№ 93
гр. Ловеч, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500090 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постановено е съдебно решение № 561/4.12.2024 г. по гр.д.№ 223/24 по описа на РС
– Ловеч, с което е отхвърлен от предявеният от «ПРОФИ КРЕДИТ Б»ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление : гр. С, бул.»Б»*****, чрез пълномощника Г. С. С. К.,
против М. В. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, бул.»Б»№***** иск с правно
основание по чл. чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД - за присъждане в
полза на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ Б“ЕООД, вземане срещу ответника, по отношение на
което заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение с разпореждане № 2633 от
29.12.2023 г, издадено по ч.гр.дело № 1980/2023 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: сумата
от 1117.35 лв. / хиляда сто и седемнадесет лева и 35ст/, от които: Неплатено договорно
възнаграждение в размер на 277,35 лв, дължимо за периода от 01.10.2022 г. до 05.10.2023 г;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана улуга Фаст в размер на 320.00лв,
дължимо до 05.10.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
520.00лв., дължимо до 05.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, респ.иска до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан, осъден
е на основание чл.78, ал.3 от ГПК, «ПРОФИ КРЕДИТ Б»ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление : гр. С, бул.»Б»*****, чрез пълномощника Г. С. С. – К. да заплати на М.
В. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, бул.»Б» №***** сумата от 100.00 ЛВ. (сто лева) –
1
разноски по делото; отхвърлено е искането на «ПРОФИ КРЕДИТ Б»ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление : гр. С, бул.»Б»***** за присъждане на разноски по
делото, в т.ч. и разноски по заповедното производство.
Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от „Профи кредит Б“
ЕООД, ЕИК *****, срещу Решение № 561/04.12.2024 по гр.д. №223/2024 по описа на РС -
Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Профи кредит
Б“ ЕООД, против М. В. Д., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит № *****/07.09.2022 г. сумата от 277,35
лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 01.10.2022 г. до
05.10.2023 г. В жалбата са изложени твърдения, че неправилно съдът е приел, че в
процесния договор не е включена изискваната от ЗПК информация. Счита, че липсва
изискване за посочване на механизъм на изчисление на ГПР, както и какви други разходи
освен възнаградителна лихва са включени в него. Намира за ясно отразена в договора
методиката за формиране на ГПР. Допълва, че ГЛП е фиксиран, налице е и погасителен
план. Твърди, че заключението на съда, че е налице разминаване между посочения в
договора ГПР и действителния такъв, е неправилно. Дори и същият да е неправилно
посочен, счита, че това не опорочава валидността на договора. Отрича необходимостта
допълнителните услуги да бъдат взети предвид при изчисляването на ГПР. Не намира
правото на информираност на потребителя за нарушено. Претендира законна лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. По изложените
съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като
вместо това длъжникът бъде осъден да заплати сумата от 277,35 лв., представляваща
възнаградителна лихва по процесния договор за периода от 01.10.2022 г. до 05.10.2023 г.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява, но представя
писмено становище, в което заявява, че не е необходимо назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза и няма да внесе депозит за изготвянето й. Моли съдът да уважи въззивната жалба
като му присъди разноските по делото.
Въззиваемата се явява лично и моли решението на ЛРС да бъде потвърдено.
От представените по гр.д.№223/24 г. по описа на ЛРС доказателства, от обясненията
на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема
за установени следните фактически обстоятелства:
На 07.09.2022 г. М. В. Д. е подала до „ПРОФИ КРЕДИТ Б“ЕООД искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ***** и получила
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити./л.6 и л.7
от делото/
На същата дата между „ПРОФИ КРЕДИТ Б“ЕООД в качеството му на Кредитор, и
2
М. В. Д. кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата
на който кредитора е предоставил на клиента кредит в размер на 800.00лв., със срок от 24
месеца, при размер на вноската по кредита 48,79 лв, , ГПР 48,95%, Годишен лихвен процент
41.00%, Лихвен процент на ден 0.11%, като общият размер на дължимата сума по кредита е
1170,78 лв. Договорено е и възнаграждение за поискана и закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 320,00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 520 лв. Съгласно
договора размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 35.00 лв. и е дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като се разсрочва за срока на договора
на равни месечни вноски. Така общото задължение по кредита и по закупения пакет
допълнителни услуги възлиза на 2010,78 лв., с общ размер на месечна вноска 83,79 лв.
Част от договора е и Погасителния план, в който са посочени дължимите от ответника
24 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 83,79 лв. с дата на първа вноска –
01.10.2022 г. и дата на последна вноска – 01.09.2024 г. Договорът за кредит е
подписан при Общи условия, които са неразделна част от него, като при подписването му
клиентът е декларирал, че е запознат със същите и ги приема.
Съгласно чл.12.2 от ОУ Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление, когато Клиентът просрочи две или повече поседователни месечни вноски в
пълен размер, като при обявяване на предсрочна изискуемост, Клиентът дължи остатъчната
непогасена главница, остатъчното непогасено възнаграждение при закупена допълнителна
услуга, падежиралата договорна лихва съгласно погасителния план и начислените лихви и
таксите, дължими по реда на чл.17.4.
Приложено по делото е писмо от 09.10.2023 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ Б“ЕООД до
ответницата М. В. Д., съгласно което Кредиторът е направил изявление, че поради
нарушаване на задълженията по сключения договор за кредит № *****, съгласно ОУ към
него, размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.10.2023 г., като
общата дължима сума възлиза на 2489,44 лв., която включва: Непогасена част от
задължението – 1917,35 лв, Лихви за забава – 172,09 лв. и Такса по тарифа – 400 лв. От
известието за доставяне е видно, че писмото е връчено на Д., чрез нейния баща В.Д., на
19.10.2023 г.
Поддадено е заявление от «ПРОФИ КРЕДИТ Б»ЕООД с искане за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. В. Д. по което е образувано
ч.гр.д.№ 1980/2023 г. по описа на РС - Ловеч за вземане в общ размер на 2540,47 лв, както
следва: сумата от 2347,35 лв, която включва: неплатена главница в размер на 800 лв,
нееплатено договорно възнаграждение в размер на 277,35 лв, дължимо за периода от
01,10.2022 г. до 05.10.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 320 лв,, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 520 лв;
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно съъбиране на вземането в размер на 30 лв,
начислени на 16.10.2022 г. и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по договора за кредит, в
размер на 400 лв., начислени на 06.01.2023 г.; лихва за забава в размер на 139,29 лв. за
3
периода от 02.10.2022 г. до 05.10.2023 г.(дата на предсрочна изискуемост), законна лихва в
размер на 53,83 лв. за периода от 05.10.2023 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 2633/29.12.2023 г, постановено по ч.гр.д.№ 1980/2023 г. ЛРС е
разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ Б” ЕООД - гр. С против М.
В. Д., с адрес: п.к. 5500 гр.Ловеч бул.Б № 102 ет. 5, ап. 15; за сумите: общо 917,17 лева, от
които неплатена главница в размер на 800 лева; 94,43 лева лихва за забава от 02,10,2022 г.-
дата на изпадане на длъжника в забава до 05,10,2023 г. (дата на предсрочна изискуемост);
Законна лихва в размер на 22,73 лева, дължима от 05,10,2023 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 21.12.2023г.; законна лихва, начиная от датата на входиране на заявлението-
22.12.2023г. до изплащане на вземането и направените разноски, съобразно уважения
размер-47,23 лева, а заявлението за останалите претенции и суми и до пълният им
претендиран размер, в това число и на разноските е отхвърлил.
Поради постъпило възражение за плащане на сумата 300 лв. от страна на
длъжницата, заявителят «ПРОФИ КРЕДИТ Б»ЕООД е подал становище до заповедния съд,
като е конретизирал, че дължима е останала според него главница в размер на 664,39 лв.
ведно със законната лихва, начиная от датата на входиране на заявлението 22.12.23 г. до
изплащане на вземането.
С Определение № 343/ 08.04.2024 г. по ч.г.д.№ 1980/2023 г. по описа на ЛРС е
обезсилена частично, а основание чл.414а ал.3 от ГПК, ЗИПЗ по чл.410 от ГПК №
1050/29.12.2023 г., поради частично плащане от длъжника на сумата 300.00лв., с които са
погасени частично лихви за забава, законна лихва, разноски, частично главница и е
прекратил производството по делото само в обезсилената част. Разпоредено е издаването на
изпълнителен лист по влязлата в сила ЗИПЗ за сумата от 664,39 лв., представляваща
неплатената част от главницата, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
датата на входиране на заявлението – 22.12.2023 г. до изплащане на вземането.
ЛРС за правилно решаване на спора е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която
е дала заключение, че общата сума, изплатена за погасяване на задълженията по Договора за
кредит е 1000,00 лв. в т.ч. по дати: 28.02.2024 г. – 300.00 лв, 22.04.2024 г. – 300.00 лв,
22.05.2024 г. – 200.00лв. и 31.07.2024 г. – 200.00 лв. Уточнява, че с постъпилите суми
„ПРОФИ КРЕДИТ Б“ЕООД е погасил следите задължения по Разпореждане №
2633/29.12.2023 г. на РС – Ловеч по ч.гр.д. № 1980/2023 г. по дати на погасяването, както
следва: на 28.02.2024 г.- 94.43 лв. – лихва за забава/от 02.10.2022 г. до 05.10.2023 г./, 22.73 лв.
– законна лихва / от 05.10.2023 г. до 21.12.2023 г. и 47.23 лв. – разноски съобразно уважения
размер и 135,61 лв. – част от главницата; на 22.04.2024 г. - - 300 лв. – част от главницата; на
22.05.2024 г. – 300 лв. –част от главницата и на 31.07.2024 г. – 164,39 лв. – изцяло е погасена
главницата от 800 лв, а с остатъка до 1000 лв. от 35.61 лв. е погасена частично законна лихва
за главница съобразно датите на погашенията от 22.12.2023 г. до 31.07.2024 г. Съгласно
заключението, дължимите суми по Договор за кредит № ***** са: 277.25 лв. – неплатено
4
договорно възнаграждение за периода от 01.10.2022 г. до 05.10.2023 г. /датата на
предсрочната изискуемост/ ; 320.00лв.- неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст; 520.00лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси
и 32.47 лв. законна лихва за главница от 22.12.2023 г. до 31.07.2024 г. /частично, тъй като от
общо начислената лихва в размер на 68,08 лв. са погасени 35.61 лв. /
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с осъдителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.3 от ГПК. По своята същност производството
по чл.422 от ГПК представлява иск за присъждане на вземането, който се предявява от
кредитора след отказ на съда да издаде заповед за изпълнение. В това производство съдът
установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на
подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича
вземането му. Настоящият спор касае вземане на ищеца досежно сумата 277,35,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 1.10.2022 г. до 5.10.2023 г., а в
останалата част решението на ЛРС е влязло в законна сила, тъй като не се обжалва от
въззивника. В случая се касае за сключен договор за кредит с лице, което има качеството на
потребител по смисъла на §13 от ДР от ЗЗП. По делото настоящата въззивна инстанция е
обявила, че ще се произнесе относно наличието на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит. След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се
сдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК и в ЗЗП.
Установява се по безспорен начин облигационната връзка между „ПРОФИ КРЕДИТ
Б” ЕООД - гр. С и М. В. във връзка със сключеният между тях на 7.09.2022 г. в писмена
форма договор за потребителски паричен кредит, както и факта на ползване на сумата по
договора от страна на кредитополучателката. Легална дефиниция на договорът за
потребителски кредит се съдържа в чл.9 ал.1 от ЗПК, съгласно която това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, като законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържането
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Същевременно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1
чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Тези разпоредби имат императивен характер, тъй като са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, поради което съдът е
длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението
на тези норми не е въведено като основание за обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая настоящата инстанция приема, че с влязлото в сила като
необжалвано съдебно решение №561/4.12.24 г. по гр.д.№223/24 г. ЛРС е обявил за
неравноправни клаузите в процесния договор касаещи допълнителните услуги „Фаст“ и
5
„Флекси“ и ги е обявил за нищожни. Съгласно чл.14 от ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.143 ал.2 т.1-20 от ЗЗП са
изброени неравноправните клаузи, като настоящата инстанция счита, че в конкретния казус
е нарушена разпоредбата на т.10, а именно наложено е на потребителя приемане на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора-въпросните
допълнителни услуги, както и ГПР и ГЛП, които са неясно формулирани и неотговарящи на
законовите изисквания.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.23 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да бъде обявен за недействителен и в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита-800 лв, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от заключението на вещото лице от представените по делото писмени доказателства,
въззиваемата е заплатила на въззивника по настоящия договор общо сумата 1000 лв, което
не се оспорва от ищеца. Следователно към момента не съществуват задължения, които да
бъдат погасявани и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и в
частта за сумата от 277,35 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода
от 01.10.2022 г. до 05.10.2023 г.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, отразени в
атакуваното решение №561/4.12.24 г. по гр.д.№223/24 г. на ЛРС, то следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваната част.
При този изход от процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не се
претендират от въззиваемата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №561/4.12.24 г. постановено по гр.д.
№223/24 г. по описа на РС-Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.
422 ГПК от „Профи кредит Б“ ЕООД, против М. В. Д., ЕГН **********, иск за присъждане
в полза на ищеца по Договор за потребителски кредит № *****/07.09.2022 г. на сумата от
277,35 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 01.10.2022 г. до
05.10.2023 г.
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7