№ 3751
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110149393 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 389 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Т. ВЛ. П. срещу „Т. - С.“ ЕАД за
признаването за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 558,74 лв., представляваща ¼ част от претендираната главница в
общ размер от 2234,95 лв., за която е образувано изпълнително дело № . по описа на
ЧСИ С. Я., с район на действие - СГС. В исковата молба е обективирано и искане за
допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително
дело.
Ищецът твърди, че на 15.03.2016 г. в ползва на „Т. - С.“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело 27410/2015 г. по описа на СРС. Сочи се, че
процесният изпълнителен лист е послужил като изпълнителен титул за образуване на
процесното изпълнително дело № . по описа на ЧСИ С. Я.. Твърди, че към настоящия
момент не дължи на ответника горепосочената сума, тъй като вземането е погасено по
давност.
По направеното искане за допускане на обезпечение, съдът намира
следното:
Според разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото, до
приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска
от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. За да допусне
исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на обезпечение
на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните предпоставки,
а именно: предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице интерес
от обезпечението. Съобразно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 391 от
ГПК, съдът констатира, че претенцията на ищеца е допустима. На следващо място
съдът прави извод, че без него за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата по
евентуално позитивно за него решение /което обуславя интереса от обезпечението/.
Искът е вероятно основателен, когато молбата е подкрепена с убедителни писмени
доказателства. Съдът намира, че в случая не са представени убедителни писмени
доказателства, от които да се направи извод за вероятната основателност на иска. По
1
делото са приложени заверени копия от книжа по образуваното изпълнително дело, но
не са налице доказателства, че тези книжа представляват копие от цялото
изпълнително производство. В този случай, и при наличието на останалите
предпоставки, съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК обезпечението следва
да бъде допуснато, ако бъде представена гаранция в определения от съда размер
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Освен това се касае до обезпечителна мярка спиране на
изпълнение, която, съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. второ ГПК, се допуска
срещу представяне на гаранция.
Като съобрази размера на претенцията, съдът счита, че поисканото обезпечение
следва да бъде допуснато срещу представяне на гаранция при условията на чл. 391, ал.
1, т. 2 ГПК в размер на 55,00 лв., отчитайки евентуалната вреда, която би понесъл
ответникът от евентуално забавяне на изпълнението.
По правило обезпечението на иска цели да осигури, че правните последици на
решението, което ищецът търси с предявения иск, ще бъдат осъществени. Доколкото се
касае до оспорване на конкретно изпълняемо право, сочената мярка е адекватна, тъй
като е насочена срещу това неоснователно претендирано от ответника право, по
отношение на което той вече е предприел принудително изпълнение. С оглед на
гореизложеното, настоящият състав намира, че исканата обезпечителна мярка
несъмнено е подходяща за вида на претендираното право. Следва да бъде издадена
обезпечителна заповед след представяне на доказателство за внесена гаранция.
Изпълнителното производство следва да бъде спряно единствено по отношение
на ищцата Т. ВЛ. П..
Така мотивиран, на осн. чл. 389 и сл. ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 389 ГПК обезпечение на отрицателен
установителен иск по гр. дело № 49393/2021 год. по описа на Софийски районен съд,
предявен от Т. ВЛ. П., ЕГН ********** срещу „Т. - С.“ ЕАД, ЕИК: . за признаването за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата
от 558,74 лв., представляваща ¼ част от претендираната главница в общ размер от
2234,95 лв. по изпълнителен лист от 15.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело № 27410/2015
г. по описа на СРС чрез налагане на обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на изпълнението
по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие - СГС по
отношение на длъжника в изпълнителното производство Т. ВЛ. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 391, ал. 3 ГПК парична гаранция в размер на
55,00 лева, вносима от ищцата по сметка на Софийски районен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателство за
внесена гаранция.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ответника се връчи
след издаването на обезпечителна заповед.
Определението, в частта на допуснатото обезпечение срещу гаранция, подлежи на
обжалване от страните с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
2
срок от връчването му. В останалата си част съдебният акт, имащ характера на
разпореждане, не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3