№ 25
гр. Търговище, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ТК ТРАНС“ООД със седалище в гр.
Търговище, чрез законния представител управителя Т.К., против Наказателно
постановление №38-0003099 от 20.10.2021г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
3000 лева. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска
неговата пълна отмяна. В с.з. е докладвано писменото становище на
жалбоподателя, с което изцяло се поддържа жалбата.
Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо
към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на
обжалваното НП. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендиран от жалбоподателя адвокатски хонорар.
По допустимостта на жалбата - жалбата против НП подадена в
законния 7-дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания
нарушител и съответно се явява редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
1
Видно от приложения по АНПреписка АУАН сер.А-2021
№295156/06.10.2021г., същият е съставен против „ТК ТРАНС“ООД със
седалище в гр. Търговище, представлявано от управителя Т.К. за това, че „на
06.10.2021г. около 15.30 часа в гр.Търговище, ул.“Н.Маринов“5 в ОО“АА“-
Търговище при извършване на комплексна проверка и съставен констативен
протокол от 06.10.2021г. на дружеството - превозвач, извършващо обществен
превоз на товари с лиценз №20018 за международен автомобилен превоз на
товари срещу възнаграждение, се констатира следното нарушение :
превозвачът е допуснал осъществяване на международен превоз на товари на
28.12.2020г. с водач М.Г.А. с посочен ЕГН, който не отговаря на изискванията
за психологическа годност - без удостоверение за психологическа годност.
Извършена е справка в регистър за психологически изследвания на водачите
към ИА“АА“, от която справка се установи, че водачът няма Удостоверение
за психологическа годност. Водачът е извършил международен превоз на
товари с товарен автомобил „*********************** от категория N3,
оборудван с дигитален тахограф, с международна товарителница CMR
************/28.12.2020г. по маршрут от Кр.Белгия за Швейцария“.
Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 7а ал.2
предл.3 от ЗАвтПр. Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел
като от името на визирания нарушител се е подписал управителя на
дружеството, който не е вписал в екземпляра възражение срещу АУАН. Като
доказателства са описани международна товарителница CMR ************,
справка в регистър за психологически изследвания на водачите, разпечатка от
карта. В рамките на законовия тридневен срок също не са постъпили
възражения против съставения АУАН. Въз основа на съставения акт е
издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0003099 от
20.10.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, в
което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и
обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал
установените по преписката факти като административно нарушение по чл.
7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр, за което е наложил на жалбоподателя
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 96г, ал.1 предл.2 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след
проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след
преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията,
наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма
2
основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към АНПреписка са приложени
описаните в АУАН писмени доказателства. За изясняване на констатациите
по акта в съдебно заседание е разпитан като свидетел актосъставителя Г.М.,
чиито показания се подкрепят от приетите писмени доказателства, поради
което липсва пречка за кредитирането им.
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
издаването на НП.
Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице -
служител на ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия по силата на чл. 92
ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН
съдът прецени внимателно съдържанието му и съобразно наведените от
жалбоподателя оплаквания следва да обсъди наличието на реквизитите по
смисъла на чл. 42 ал.1 т.3 ЗАНН. Макар и съдържаща се не в началото, а в
рамките на изложението на обстоятелствата по нарушението, датата на
извършване на последното е вписана в АУАН - 28.12.2020г. Относно мястото
на извършване на нарушението действително липсва ясно и изрично
посочване, но предвид факта, че нарушител се явява дружеството - превозвач,
чието седалище е посочено в АУАН - град Търговище, където се осъществява
управлението и ръководството на дейността на дружеството, то безспорно е,
че мястото на нарушението предвид и естеството на последното, съвпада с
адреса на управление на дружеството. В съставения АУАН са описани и
писмените материали, установяващи нарушението. Ето защо съдът приема, че
при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Относно обжалваното наказателно постановление - Съгласно чл. 92,
ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени
от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган по делото е
приложена Заповед №РД - 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която
в т.1.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за
установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо
посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде
обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка
3
за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка, предвид
напълно идентичното с АУАН описание на нарушението, се установи
наличие на посочена дата на извършване на последното, а липсата на изрично
посочено място на извършването му се изяснява от посоченото седалище на
дружеството - нарушител, в град Търговище, където при осъществяване на
ръководство и управление на дейността на това дружество е допуснато
извършване и на описаното нарушение. При излагане на данните по
нарушението АНОрган е посочил прецизно и писмените доказателства, въз
основа на които е констатирал извършеното нарушение. Ето защо съдът
приема и че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Предвид констатацията за липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът
следва да се произнесе по въпроса за правилното прилагане на материалния
закон като обсъди събраните в съдебното производство доказателства.
Наличната по преписката международна товарителница CMR
************/28.12.2020г. показва извършен на 28.12.2020г. международен
превоз от Кр.Белгия за Щвейцария от превозвача „ТК ТРАНС“ООД със
седалище в гр. Търговище с товарен автомобил с рег.№ **********.
Приложената разпечатка от дигиталната карта на водача М.Г.А. показва, че
на 28.12.2020г. същият е управлявал МПС с рег.№ **********. В рамките на
извършената проверка на 06.10.2021г. е направена и разпечатана справка в
Регистър за психологически изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване на водача М.А., от която е видно, че същият е
имал издадено удостоверение за психологическа годност със срок на
валидност до 31.08.2020г., като следващото удостоверение за психологическа
годност на същия водач е издадено на 02.02.2021г. и е валидно до 02.02.2024г.
Данните в тази справка показват, че на 28.12.2020г. посоченият водач не е
имал валидно удостоверение за психологическа годност. В показаният си
свид. М. изцяло потвърждава констатациите в АУАН като допълва, че при
проверката са констатирани и много други нарушения. Посочената като
нарушена норма на чл. 7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр гласи, че лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
4
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2 б.“б“ ЗДвП Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. На
основание тази разпоредба е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. В същата е
регламентирана процедурата за провеждане на психологическите
изследвания, като в чл. 36 от тази наредба е посочено, че след приключване
на психологическото изследване дадените заключения се регистрират
посредством специализирания програмен продукт, на всички лица, получили
положително заключение, се издава удостоверение за психологическа
годност, което съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е
получило положително заключение за психологическа годност, града,
протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на
психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.
Следователно издаването на такова удостоверение е единственият начин, по
който се удостоверява надлежно, че водачът отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на чл. 7а, ал.2, предл.3 ЗАвтПр.
Превозвачът - работодател на водачите, е длъжен да контролира наличието на
изискванията към всеки водач преди да допусне извършване на обществен
превоз от този водач. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установи безспорно и категорично извършването на описаното в НП
нарушение. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 96г,
ал.1, предл.2 ЗАвтПР, съгласно която който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
3000 лв. В случая е налице нарушение на разпоредба на „този закон“ -
5
ЗАвтПр, а предвидената имуществена санкция е в точно фиксиран от
законодателя размер и не подлежи на преценка от страна на АНОрган. Съдът
не намира и основания за определяне на нарушението като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 ЗАНН предвид факта, че към момента на това
нарушение водачът Ахмедов е работил в продължение на няколко месеца без
валидно удостоверение за психологическа годност, а от справката за
нарушител се вижда, че за времето от 14.10.2020г. до 20.07.2021г. са влезли в
законна сила 8 броя НП, издадени срещу дружеството - жалбоподател за
извършени нарушения по ЗАвтПр и подзаконовите нормативни актове по
приложението му. Ето защо обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид гореизложеното всички възражения на жалбоподателя са
неоснователни.
Предвид потвърждаването на обжалваното НП право на присъждане на
разноски има АНОрган, но тъй като от негова страна липсва направена
претенция в този смисъл, съдът не следва да се произнася по въпроса за
отговорността за разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38-0003099 от
20.10.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. Русе , с
което за допуснато нарушение по чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтПр на „ТК
ТРАНС“ООД със седалище в гр. Търговище, представлявано от управителя
Т.К., е наложено на основание чл. 96г, ал.1, предл.2 ЗАвтПр административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6