№ 1045
гр. София, 04.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603702 по описа за 2021 година
Постъпила е Жалба на 14.09.2021 г. срещу Определение на СРС,НО,103-ти състав по НЧД
№ 4949/2021 г.,депозирана от ЕЛ. Д. К./чрез адв.С. от САК/ по ДП 513 ЗМК - 30/2019 г. по
описа на СДВР,пр.пр.№ 9384/2018 г. по описа на СРП/потвърдено от САП и ВКП/.С
обжалвания съд.акт СРС е оставил без разглеждане Жалбата на К. срещу Постановление на
СРП за прекратяване на наказателното производство.
В своята Жалба К./црез адв.С./ прави искане да се отмени Определението на СРС,НО
,103-ти състав като изразява несъгласие с посочените в него доводи.Твърди че в този
съд.акт на СРС неправилно се счита ,че жалбоподателката няма качеството на „пострадал“
,не е налице хипотеза на принципа „non bis in idem“/тъй като никой не е осъден два пъти за
едно и също нещо,визират се грешни указания на прокурор от СРП пред кого следва да се
обжалва неговото Постановление за прекратяване на наказателното производство.Сред
оплакванията на жалб.К. срещу Постановлението за прекратяване съществено място заема и
доводът ,че е налице „категоричен отказ“ на СРП да повдигне обвинение на Б. Ф.-П./сестра
на жалб.К./ за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК,доколкото последната счита
за установено ,че Ф.-П. на 13.03.2018 г. в гр.София,бул.“******* ,самоволно ,не по
установения от закона ред Ф.-П. осъществила едно оспорвано от другиго/от жалб.К./ свое
действително право.Излагат се доводи ,че Ф.-П. субективно е знаела ,че няма влязло в сила
решение на съда , което да задължава жалб.К. да й предостави достъп до имота Тоест , ако
влезе ,ще го е направила съзнателно.Жалб. изразява учудване ,че от една страна трябва да е
претърпяла щети , за да е пострадала от такова престъпление , а от друга страна ,при
деянието по чл.323,ал.1 от НК няма пострадал.След това се излагат твърдения,че „щом е
1
престъпление“,то поражда „както имуществени и неимуществени вреди за пострадалите“.В
края на Жалбата до СГС , жалб. заявява ,че за подобно деяние в Германия деецът би получил
ефективна присъда от поне 6 месеца“, докато в България случаят се охарактеризира като
липса на престъпление/тъй като било маловажно/.Накрая, се иска съдът да постанови
справедливо решение ,при което да се дадат задължителни указания на прокурора да се
повдигне обвинение срещу Б. Д. Ф.-П., а жалб. да се конституира като пострадала от
деянието.
Жалб.К. също така заявява/в Жалбата си до СРС/ изрично ,че със сестра й Б. имат
висящи спорове за наследствени недвижими имоти, както и сочи ,че в СРС е отнесен техен
правен спор относно ползването на същия имот/в хода на който спор жалб. е
ответник/.Наличието на правен спор е предпоставка да има деяние „самоуправство“,като
макар фактите да са правилно установени от прокурора , жалб. не е съгласна с крайния му
извод,че случаят е „маловажен“.На следващо място , жалб. сочи че макар и единичен случай
на неправомерно влизане в спорния имот,това действие не може да се омаловажава, като
формулира извод ,че ненаказаността поражда беззаконие.
Така подадената Жалба се явява процесуално недопустима.Правилно и
законосъобразно СРС е приел ,че от престъплението по чл.323,ал.1 от НК няма
пострадал.Такава фигура е налице при т.нар. резултатни престъпления/за разлика от
формалните такива/,при които пострадалият може да търпи имуществени и неимуществени
вреди, които да са съставомерни такива и законодателят да ги е предвидил в състава на
престъплението.
Разследването по делото е водено с оглед престъпление по чл.323,ал.1 от
НК.Действия по привличане на което и да е лице към наказ. отговорност не са
осъществени.Все пак,дори да няма привлечено лице като обвиняем,е несериозно да се
говори за „категоричен отказ“ на прокурора да повдигне обвинение, тъй като подобно
беизусловно задължение не съществува в правния мир.Обвинение на досъдебното
производство се повдига при наличието на предпоставките по чл.219,ал.1 от НПК,като
решението е на прокурора по въпросите дали , кому,кога и какво обвинение да се
повдигне.Никой друг/вкл. и съдът в тази или други процедури/ не може да указва на
прокурора дали да привлече едно лице като обвиняем и по каква правна квалификация.След
като е ясно ,че прокурорът като “dominus litis” във фазата на досъдебното производство, се
явява “господар на процеса”,то очевидно и логично е той да определи с оглед на кое
престъпление от НК следва да се води разследването на тази фаза от наказателното
производство.
Въззивният СГС в рамките на настоящото производство преценява правилността и
законосъобразността на Определението на СРС , като ако Жалбата е депозирана от активно
легитимирано лице , следва да се разгледа по същество.В такъв случай ,може да се
преценяват законосъобразността и обосноваността на Постановлението, с което е
прекратено наказателното производство.В противен случай, когато Жалбата е процесуално
2
недопустима/ако е подадена от лице , което няма качеството пострадал/,тогава не може да се
осъществи въззивен контрол в пълния му нормативен обем.
Поради гореизложеното ,СГС намира че следва да потвърди Определението на СРС ,
с което е оставена без разглеждане Жалбата срещу Постановлението на СРП за прекратяване
на наказ. производство.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,103-ти състав по НЧД№ 4949/2021 г.,
с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима Жалбата на Е.К./чрез
адв.С. от САК/ срещу Постановлението на СРП от 28.06.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство, тъй като К. няма качеството на „пострадала“.
Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3