Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,2.10.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІI ри гр.състав, в публичното заседание на дванадесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 2935 по описа за 2019год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувана по искова молба
подадена от К.Ч.П. *** против ОД на МВР, в която се твърди, че е за периода 01 април
2016г.- 30.04.2019г. е работил на длъжност
мл.автоконтрольор І степен в сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“
при О.н.М.П. Твърди се, че осъществява
трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на
смени дневна и нощна от 22.00-06.00ч. с продължителност 12 часа, при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбите на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.
Твърди се, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и
четиридесет часа седмично. Твърди, че процесния период от 1 април 2016г.-
30.04.2019г положения нощен труд общо в
размер на 1506 часа следва да се преизчисли с коефициент 1,143, който възлиза
на 1722 часа или извънредния труд е в размер на 216 часа, който следва да бъде
заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата на ищеца часовата ставка
е в размер на 6,00 лв, което означава, че за 216 часа но ищеца се дължи сума в
размер на 1296 лв. Предвид изложеното по-горе моли да се постанови решение, с
което да осъди ответника ОДМВР-Плевен да му заплати, както следва: на основание
чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на
1300,56лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 13.05.2016-30.04.2019год.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска -
13.05.2019г.до окончателното изплащане на вземането;на основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 200лв. представляваща мораторна лихва, за периода от 13.06.2016год.до
30.04.2019г. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание е направено
изменение на предявените искове, като иска с правно основание чл. 178, ал.1,
т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД се счита предявен за сумата1300,56 лв,
а иска с правно основание чл.86 от ЗЗД се счита предявен за сумата 191,51
лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са обективно
съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че
между страните ищецът е работил при
ответника за процесния период 13.05.2016г.- 30.04.2019г., на длъжност „Младши
автоконтрольор“ І ст в сектор „ПП“ към ОДМВР Плевен. Не се спори между
страните, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици
при режим на труд- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното
време съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща
допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от ЗВМР и
за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията
и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с
наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е
наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков
период, обхващащ времето от 01.04.2016 -31.03.2019г. са издадени Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба №
8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд
през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов
период. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014
г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано
отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове
положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период. След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г. В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-не-благоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа
или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване
на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните
им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7
часа за първия. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат
от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена
пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше
посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки
отработен нощен час за исковия период.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд
в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът
намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки
отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период 13.05.2016г.- 30.04.2019г вкл. ищецът е работил на 12 часови смени, като
за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за
целия процесен период от 1378 часа. При превръщане на часовете нощен труд в
дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 1575,05 часа, от които вещото лице е посочило,
че 197,05 часа не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1300,56
лв.
По делото ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2016г.-
30.04.2019г, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 1300,56лв.
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за
което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода възлиза общо на сумата от 191,51 лв. В този
размер предявеният иск следва да се уважи.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо 550лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавната такса в размер на 100лв. върху уважените
претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР- Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3
представлявана от Директора К. *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ч.П. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от
1300,56 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 13.05.2016-30.04.2019г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР- Плевен представлявана от Директора К. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Ч.П. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 191,51лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за периода 13.06.2016-30.04.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР- Плевен представлявана от Директора К. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Ч.П. ЕГН ********** ***, сумата общо 550лв. направените по
делото разноски за ВЛ и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР- Плевен представлявана от Директора К. ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата100 лв., дължимата
държавна такса върху уважените претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: