Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 102
гр. Пловдив, 10.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10857 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск предявен от Г.А.Н., ЕГН ********** против „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Дунав №
100, за заплащане на сумата от 19350 лв., представляваща неустойка по Споразумение
от 03.10.2013 г. за забавено изпълнение на задължението на ответника за завършване
и предаване на обектите, предмет на предварителен договор от 21.03.2008 г., дължима
за периода 20.02.2018 г.- 28.06.2018 г. / по 150 лв. на ден за 129 дни забава/,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 21.03.2008 г. между страните бил сключен Предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти, с който „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ" АД се е задължило да прехвърли правото на собственост и да построи и предаде на Г.А.Н. в завършен вид в срок до 31.12.2008 година недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, представляващи обекти от новострояща се сграда- *** на пет, шест, седем и осем етажа, построена в дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот ***, кв. *** по плана на *** градска част- град П., находящ се в ***, целият с площ от 958.50 кв. м.
Цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния договор възлизали на обща стойност 1 669 000 лева, от които 901 200 лева - стойността на правото на собственост на обектите- завършени в груб вид, а 767 800 лева - стойността на строително-монтажните работи за довършване на обектите във вида, уговорен в договора. Към 03.10.2013 година, ищецът заплатил на „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ" АД сумата от общо 1 584 000 лева, с която погасил част от задълженията си.
Към същата тази дата „Заводски строежи ПС-Пловдив" АД с 4 броя нотариални актове, а именно: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N **, том *, рег.номер: ***, дело *** от *** г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N *** г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N *** г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N *** - и четирите на *** Н.Б. с рег. № *** на НК, макар и със закъснение, изпълнило задължението си да прехвърли на ищеца правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор, но не изпълнило задължението си по чл. 3, ал. 5 и 6 от Предварителния договор, да построи и предаде обектите на Г.А.Н. в завършен вид /с разрешение за ползване/, уговорен в предварителния договор в срок до 31.12.2008 г.
Със споразумение от 03.10.2013 година- неразделна част от предварителния договор, страните приели за установена горната фактическа обстановка, както и се съгласили /т. 3 от споразумението/ срокът за довършване на обектите, предмет на предварителния договор да бъде продължен до 30.12.2015 година. За периода от 03.10.2013 г. до 30.12.2015 г. страните в т. 4 от споразумението постигнали съгласие, че ответникът дължи на ищеца, неустойка за забава в размер на по 5000 лева месечно , считано от 03.10.2013 година / датата на съставяне на споразумението/ до завършване на обектите, но не по-късно от 31.12.2015 година. В случай, че дружеството не изпълни задължението си до 31.12.2015 година, съгласно т. 3 от споразумението, била предвидена дължима на купувача неустойка в размер на по 150 лева - за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016 година.
От 03.10.2013 година- датата на
подписване на споразумението до настоящия момент продавачът- изпълнител
бездействал. И към настоящия момент обектите били довършени само в „груб
вид", в какъвто са били още към 2009 година, когато е прехвърлено правото
на собственост върху тях. Ответникът не е изпълнил в уговорения допълнителен
срок- 30.12.2015 г. задължението си да построи и предаде на ищеца обектите, за
което дължи неустойката в размер от 150 лв. на ден, считано от 01.06.2016 г. С
настоящата искова молба се претендира заплащане на неустойка за периода
20.02.2018 г. - 28.06.2018 г. в общ размер от 19350 лв.- по 150 лв. на ден, за
забавеното изпълнение на задължението на строителя за завършване на обектите в
допълнителния срок, уговорен в споразумението от 03.10.2013 г. Моли искът да се
уважи. Претендира законна лихва и разноски. Посочена е банкова сметка *** – IBAN ***.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е
ангажиран отговор на исковата от ответника. Исковата молба била недопустима и
неоснователна. Оспорват се обстоятелствата, на които се основава исковата
молба. Прави възражение за нищожност на предварителния договор и споразумението
от 03.10.2013 г. Оспорва датата на споразумението. Бил въведен в заблуждение
относно съдържанието на споразумението и същото било нищожно на осн. чл. 26 ЗЗД. Прави възражение за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие
с добрите нрави. Прави и възражение за прекомерност на уговорената неустойка.
Пловдивски районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За да се уважи претенцията, следва ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по предварителен договор от 21.03.2008 г., че е изправна страна, сключването на споразумение от 03.10.2013 г., неразделна част от предварителния договор, в което била уговорена неустоечна клауза, ако ответникът не изпълни задължението си до 31.12.2015 година, да дължи неустойка в размер на по 150 лева - за всеки просрочен ден, размерът на неустойката за процесния период.
Съдът намира, че елементите от фактическия състав, които са в тежест на ищеца, са доказани по производството. Не се спори, а и се установява и от представеният препис от предварителен договор за строителство и покупко – продажба на недвижими имоти, че на 21.03.2008 г. между ответника, в качеството му на продавач и ищеца, в качеството му на купувач – възложител е сключено облигационно правоотношение. Продавачът се е задължил да прехвърли, след като изгради на купувача – възложител недвижими имоти, обекти от новострояща се сграда – ***, подробно индивидуализирани в договора срещу задължението на купувача – възложител да заплати цена в размер на общо 1 669 000 лв. с ДДС. Срокът, в който следва да се прехвърли правото на собственост върху описаните имоти е 30.10.2008 г., а в срок до 31.12.2008 г. е следвало да се извърши от ответника строителство на сградата. В чл. 5, ал. 2 от предварителния договор е предвидено цената по договора да бъде платена на седем вноски с определени падежи и размери за всяка една от тях. В изпълнение на поетото задължение ищецът, в качеството си на купувач е заплатил общо сумата от 1 584 000 лв., което се установява от приложените квитанции и преводни нареждания /л.24-31/. Седмата вноска по договора не е платена изцяло, тъй като нейната изискуемост настъпва при снабдяване с акт образец 15 за сградата.
Установява се също, че във връзка с финансовите си отношения на 03.10.2013г. между страните е постигнато споразумение във връзка със сключения предварителен договор, по силата на което е признато извършеното от ищеца плащане на сумата от 1 584 000 лв. и налично задължение на същия в размер на 85 000 лв. С чл. 1.5 от споразумението страните са признали неизпълнение на задължението на ответника да изгради и прехвърли обещаните права в срока, предвиден в предварителния договор, а именно до 31.12.2008 г., за което са определили обезщетение в размер на сумата от 216 000 лв., което ответникът дължи на ищеца за ползата, от която е бил лишен, вследствие невъзможността да ползва и отдава под наем обектите за периода от 31.12.2008 г. до момента на сключване на споразумението. С т. 2.1 от споразумението страните са извършили извънсъдебно прихващане на задължението на ищеца в размер на 85 000 лв. с вземането, което същия има към ответника в размер на 216 000 лв. и така са постигнали съгласие за това, че задължението на Г.Н. е погасено изцяло, а задължението на ответника е останало непогасено до размера от 131 000 лв. С т. 3 от споразумението страните са удължили срока за изпълнение на задълженията на ответника по предварителния договор и завършването на строителството по обектите в срок до 30.12.2015 г. Между страните е уговоренo в т. 3 от споразумението при неизпълнение на ответника на поетото от него задължение по завършване на уговореното строителство до 30.12.2015 г. същият да дължи на ищеца неустойка за забава в размер на 150 лв. за всеки просрочен ден.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за изпълнение на договорното си задължение - за реализиране на строителството във вида, уговорен в договора от 21.03.2008 г. Недоказването на този факт и към момента на приключването на съдебното дирене пред настоящата инстанция, води съда до извода, че ответникът е неизправна страна по сключеното споразумение от 03.10.2013 г. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на предварителния договор и споразумението, нищожност на уговорената неустойка, респ. прекомерност на същата.
Относно действителността на предварителния договор и споразумението са налице влезли в сила предходни съдебни решения по гр. д. № 9208/2015 г. на ПРС, III гр. с. и по гр. д. № 1041/2016 г. по описа на ПОС, XXII гр. с. Относно въпросът за действителността на уговорената неустойка в чл. 3 от споразумението и нейната прекомерност също е налице влязло в сила решение по гр. д. № 324/2017 г. по описа на ПОС, IV гр. с., с което е присъдена на ищеца неустойка за забава по чл. 3 от споразумението за предходен на процесния период. Посочените съдебни актове се ползват със сила на пресъдено нещо. При това положение всички възражения на ответника – заявени и незаявени в предходните посочени по-горе производства, досежно действителността на споразумението и предварителния договор и относно действителността на процесната клауза за неустойка и нейната прекомерност, са преклудирани от обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което и тези въпроси не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство. Когато дадено обстоятелство е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всеки отделен правопораждащ факт, обхванат от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. Ето защо настоящият съдебен състав е обвързан от СПН относно действителността на процесното правоотношение /установено първо по гр. д. № 9208/2015 г. на ПРС, III гр. с./ и от СПН относно валидността на неустоечната клауза за забава и липсата на прекомерност на същата /съобразно влязло в сила гр. д. № 324/2017 г. по описа на ПОС/. Всички въпроси касаещи тези обстоятелства е следвало да се ангажират и разрешат в посочените производства, като разгледаните обстоятелства обвързват съда по силата на чл. 297 ГПК, а незаявените такива – са преклудирани. Ето защо и тези възражения на ответника не следва да бъдат обсъждани.
В случая ответникът не твърди и не доказва, както да е изпълнил задължението си по споразумението, респ. да е заплатил дължимата сума за неустойка, така и не се позовава на новонастъпили обстоятелства досежно действието на споразумението и отпадането на отговорността му към настоящия момент. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване на неустойката, са последица от неговото виновно бездействие. Такава клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че продължителността на времето, за което ще се дължи неустойката е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна.
Предвид изложените съображения съдът намира, че се доказва фактическия състав на претенцията за периода от 20.02.2018 г. до 28.06.2018 г. Относно размера, в процесния период се включват 129 дни, уговорената дневна неустойка е 150 лв., поради което и на ищеца следва да се присъди сумата от 19 350 лв. Искът е изцяло основателен и ще се уважи в пълен размер. Предвид уважаване на иска за главница, то като законна последица ще се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Претендирани са разноски и са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 774 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1110.50 лв. Ето защо и сумата в общ размер от 1 884.50 лв. ще се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 100, да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***, следните суми: 19 350 лв., представляваща неустойка по споразумение от 03.10.2013 г. за забавено изпълнение на задължението на ответника за завършване и предаване на строителни обекти, предмет на предварителен договор от 21.03.2008 г., дължима за периода 20.02.2018 г.- 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 29.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 884.50 лв. за съдебни разносни по производството.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ