична сума в размер на 30840,00 лв.
Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника А. Ц. И. чрез неговия процесуален представител адв. Т. Лихарска, с
който признава предявения иск.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като
се намали дарение, е необходимо да се установи наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наследодателят
да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател;
3) какъв е размерът на наследствената маса; и 4) предписаната в чл. 29 ЗН
запазена част на наследника да е била накърнена с универсално завещателно
разпореждане от неговия наследодател.
Ответникът може да проведе насрещно доказване по посочените факти
и обстоятелства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК следва да се обявят за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, обуславящи
основателността на исковата претенция.
Следва да се укаже на страните в срок до насроченото открито съдебно
заседание да заявят известните им имущества – недвижими имоти, движими
вещи (МПС и др.), вземания и т. н., притежавани от наследодателя,
задълженията на същия към датата на неговата смърт – 30.10.2016 г., като
2
имат предвид и постъпилата по делото информация, както и дали от страна на
наследодателя са извършени други дарения или завети, ако да – с какъв акт,
кога и в полза на кое лице.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от страните с исковата молба и отговора на исковата
молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото, тъй като се явяват относими, допустими и необходими.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.06.2024 г. от
15:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, като съдът
им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговорите на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3