Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 05.11.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 188 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
чл. 205 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД срещу Д.Н.Д..
В исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД и ответника Д.Н.Д. било сключено и валидно действало допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 13.05.2016 г., по силата на което
ответникът бил абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги и титуляр по
предпочетения мобилен номер ., с абонаментен план „Нонстоп 30,99 promo 24,99“. На същата дата – 13.05.2016 г., бил сключен и
договор за лизинг, по силата на който абонатът взел на изплащане посредством 23
бр. лизингови вноски, всяка в размер на 12,59 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5
Black“.
Ответникът ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като не изпълнил задължението си по споразумението
в общ размер на 70,11 лева, представляващи незаплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 15.10.2017 г. до 14.12.2017 г.,
вследствие на което мобилният оператор начислил неустойка в размер на 94,91
лева, равняваща се на три месечни абонаментни такси.
Сочи, че наред с това ответникът не
изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения договор за лизинг, като
дължал сумата от 66,67 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период
от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г.
За потребените
от ответника услуги „Т.Б.“ ЕАД издал следните фактури:
- фактура № .г. за отчетения период
на потребление - от 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г., с начислена за периода сума
в размер на 50,20 лева, от които 37,61 лева – абонаментна такса и използвани
услуги и 12,59 лева – лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок
до 30.11.2017 г.
- фактура № .г. за отчетения период
на потребление - от 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г., с начислена за периода сума
в размер на 45,09 лева, от които 32,50 лева – абонаментна такса и използвани
услуги и 12,59 лева – лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок
до 30.12.2017 г.
- фактура № .г. за отчетения период
на потребление - от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., с начислена за периода сума
в размер на 3,72 лева, представляваща остатък от лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок
до 30.01.2018 г.
- фактура № .г. за отчетения период
на потребление - от 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г., с начислена за периода сума
в размер на 156,05 лева, от които 94,91 лева – неустойка, 23,37 лева – дължима
сума за мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 Black“ и 37,77 лева – лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок
до 02.03.2018 г.
Поради липса на изпълнение от страна
на ответника, „Т.Б.” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № .г. и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
255,06 лева, от които: сумата от 70,11 лева – неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по допълнително споразумение от
13.05.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер . за отчетен
период от 15.10.2017 г. до 14.12.2017 г.; сумата от 66,67 лева – неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от
13.05.2016 г. за отчетен период от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г.; сумата от
94,91 лева – неустойка по допълнително споразумение от 13.05.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер . и сумата от 23,37 лева, представляваща разликата между цената на
устройството „Samsung“, модел „Galaxy
J5 Black“ без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по сключения
между страните договор за лизинг от
13.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.12.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е изразил становище за неоснователност на предявените искове, оспорвайки
ги по основание и размер.
В отговора е направено възражение за
нищожност на клаузи от сключените договор за мобилни услуги и допълнително
споразумение към него и договор за лизинг, поради противоречието им с добрите
нрави.
Наред с това дължимите суми по
договора за мобилни услуги не били обявени за предсрочно изискуеми и издадените
от ищцовото дружество фактури не били доведени до
знанието на ответника.
Липсвали и доказателства за
наличието на представителна власт на лицата, подписали от името на ищеца процесния договор за мобилни услуги.
По изложените съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 12.12.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Д.Н.Д. за
дължими суми по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № .г. на РдРС. В рамките
на образуваното пред РдРС производство в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №.г., връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Т.Б.“ ЕАД е предявил настоящия иск.
По
делото е представено и прието допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 13.05.2016 г., сключен между ищцовото
дружество и ответника, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на
ответника услуга за телефонен номер .по тарифен план „Нонстоп 30,99 promo 24,99“, с месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС,
за срок от 24 месеца.
По делото е представен и договор за
лизинг от
13.05.2016 г., сключен между ищцовото дружество и
ответника, по силата на който абонатът е взел на изплащане посредством 23 бр.
лизингови вноски, всяка в размер на 12,59 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5
Black“.
Представени са също и Общи
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, в сила от 10.09.2010 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 13.05.2016 г., съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“ ЕАД за ползване на предоставяните
от оператора мобилни услуги.
По делото като писмени доказателства
са приети и издадени от ищеца 4 бр. фактури, както следва: фактура № .г. за
отчетения период на потребление - от 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г., с
начислена за периода сума в размер на 50,20 лева, от които 37,61 лева – абонаментна
такса и използвани услуги и 12,59 лева – лизингова вноска; фактура № .г. за
отчетения период на потребление - от 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г., с
начислена за периода сума в размер на 45,09 лева, от които 32,50 лева –
абонаментна такса и използвани услуги и 12,59 лева – лизингова вноска; фактура
№ .г. за отчетения период на потребление - от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., с
начислена за периода сума в размер на 3,72 лева, представляваща остатък от
лизингова вноска и фактура № .г. за отчетения период на потребление - от
15.01.2018 г. до 14.02.2018 г., с начислена за периода сума в размер на 156,05
лева, от които 94,91 лева – неустойка, 23,37 лева – дължима сума за мобилно
устройство „Samsung“, модел „Galaxy
J5 Black“ и 37,77 лева – лизингова вноска.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са
предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са
подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че са били
обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен между тях договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към
него от 13.05.2016 г., както и от договор за лизинг, сключен на същата дата.
Между страните не е спорно и че за
периода от м. ноември 2017 г. до м. февруари 2018 г. ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал 4
бр. фактури за ползвани далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойка
предсрочно прекратяване на договор за услуги, всичките с получател ответника Д.Д..
Не е спорно и че вземанията по сключените
договори са били периодични.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените
мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника се доказва
от приложените по делото фактури, подробно изброени по-горе. И по четирите
фактури получател е ответникът Д.Д., с телефонен номер .Представените
фактури установят факта, че като първични счетоводни документи са осчетоводени
в търговските книги на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД. Чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ
установяват правило относно редовно водените счетоводни книги на търговеца,
които могат да служат като доказателство в негова полза. Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността (верността) на
фактурите, както и верността на обективираните във
фактурите данни, които съдържат минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч.
и ЗДДС и представляват първичен счетоводен документ, поради което съдът приема,
че търговските книги на „Т.Б.“ ЕАД са водени редовно и оттук, че ответникът
действително е ползвал услугите на оператора, на посочените в тях стойности. След
като фактурите не са били оспорени от ответната страна, същите представляват
доказателство, че така претендираните суми са
осчетоводени от доставчика – в същия смисъл: решение № 89/30.03.2018 г. по гр.
д. № 31/2018 г. по описа на ОС - Перник. Няма основание за обвързване
заплащането на възнаграждението за извършване на конкретно възложените мобилни
услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника от допълнителни
факти, доколкото приемането на услугата не е задължение на възложителя - да
прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение (определение №
3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при
отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на
изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане,
извършеното се счита прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от
приемането (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Ответникът не е оспорил съдържанието
на фактурите, нито е изложил твърдения за неизпълнение на договора от страна на
ищеца. Не е представил и доказателства и за извършени плащания на дължимите
суми за лизингови вноски и ползвани далекосъобщителни услуги в полза на ищеца,
с оглед на което съдът намира, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията
си по процесния договор за заплащане на дължимите
суми, поради което и същият законосъобразно е бил прекратен предсрочно от
мобилния оператор. С оглед уговореното между страните в раздел IV, т. 5 от допълнителното споразумение, съдът приема, че
ответникът дължи и разликата между цената на устройството „Samsung“,
модел „Galaxy J5 Black“ без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по сключения между страните договор за
лизинг.
В допълнение към изложеното и във
връзка с претенцията на ищцовото дружество, касаеща незаплатени лизингови вноски, следва да се посочи,
че макар по делото да липсват доказателства задълженията на ответника да са
обявени за предсрочно изискуеми, съдът приема, че същият дължи пълната сума на
уговорените в договора лизингови вноски, тъй като към настоящия момент срокът
на договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на вноските по
него, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост на
договора. Наред
с това, в чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че с подписване на настоящия
договор лизингополучателят декларира и потвърждава,
че лизингодателят му предава устройство във вид,
годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е комплектован с цялата
документация, включително гаранционна карта, което доказва и извършеното
фактическо предаване на вещта от страна на лизингодателя.
С оглед на това, предявеният иск е основателен, като твърденията, изложени в
отговора на исковата молба, за наличието на неравноправни клаузи в договора за
лизинг не могат да обосноват друг резултат. В конкретния случай се касае само
за заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се дължат по силата на
договора срещу предоставената за ползване вещ, а не за други уговорки, които
дават предимство на „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на търговец, пред ответника, в
качеството му на потребител.
Във връзка с възражението на ответника,
касаещо липсата на представителна власт на лицата,
подписали договора за мобилни услуги от името на ищцовото
дружество, съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът не разполага с
възражение за липса на представителна власт на лицето, договаряло за ищцовото дружество, тъй като само юридическото лице е
субектът, който може да се позовава на този факт. Юридическото лице е обвързано
от действията на представляващия го. Когато между представляван и представител
няма спорове относно предмета и обема на представителната власт, то насрещната
страна по договора не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за
себе си. Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя смисъл в
института на представителството и последиците за страните по договора, по който
има действия чрез представител, както и на справедливостта и добрите нрави (в
този смисъл решение № 291/02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г., ГК, ІV
г. о.).
Относно дължимостта
на вземането за неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за
неустойка има акцесорен характер и става изискуемо
при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това
правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки –
наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е
уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза
в допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, според която при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответника, то последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси за срока на договора.
В тежест на ищеца е да ангажира
доказателства за валидността на неустоечната клауза,
за което с оглед указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г.
от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите,
регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът следи и служебно, а в тази
връзка и ответникът чрез назначения му особен
представител е релевирал възражение в депозирания по делото отговор на исковата молба.
За да прецени основателността на
заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната
клауза, въз основа на която се претендира процесното
вземане.
Искът за неустойка се основава на
клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния
случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок,
налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение
за едностранно прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.
9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент
– т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно, уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е константната практика на
ВКС, намерила израз в решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I
т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото. В този смисъл са решение № 178/26.02.2015 г. по т.
д. № 2945/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Независимо от това и ответната страна е
противопоставила такова възражение в депозирания по делото отговор на исковата
молба.
От друга страна нормата на чл. 143
ЗЗП третира като неравноправна всяка клауза в договор, сключен с потребител,
уговорена в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Не са индивидуално
уговорени според чл. 146, ал. 3 ЗЗП клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а
обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва
прилагането на този раздел към останалата част от договора – чл. 146, ал. 3
ЗЗП.
Процесната клауза за неустойка вменява в тежест единствено на
потребителя -ответник задължение да обезщети доставчика - ищец в случай на
предсрочно прекратяване на договора, независимо от причината за това – дали се
дължи на виновното поведение на потребителя или прекратяването на договора е по
негово искане. Реципрочно задължение за заплащане на неустойка от оператора при
неизпълнение на задълженията му по договора не е предвидено нито в договора,
нито в общите условия, а операторът изрично се е освободил от задължението за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по причини, за
които той отговаря.
Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че процесната неустоечна
клауза е уговорена във вреда на потребителя - ответник, нарушава основните
принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение, поставя в неблагоприятно положение една от страните
по договора и не защитава интересите на потребителя - ответник, поради което е
неравноправна и тъй като е вписана от ищеца предварително в съдържанието на
договора, а не е уговорена индивидуално с ответника (в каквато насока липсват
каквито и да е било доказателства, ангажирани от ищеца) и потребителят -
ответник не е имал възможност предварително (преди сключване на договора) да
влияе върху съдържанието ѝ, поради
което е и нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Постигнатото между оператора и
Комисията за защита на потребителите споразумение настоящият състав приема, че
не е приложимо в случая, тъй като валидността на уговорката между страните за неустоечна клауза се преценява към датата на сключване на
договора и тъй като съдът намира, че неустоечната
клауза е изначално неравноправна и нищожна, то и не може да бъде уважен
предявеният от ищеца иск за признаване за установено по отношение на ответника,
че последният дължи редуцирана стойност на неустойката в размер на 3 месечни
такси или в размер на 94,91 лева. С оглед изложеното, искът за неустойка е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 910,00 лева, от
които 150,00 лева – заплатена държавна такса, 760,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
и заповедното производство и 100,00 лева – заплатено възнаграждение за особен
представител на ответника, от които, предвид уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 571,38 лева.
Ответникът също има право
на разноски, но доколкото липсват доказателства за направени такива, съдът не
дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:., със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 70,11 лева
(седемдесет лева и единадесет стотинки) – неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по допълнително споразумение от 13.05.2016 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер . за отчетен период от 15.10.2017 г. до
14.12.2017 г.; сумата от 66,67 лева (шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки) – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 13.05.2016 г. за
отчетен период от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г. и сумата от 23,37 лева
(двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща разликата
между цената на устройството „Samsung“, модел „Galaxy J5 Black“ без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по сключения между страните договор за лизинг от 13.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи сумата от 94,91 лева (деветдесет и четири
лева и деветдесет и една стотинки) – неустойка по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от
13.05.2016 г. с предпочетен номер ..
ОСЪЖДА Д.Н.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:., със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 571,38 лева (петстотин
седемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) – направени разноски в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.