№ 9
гр. Кула , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20211330200034 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Т. М. Т., ЕГН
********** от гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „ Възраждане“ № 89
против Наказателно постановление № 21-0291-000064 от 23.02.2021г. на
началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което са му наложени
административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а
именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер
на 200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за извършено
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се твърди, същото е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на
процесуалните правила, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение, тъй като не е собственик на управлявания от него автомобил и не
е знаел, че последният е с прекратена регистрация, както и че не му е връчван
АУАН във връзка с атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и се представлява от адв. П.С. от АК – Видин. Поддържа жалбата и моли съда
да отмени атакуваното наказателно постановление поради липса на
1
субективен елемент на извършеното деяние. Претендира разноски и ангажира
доказателства в тази връзка.
Въззиваемата страна– началника на РУ при ОДМВР – Видин, РУ Кула не се
явява и не се представлява. С изпращане на административнонаказателната,
моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, а ако
потвърди същото, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и прави искане същото да бъде намалено до законово
определения минимум.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата
е неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна
поради следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 22.05.2020г. свидетелят М. В. В. придобил чрез договор за покупко –
продажба лек автомобил „ Субару Легаци“ с рег. № ....... На 23.07.2020г.
регистрацията на автомобила служебно е прекратена от ОД на МВР Видин,
сектор „ ПП“ на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът не е
изпълнил задължението си, в двумесечен срок от придобиване на моторното
превозно средство, да го регистрира. На 02.09.2020г. свидетелят В.
упълномощил жалбоподателя Т. със следните права : да го представлява пред
ОД на МВР, сектор КАТ ПП, като регистрира на негово име посочения лек
автомобил, както и да получи талон на негово име, включително да го
представлява пред административни, финансови и данъчни учреждения,
МВР, КАТ, СБА, технически прегледи всички застрахователни компании и
дружества на територията на страната и чужбина, като има право да
управлява гореописаното МПС да го застрахова, да получава застрахователни
суми и обезщетения за него, да завежда застрахователни събития и щети,
представлявайки ме, където е необходимо във връзка с това, да заплаща
2
данъци за описаното МПС, да признава нарушения по ЗДвП и подписва
наказателни постановления във връзка с автомобила, както и да се подписва
вместо него, където е необходимо във връзка с горното. На 08.12.2020г.,
около 16 часа в гр. Кула, на кръстовището на ул. „Толбухин“ и ул. „ Георги
Градинаров“ с посока на движение от бензиностанция „ ЕКО“,
жалбоподателят Т. управлявал посочения лек автомобил и е спрян за
проверка от свидетелите Ц. П. П. и Е. М. С. – служители в РУ – Кула. При
извършената проверка на жалбоподателя като водач и на лекия автомобил,
свидетелите установили чрез направена справка с ОДЧ при РУ Кула, че
лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради което, за
констатираното нарушение свидетеля П. му съставил АУАН с номер на
бланка серия АА № 133424 за това, че на 08.12.2020г. , около 16,00 часа, в гр.
Кула, на кръстовището на ул. „Толбухин“ и ул. „ Георги Градинаров“ с посока
на движение от бензиностанция „ ЕКО“, управлява лек автомобил „ Субару
Легаци“ с рег. № ......, собственост на трето лице, който не е регистриран по
надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация на основание чл.
143, ал.15 от ЗДвП, което нарушение квалифицирал като такова по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. Свидетелят П. предявил АУАН на жалбоподателя, който не
направил възражения, подписал го и свидетеля П. му връчил препис от същия
срещу подпис. В законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не
депозирал писмено възражение. При извършване на проверката,
жалбоподателя обяснил, че знае, че автомобилът е с прекратена регистрация,
за което бил уведомен, когато сключвал задължителна застраховка "
Гражданска отговорност" на автомобилистите. Преписката по случая е
изпратена на РП – Видин, но с Постановление № 03273/2020г. от 08.12.2020г.
прокурор в РП – Видин постановил отказ да образува досъдебно
производство с мотива, че деянието не е с висока степен на обществена
опасност и преписката е изпратена на РУ Кула за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Въз основа на
така съставения акт и постановения отказ от образуване на досъдебно
производство, началник РУ ОД на МВР- Видин, РУ - Кула издал атакуваното
наказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло
фактическата обстановка, посочена в АУАН и посоченото нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП
наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на
3
200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР отнемане на 10 точки.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно:
свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели Ц. П. П., Е. М. С.
и Мартин Врадимиров В., Постановление № 03273/2020г. от 08.12.2020г. на
РП – Видин за отказ от образуване на досъдебно производство, Докладна
записка до началника на РУ – Кула №УРИ 291ЗМ-144/09.12.2020г. от
свидетеля П., справка от ОД МВР Видин, сектор КАТ от масива АИС – КАТ
за регистрацията на процесния автомобил, както и справка кога е прекратена
регистрацията на същия, писмени сведения от жалбоподателя и от
свидетелите М.В., Е.С. и Ц.П., Пълномощно рег. № 1348 от 02.09.2020г.
нотариално заверено от нотариус Валентина Баракова с район на действие РС
– Кула, № 256 на Нотариалната камара, Докладна записка до началника на РУ
– Кула№ УРИ 291р-9008/23.12.2020г. от Николай Нинов, справка за
нарушител. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели С. и П., които са очевидци и лично са
констатирали посоченото нарушение. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви, конкретни и логични, които пресъздадоха възприятията си
за случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са
установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са
заинтересовани от изхода на административното производство, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта. Тези
изявления представляват годни доказателства относно релевантните за делото
обстоятелства.Съдът кредитира и показанията на собственика на процесния
автомобил – свидетеля М.В., но не в цялост. Съдът кредитира свидетелските
му показания, че същият е закупил процесния автомобил, но тъй като не е
правоспособен водач на МПС е упълномощил жалбоподателя да регистрира
автомобила, тъй като същите се подкрепят и от другия доказателствен
материал. Съдът не кредитира показанията му, че е предоставил автомобила
на жалбоподателя да го ползва само веднъж, защото показанията му в тази
част са противоречиви – веднъж казва, че жалбоподателят е ползвал
неколкократно автомобила, а после само веднъж, но не може да каже кога е
било точно, като твърди, че е било скоро, след като го е упълномощил, а
пълномощното е заверено на 02.09.2020г., а жалбоподателят е установен да
4
управлява процесния автомобил на 08.12.2020г. По делото не се събраха
доказателства в подкрепа на тези негови твърдения. Доколкото от
доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-
релевантни факти, този съдебен състав приема за безспорно установена
посочената в акта и в НП фактическа обстановка. АУАН е редовно съставен,
предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена
сила за отразеното в него до доказване на противното.По делото не бяха
събрани каквито и да било доказателства в обратната насока.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107,
ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в
рамките на правомощията им, като в конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник
РУП към ОДМВР Видин , РУ Кула , видно от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Налице е и редовна процедура по връчването
на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и
атакуваното наказателното постановление. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно
5
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено
нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен,
за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, посочено в
жалбата, че не е съставен акт за установяване на нарушение въз основа, на
който да е издадено атакуваното наказателно постановление. Видно от
приложеният по делото АУАН № на бланка серия АА № 133424, на
08.12.2020г, на който ясно се вижда положен подписа на жалбоподателя,
свидетелят П. е съставил посочения АУАН на жалбоподателя, предявил му го
е и той го е подписал, след което му е връчил препис от същия срещу подпис.
Тези обстоятелства се установяват и от свидетелските показания на
разпитаните от съда свидетели – П. и С.. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „
Субару Легаци“ с рег. № ...... е моторно превозно средство по смисъла на § 6,
т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият на 08.12.2020г. е управляван от
жалбоподателя в гр. Кула, на кръстовището на ул. „Толбухин“ и ул. „ Георги
Градинаров“ с посока на движение от бензиностанция „ ЕКО“, който път е
отворен за обществено ползване. Не се спори също, а се доказва и от
събраните по делото доказателства – справка от масива АИС – КАТ, че в
двумесечен срок от придобиването му чрез договор за покупко – продажба на
22.05.2020г., собственикът не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1
ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира
6
превозното средство на свое име, поради което на 23.07.2020г. служебно е
прекратена регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е знаел, тъй
като не бил собственик на автомобила за прекратяване на регистрацията на
автомобила. Видно от посоченото пълномощно, което се установява и от
свидетелските показания на собственика на автомобила – свидетеля М. В.,
последният е упълномощил жалбоподателя да регистрира автомобила и му го
е предоставил за ползване в тази връзка, защото той няма правоспособност да
го управлява. Жалбоподателят, като правоспособен водач с дълъг стаж, видно
от приетата по делото справка за нарушител е знаел много добре, а е бил и
длъжен да знае изискванията на ЗДвП във връзка с регистрацията на
автомобила. Нещо повече, видно от показанията на разпитания по делото
свидетел – актосъставителя П., жалбоподателят е знаел, че автомобила е с
прекратена регистрация, за което е бил информиран, когато е отишъл да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което самия жалбоподател е заявил пред него при
проверката. Следва да се отбележи, че обяснения в този смисъл е дал същия
свидетел, както и свидетелката С. още в хода на проверката на 08.12.2020г.
Същата, в качеството на свидетел, в разпита си пред съда заяви, че не си
спомня всички детайли от проверката и не даде свидетелски показания пред
съда в тази връзка, но съдът не смята, че не следва да се ценят при
съпоставката с другия доказателствен мателиал дадените от нея писмени
сведения за това обстоятелство. Не следва да се пренебрегва в тази връзка и
даденото сведение от самия нарушител на 08.12.2020г., че е знаел, че
автомобила е с прекратена регистрация. В допълнение, съдът намира за
необходимо да посочи и че при служебно направена проверка на интернет
страницата на Гаранционния фонд -
http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg се установява, че на
08.12.2020г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на процесния автомобил, но не по регистрационен номер,
а по рама на автомобил с начална дата на покритие 08.12.2020г. 12.25 часа и
дата на прекратяване 09.01.2021г., което напълно подкрепя свидетелските
показания на свидетеля П. и обясненията на С. и жалбоподателя. В чл. 143,
ал.15 ЗДвП е регламентирано по недвусмислен начин, че служебното
7
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик
не изпълни задължението си в двумесечен срок дерегистрира автомобила и
липсва вменено задължение на контролните органи да извършват такова
уведомяване на собственика за това, каквото има по отношение на
служебното прекратяване на регистрацията поради липса на сключена
застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 143, ал.10
ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона и липсата на такова
знание на закона не го оневинява, поради което и няма как да се сподели
тезата, че липсва субективен елемент на деянието поради обстоятелството, че
жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е служебно
прекратена. Наред с посоченото,съдът намира за необходимо да посочи и че,
след като жалбоподателят е бил упълномощен да регистрира автомобила още
на 02.09.2020г., същият е следвало да се уведоми кога е придобит автомобила
и т.н. Реално и към 02.09.2020г. автомобилът е бил с прекратена
регистрация.Както вече съдът посочи, жалбоподателят е водач с дълъг стаж и
след като се е съгласил да извърши регистрацията на автомобила на свидетеля
В., за което е упълномощен още на 02.09.2020г. е следвало да знае, че към
08.12.2020г. ще е изтекъл двумесечния срок за регистрация на автомобила
дори от 02.09.2020г. и преди да управлява автомобила е следвало на направи
такава справка. Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение виновно.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателят Т. М. Т. е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност
по същия текст.
От своя страна чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а именно предвижда наказание „Глоба” в размер от 200 до 500 лева,
както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12
месеца. Административнонаказващият орган е наложил наказание на
жалбоподателя в предвидения законов минимум – „ Глоба“ в размер на 200
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. По делото
са налице доказателства за множество нарушения от страна на жалбоподателя
на правилата от Закона за движение по пътищата, което безспорно са
8
отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което и налагането на
наказания в посочения размер, съдът намира за проява на снизходителност от
страна на АНО, но няма как в настоящото производство съдът да утежни
положението на жалбоподателя, като му завиши размера на наложеното
наказание.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя Т. административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
(вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не
се отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи /не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства/ или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание, съдът намира, че резонно АНО
е санкционирал същия за извършеното от него административно нарушение.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление,
следва да бъде потвърдено. От това обстоятелство следва и потвърждаване на
постановеното от наказващия орган "отнемане на 10 контролни точки", което
няма самостоятелна правната природа, а следва на основание наложеното
административно наказание или принудителна административна мярка. То се
извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление и не
съставлява санкция, подлежаща на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, имащо предупредителна за водача и
информационно-статистическа за контролните органи функция, като се
обуславя от наличието на влязло в сила наказателно постановление.
Необходимо да се отбележи, че това отнемане на контролни точки е
законосъобразно постановено на основание чл. 6 ал.1 т.5 от Наредба № Iз-
2539 за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение /Издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./,
съгласно която разпоредба за наложено наказание по реда на чл.175 ал.3 от
ЗДвП, свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, се отнемат 10 контролни точки.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0291-000064 от
23.02.2011г. на началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което на
Т. М. Т., ЕГН ********** от гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „
Възраждане“ № 89 са му наложени административни наказания по
ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 175, ал.3,
предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на
МВР са отнети 10 точки, за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Видин
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
10