№ 210
гр. С., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на сеК.ря ..............
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200561 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. АЛ. Ш. от с.К., обл.П., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 38-0002391/17.08.2021г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация” гр.Р., с което на жалбоподателя, на основание чл.93,
ал.2 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева
за нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33/03.1.1999г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България.
В жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нарушения на материалния и процесуалния
закон, като в допълнително становище упълномощеният да представлява и защитава
интересите на жалбоподателя пълномощник – адвокат Т.К. при АК – П., визира, че са
налице още две НП, с които лицето е наказано за нарушения по т.4 и по т.6 на чл.89 от
Наредба № 33/03.1.1999г., което е довело до неправилно възприемане на хипотезите на
една и съща материалноправна разпоредба като три отделни нарушения. Счита се, че
санкционната разпоредба фиксира наказуемост за едно, а не за три отделни нарушения,
както и че АНО не е установил и респ.ангажирал доказателства, дали не е бил
извършван превоз за собствена сметка. Моли се за отмяна на наказателното
постановление, като се претендират и разноски по делото.
Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се явява
и не се представлява. В придружаващото преписката писмо се изразява позиция за
1
пълна съобразеност на АУАН и НП с изискванията на материалния и процесуалния
закон, подчертава се каква е целта при налагане на административните наказания, моли
се за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не изразява
становище, не се представлява в съдебно заседание,
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява
допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
На 26.07.2021г. жалбоподателят Ш. извършвал обществен превоз на товар –
трактор, с влекач „Скания“– категория N3 и с рег. №ЕН 2332КР, оборудван с
дигитален тахограф, и полуремарке с рег. № ЕН 2024ЕА, по маршрут гр. Д. – гр.П..
При движението му от гр.Д. за гр.С. по път II – 71, в 16.35ч. бил спрян за проверка на
км.2+451 - околовръстният път на гр.С. до сметището, от инспектори на РД „АА“ –Р. –
св.М. и св.М.-Д.. Извършена била документална проверка във връзка с превоза, при
която се установило, че водачът носи товарителница, протокол за товара – трактор, но
не представил пътен лист за осъществявания курс. Констатирано било, че не носи
свидетелство за управление, КТ към него, липсвал лиценз за т.а., както и карта за
квалификация на водача.
За непредставянето на пътния лист, на място и в присъствието на
жалбоподателя, бил съставен АУАН № 292011/26.07.2021г., в който били отразени
визираните обстоятелства, квалифицирани като неспазване изискването на чл.89, т.2 от
Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. Въз основа на акта е издадено атакуваното пред съда наказателно
постановление, с възпроизвеждане съдържанието на акта откъм обстоятелства и
квалификация на деянието, и е наложена глоба в размер на 100 лева на основание
чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози.
При преценката за съобразеността на АУАН и НП с изискванията на закона
досежно издаването им от компетентни длъжностни лица, в регламентираните срокове
и задължителните им реквизити, не се констатират нарушения на процесуалните
правила. При обсъждане и съпоставяне на данните по делото – от писмените и гласните
доказателства, по несъмнен начин се изяснява, че е осъществен състава на вмененото
нарушение, тъй като по време на изпълнение на възложената му работа водачът е
следвало да носи и представи на оправомощените контролни органи процесния
документ, което му задължение е регламентирано по императивен начин в нормата на
чл.89 от Наредба № 33/03.11.1999г. Видно от вписаното в акта възражение
жалбоподателят е знаел, че при започване на конкретния превоз не е изпълнил
изискването да носи пътния лист за конкретния маршрут, като контролните органи са
2
направили правилна преценка, че документът не се представя в момента на проверката,
което обстоятелство обуславя и правилно приложение на санкционната разпоредба на
чл.93, ал.2 от ЗАПр.
Възражението на защитата, че от страна на длъжностните лица не било
изяснено дали не се касае за превоз за собствена сметка, попадащ в обхвата на друга
нормативна уредба – Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване
на превоз на пътници и товари за собствена сметка, се явява неоснователно. Събраните
доказателства изрично фиксират, че превозът на машината от един град до друг - като
вътрешно предаване от офис в гр.Д. до офис в гр.П. на „Т. М. Б.“ ЕАД гр.Д., не е бил
осъществен със собствен на посоченото търговско дружество транспорт, а е бил
извършен чрез друг правен субект-превозвач – „Т. Т.“ ЕООД, към който
жалбоподателят е бил ангажиран като водач на процесния товарен автомобил и
полуремарке. Действително, в административното обвинение не е обозначен
собственика на ППС-то, индивидуализирано по обстоен начин, но проверяващите
служители са проследили необходимите правнозначими данни при проверката и са
събрали доказателствата в тази насока, като изрично в рамките на обвинението е
отразено, че конкретният превоз на товар попада в категорията на обществен такъв.
Нормата на чл.89 от Наредба № 33/03.11.1999г., по точен и ясен начин
предвижда, че водачът следва да е снабден и да носи задължително всеки един от
посочените документи, за да може да представи всеки от тях в момент на извършвана
му проверка т.е. наличността им е кумулативно дадена, а санкционната разпоредба на
чл.93, ал.2 ЗАП регламентира наказуемост при непредставяне на който и да е от тези
документи, като непредставянето на всеки един от тях съставлява самостоятелна
простъпка. В тази насока позицията на защитата, че за три отделни нарушения се
следва едно наказание, е несъстоятелна. Непредставянето на който и да е от
изброените документи осъществява самостоятелно състава на административното
нарушение и за това за всяко от тях се следва отделно наказание, съобразно правилото
на чл.18 ЗАНН („Когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“), което очертава,
че в административнонаказателния процес не е въведен институт „продължавано“
нарушение, за да е допустимо за няколко деяния, явяващи се самостоятелни
нарушения, да се налага едно наказание.
Предвид установеното от фактическа страна, на база събрания по делото
доказателствен материал, че по отношение на жалбоподателя са констатирани и други
простъпки, очертаващи ги като самостоятелни административни нарушения, случаят
не може да се определя като маловажен.
Предвид горното и основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002391/17.08.2021г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., с което на Н. АЛ.
Ш. от с.К., обл.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба № 33/03.1.1999г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването.пред Административен съд гр. С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4