№ 840
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 262087 от 30.12.2020 г., постановено по гр.д. № 7400/2020 г. по описа
на Софийски градски съд, К.Н. и Ж.Г. са осъдени на основание чл.45 от ЗЗД да заплатят на
З. К. 46666 лева и на Р.Д. и С.Н. - по 23333 лева, представляващи обезщетение за
причинени на Н. Х. неимуществени вреди от убийството на Н. Ж. Г. на 06.11.2020 г., със
законната лихва от 06.11.2020 г. Ответниците са осъдени да заплатят в полза на бюджета
държавна такса от 3760 лева.
Ответникът Ж.Г. е подал въззивна жалба срещу решението в осъдителните части,
излагайки доводи за нарушения на процесуалния закон поради отказа на съда да събере
доказателства и да спре производството; нарушения на материалния закон при
конституирането на наследницата на починалата ищца. Счита за необосновани изводите за
отношения на близост, уважение и подкрепа между ищцата и убития й син. Оплаква се от
необосновано завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Ответниците по въззивната жалба не изразяват становище по нея.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Г. Х. с иск с правно основание чл.45
вр. чл.52 от ЗЗД за заплащане от ответниците на обезщетение за нанесени на ищцата
неимуществени вреди от смъртта на нейния син Н. Г., причинена от ответниците.
Ответникът оспорва предявения иск като отрича да е причинил смъртта на Н. Г..
1
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на подробен анализ на приетите доказателства и се възприема от настоящата
инстанция при условията на чл.272 от ГПК. Тя се оспорва от жалбоподателя само относно
извода за наличие на отношения на близост и разбирателство между Н. Х. и сина й Н. Г..
Влязлата в сила присъда на СГС по НОХД № 5614/2011 г., задължителна за гражданския
съд относно извършване на деянието от ответниците, установява наличието на
противоправно деяние в причинна връзка с вредата на ищцата Н. Х., майка на убития.
Относно оплакванията за необоснованост на фактическата констатация на съда, че Н. Х. и
Н. Г. са били в добри отношения, следва да се посочи, че в отговора на исковата молба от
08.08.2012 г. ответникът не е оспорил твърденията на ищцата за отношения на взаимна
обич, уважение, подкрепа и грижи с убития й син. Направените възражения след изтичане
на срока по чл.131 от ГПК при повторно дадената възможност от съда за отговор на
исковата молба не следва да се обсъждат. Препис от исковата молба е бил редовно връчен на
ответника на 11.07.2012 г. чрез неговата сестра Н.Г.. Към този момент ответникът не е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ – видно от мотивите на
присъдата, такава мярка той е търпял в периода 08.11.2010-06.05.2011 г. Не е било налице
основание за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба от
ответника Ж.Г. и направените във втория отговор възражения не следва да се обсъждат.
Независимо от липсата на възражения относно търпените вреди, ищцата е доказала в
съответствие с възложената й доказателствена тежест, че е търпяла такива. Тя е страдала за
убития си син, живяла е при него, била е на погребението му, поддържала е обвиненията
срещу подсъдимите за убийството му като частен обвинител. Съдът кредитира показанията
на свидетелката Р., че Н. Г. е посещавал майка си, проявявал е грижа за нея. На извода за
претърпени от Н. Х. неимуществени вреди не противоречат твърденията за влошени
отношения на Н. Г. със сестрите му по времето, когато Н. Х. е живяла при тях. Ето защо
оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на решението относно извода за
претърпени неимуществени вреди са неоснователни.
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при конституиране
на наследниците на ищцата на нейно място в процеса. Действително правото на
обезщетение на неимуществени вреди е лично право и не може да бъде упражнено от
наследниците на увредения. В случая обаче това право е упражнено от Н. Х. преди смъртта
й с предявяване на иска на 10.04.2012 г. Правото й на иск е надлежно упражнено като
исковата молба е подадена чрез упълномощен адвокат. Ответникът няма правен интерес да
оспорва представителната власт на адвокат П. да предяви исковата молба в съда.
Основателно е оплакването за завишен размер на определеното обезщетение. Като
паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за
неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към
правнорелевантния момент – а това е датата на настъпване на смъртта на Н. Г. на 06.11.2010
г. Освен родствената връзка на майка и син и отношенията между двамата, следва да се
отчетат и обстоятелствата на настъпилата смърт. Ориентир е и съдебната практика за
постановени обезщетения в сходни случаи за процесния период. Като взе предвид всички
относими обстоятелства, настоящата инстанция намира, че сумата от 42000 лева е
справедливо обезщетение за търпените от Н. Х. неимуществени вреди. Ищцата Н. Х. е
оставила наследници дъщеря си З. К. и внуци Н.Г., низходяща на сина й Н. Г. и Р.Д. и С.Н. –
низходящи на дъщеря й М. Н.. От определеното обезщетение на З. К. се дължат 14000 лева,
а на Р.Д. и С.Н. се дължат по 7000 лева на всяка от тях, съответно на наследствените им
права. За посочените суми исковете са основателни, а за разликата до присъдените суми
решението следва да се отмени и исковете да се отхвърлят.
2
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262087 от 30.12.2020 г., постановено по гр.д. № 7400/2020 г. по описа
на Софийски градски съд, в частите, с които Ж.Г. е осъден да заплати на З. К. обезщетение
над 14000 лева и на Р.Д. и С.Н. - обезщетения над 7000 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Х., починала и заместена в процеса от З. К., Р.Д. и
Н. Х., за осъждане на Ж. Н. ГР. да заплати обезщетение за неимуществени вреди: на З. К.
над 14000 лева; на Р.Д. и С.Н. – над 7000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частите, с които Ж.Г. е осъден да заплати на З. К.
обезщетение от 14000 лева и на Р.Д. и С.Н. – обазщатания от по 7000 лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3