РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Царево, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200102 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Й. М. с ЕГН ********** от град Ц.
против Наказателно постановление № 21-0302-000233/16.02.2022г. на
Началника на РУП-Царево, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли
за отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалноправните норми и при съществени процесуални
нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител –адв. К., чрез когото поддържа
жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на НП.
В с.з. АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 11.12.2021г. около 00:35 часа в община Царево, по Второкласен път
1
II-99 около км.52 с посока на движение от град Царево към с.Лозенец,
полицейски наряд, в състава на който бил Р.К. /мл.автоконтрольор в РУП-
Царево/ и колегата му Н.Николов , спрял за проверка лек автомобил марка
„Опел“ модел „Вектра“ с рег. №: ****управляван от жалбоподателя СТ. Й.
М., а на предната седалка до него като пътник пътувал св.К. Р. Х. с ЕГН
**********, който заявил, че автомобила бил негова собственост и бил
помолил братовчед си С.М. да го откара до гр.Китен. В хода на извършената
проверка, полицейските служители установили, че процесното МПС е със
служебно прекратена регистрация от СДВР на 25.11.2021г. на основание
чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради което мл.автоконтрольорът Р.К. съставил
против жалбоподателя М. Акт за установяване на административно
нарушение с № 448443/11.12.2021г., като приел, че същият е извършил
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Препис от акта е връчен на
жалбоподателят и подписан от него без възражения, като такива не били
депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
По случая била образувана пр.пр.№17833/2021г. по описа на РП-Бургас,
в хода на която било установено, че св.К. Р. Х. бил закупил процесния
автомобил през месец декември 2021г. от трето неучастващо по делото лице –
А. П. без обаче да сключи писмен Договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите. От своя страна по същият начин А. П. бил закупил
автомобила от А.К., която от своя страна била закупила на 23.09.2021г. с ДПП
на МПС с нотариална заверка на подписите автомобила от К. П.Р. с ЕГН
********** от град София. След като се запознал със събраните материали,
наблюдаващия прокурор с Постановление от 10.02.2022г. отказал да
образува досъдебно производство и изпратил материалите от преписката на
Началника на РУП-Царево за преценка налице ли са основанията за
реализиране на административно –наказателната отговорност, предвидена в
чл.175 ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички
събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП, в което е
посочено, че управляваното от водача МПС не е регистрирано по надлежния
ред и е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя
му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
2
МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, законодателят е въвел
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, от своя страна,
предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно §6, т.25, предл.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
„водач” е лице, което управлява пътно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба.
В разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена
възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че процесния
автомобил е бил продаден по надлежния ред на 23.09.2021г. от предишния си
собственик на лицето А.К., която в законовия едномесечен срок не е
регистрирала в КАТ придобитото превозно средство, а вместо това
автомобила е бил препродаден на св.К. Р. Х., без обаче сделката да е била
обективирана в писмен договор за ПП на МПС с нотариална заверка на
3
подписите. Доколкото приобретателят по документи лицето А. К., не
регистрирала в законовия срок придобития автомобил, то регистрацията на
процесния лек автомобил е била прекратена служебно от СДВР на
25.11.2021г.
По делото е безспорно установено, че на датата 11.12.2021 год., на
посоченото в НП място и в посоченото време, жалбоподателят М. е
управлявал процесното МПС, поради което е имал качеството „водач” на
МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване – Второкласен път II-99 около км.52 с
посока на движение от град Царево към с.Лозенец, както и че към датата
11.12.2021 год. това МПС е било със служебно прекратена регистрация, тъй
като приобретателят на автомобила не е изпълнил задължението си по
чл.145 ал.2 от ЗДвП, в срок до един месец от покупката да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства. Следователно от обективна страна е налице състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на инкриминираната дата и
място жалбоподателят М. е управлявал процесното МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред и е било със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Следователно от обективна страна е налице състава на нарушението
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на инкриминираната дата и място
жалбоподателят С.е управлявал процесното МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред и е било със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Защитата твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като
не е налице от субективна страна състава на нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, доколкото водача М. не знаел, че регистрацията на процесния
автомобил, придобит от св.Х., е била прекратена, още повече, че самият
приобретател св.Х. разполагал с всички документи за автомобила, с
изключение на Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка
на подписите.
Съдът намира това възражение за неоснователно по следните
съображения:
По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
4
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо,
като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Съгласно правната теория,
непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като
небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът
не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но
е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вината,
за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. нарушението по чл.140 ал.1
от ЗДвП може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост в двете й форми – небрежност и самонадеяност.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, за служебно прекратяване на регистрацията му. Следва
да се посочи, че в тази хипотеза прекратяването на регистрацията на ППС
настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган,
поради което контролните органи нямат задължение да информират
приобретателя за прекратяването на регистрацията и при тази хипотеза на
служебно прекратяване на регистрация табелите на автомобила и
регистрационният талон не се отнемат, за разлика от други хипотези на
прекратяване на регистрация.
В конкретния случай, жалбоподателят М. е управлявал на
инкриминираната дата и място процесния автомобил, който е бил със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като
не е бил пререгистриран от приобретателя А. К. в законоустановения срок.
Нарушението е формално и е извършено от водач, който не е собственик на
автомобила. Жалбоподателят М., като водач на процесния лек автомобил и
преди да пристъпи към управлението му, е бил длъжен и е могъл да провери
документите на процесното МПС, включително и тези за собствеността на
същия, чрез изискването им от братовчеда си св.К. Х. и личен преглед, и да се
увери дали автомобилът е придобит по надлежния ред с ДПП на МПС с
нотариална заверка на подписите от св.Христов и респективно дали
автомобилът е регистриран в срок от приобретателя с оглед преценката дали
автомобилът не е служебно дерегистриран, а като не е сторил това, то той е
5
осъществил деянието именно при форма на вината небрежност. Ето защо
следва да се приеме, че извършеното от жалбоподателя деяние е
непредпазливо, поради което е налице и субективния елемент на нарушението
140 ал.1 от ЗДвП.
В случая не са налице смекчаващи отговорността обстоятелство по
отношение на водача, които да допринесат за квалифициране на деянието
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наложените от АНО с наказателно постановление кумулативни
наказания на жалбоподателя - глоба в размер на 200 лева и отнемане правото
на правоуправление за срок от 6 месеца, съответстват по вид и размер на
определените в закона, поради което не подлежат на изменение от съда. С
оглед на изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0302-
000233/16.02.2022г. на Началника на РУП-Царево, с което на СТ. Й. М. с ЕГН
********** от град Ц. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6