№ 4665
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110155239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Вера Трифонова А., ЕГН: **********, срещу
Ш. М. АС., ЕГН: **********, която се поддържа и в съдебно заседание.
Твърди се, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо
молителката на 17.09.2021г. и 18.09.2021г. В молбата се твърди, че с
ответника са съпрузи и в общото им жилище на 17.09.2021 г. Ш.А. е
заплашил молителката, че ще я ликвидира, като и е обидил молителката,
наричайки я „нещастница“, „курва“, „глупачка“, а на 18.09.2021 г., след като
искал от нея пари, които тя не му е предоставила е станал агресивен и я
изхвърлил и заплашил с физическо насилие. Поради изложеното се моли
молбата да бъде уважена. Претендират се разноски.
Ответникът взима становище по молбата, което поддържа и в съдебно
заседание, като оспорва твърденията на молителката. Излага, че молителката
е отишла при своите роднини по собствено желание, както и че на 17.09.2021
г. поради несъобразителност е оставила котлона включен, което е поставило
ответника в опасност. Излага се, че съпрузите са във влошени отношения
поради отказа на съпруга да се ваксинира с ваксина срещу вируса Ковид – 19.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
1
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК)
и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – страните са съпрузи, което се установява от представения акт
за граждански брак - чл. 3, т. 1, предл. първо ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на насилие на 17.09.2021 г. и 18.09.2021 г.
представляват актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо насилие
спрямо молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, удостоверение за сключен граждански брак, справка № 3480/2021
г., справка за съдимост по имена на ответника.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
представени.
Показанията на разпитания по делото свидетел Александър Чернев, са
относими към делото и следва да бъдат изцяло кредитирани като обективни,
логични и вътрешнонепротиворечиви. Свидетелят не е бил пряк очевидец на
инцидента, но дава сведения за обстоятелства станали му известни
впоследствие. Свидетелят е присъствал на случаи, когато ответникът е
обиждал молителката и я е заплашвал. Свидетелят споделя, че на 18.09.2021 г.
се е наложило молителката да бъде прибрана от брат му, защото е била
изгонена от ответника на улицата.
Разпитан в хода на съдебното дирене, свидетелят Йордан Милев,
посочва, че е съсед на страните. Споделя,че не е бил очевидец на спорове или
скандали между страните. Свидетелят не знае дали ответникът действително е
гонил молителката от жилището им. Свидетелят не е присъствал и на агресия
от страна на ответника към молителката.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите в частта, в която
възпроизвеждат своите лични впечатления. При тяхната преценка, не намира
пречка да ги ползва, при формиране на свободното си вътрешно убеждение.
Следва да се отбележи, че свиетелят Йордан Милев не дава конкретна
информация във връзка с твърдените актове на насилие.
2
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати
отношения и нарушена комуникация в резултат на междуличностни
противоречия. Това се установява както от изложението на молителката, така
и от свидетелските показания.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира,
че агресивното и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо
молителката, изразяващо се във психическо и физическо посегателство над
личността й, граничи с ненормално ниво на комуникация между тях. Същото
попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за
човешко общуване, съгласно които, противоречията, независимо от техния
характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на
аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в поведението на
ответника, който не може да разреши по нормален път възникнали спорове
между страните. Между тях е налице непримирим конфликт на лична основа.
Общуването помежду им е извън рамките на добрия тон, разбирателството и
взаимното доверие.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за
защита, за изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на
молбата въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по отношение на
актовете на насилие на 17.09.2021 г. и 18.09.2021 г., каквото е изискването на
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства. От кредитираните
показания на свидетеля Чернев пък се установява психическото състояние на
молителката след инцидента, които кореспондират с изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и влошените отношения между
страните и нееднократната проява на агресия от ответника. Не се спори, че на
акта на домашно насилие не са присъствали свидетели очевидци, поради
което и съдът кредитира представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за
агресивни действия спрямо молителката, с които свои действия е
осъществено домашно насилие, под формата на физическо и психическо
такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
3
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в
случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да
бъдат приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 ЗЗДН
мерки за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на
домашно насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на
пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1 и т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ще създадат и
допълнително гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново
обект на домашно насилие.
Ответникът следва да бъде отстранен от обитаваното съвместно от
страните жилище за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта. Това
е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата
нов акт на насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до Вера
Трифонова А. на разстояние по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта.
Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо
пострадалата нов акт на насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на
домашно насилие са настъпили за молителка значителни вредни последици за
живота и здравето й.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
4
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние, от
една страна, и влошеното здравословно състояние и липсата на данни за
доходите на ответника, съдът счита, че на ответника следва да бъде наложена
глоба в размер от 200,00 (двеста) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски има от
двете страни. С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
ответникът следва да заплати на молителката разноските по делото.
Молителката е била представлявана от адвокат, на когото е заплатила
възнаграждение в размер на 1150 лева. Ответникът е направил възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. На основание чл. 22 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения
съдът определя възнаграждението в размер на 500 лева.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на по 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Ш. М. АС.,
ЕГН ********** в полза на Вера Трифонова А., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, Ш. М. АС., ЕГН:
**********, от жилището, което обитава съвместно с Вера Трифонова А.,
ЕГН: **********, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Михаил Буботинов“,
бл. 5, вх. В, ет. 1, ап. 2.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, Ш. М. АС.,
ЕГН: **********, да не доближава Вера Трифонова А., ЕГН: **********, на
5
разстояние по-малко от 100 метра за срок от 6 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Ш. М. АС., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Ш. М. АС., ЕГН
**********, глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, платима в полза на
държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Ш. М. АС., ЕГН
**********, да заплати на Вера Трифонова А., ЕГН ********** сумата в общ
размер на 500,00 (петстотин) лева, представляваща разноски за
възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Ш. М. АС., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса
за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6