№ 325
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110211613 по описа за 2024
година
Производството е образувано по жалба на Д. Е. К. против наказателно
постановление (НП) № 24-4332-012115/04.06.2024 г., издадено от началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че не е
конкретизирана хипотезата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която се твърди да е
нарушена, което съществено е ограничило правата му и води до нищожност
на НП поради липса на форма. Оспорва изложената фактическа обстановка,
като посочва, че на процесното кръстовище е поставен знак Д1, с който следва
да се съобразяват водачите при несъответствие с пътната маркировка.
Предвид това твърди, че неправилно е приложен материалният закон и
другият водач е бил виновен за настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В
допълнение посочва, че от представените от Столична община доказателства
1
се установява, че от най-дясна лента може да се продължи и направо, и
надясно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. П. се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.03.2024 г., около 18.40 ч. Д. Е. К. управлявал лек автомобил
„******” с рег. № *** по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от
ул. „Св. Киприян“ към Околовръстен път, като на кръстовището с ул.
„Самара“ изчаквал на червен светлинен сигнал на светофарната уредба в най-
дясна пътна лента, върху която към този момент имало положена видима
маркировка М11 (движение само на дясно). В съседната пътна лента, отляво
на него, се намирал лек автомобил „****“ с рег. № *****, управляван от Н. Г.
Д.. Преди кръстовището имало поставен пътен знак Д3 - указател за
предварително престрояване, който сигнализирал, че най-дясната лента е
предназначена за движение направо и надясно. След подаден зелен светлинен
сигнал на светофарната уредба горепосочените автомобили потеглили
направо в посока Околовръстен път. Заемайки съответната пътната лента за
продължаване на движението след кръстовището настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП) между двата леки автомобила, тъй като в
кръстовището опитали да навлязат в една и съща лента – най-дясната след
кръстовището. В резултат на ПТП били нанесени имуществени щети върху
преден ляв калник, лява врата, ляво огледало, предна броня, предна лява
джанта на лек автомобил „******” с рег. № ***, както и върху предна дясна
врата, задна дясна врата, заден десен панел на лекия автомобил „****“ с рег.
2
№ *****. Водачите имали разногласия относно това чия е вината за
настъпването на ПТП, поради което на място били изпратени свидетелите П.
Д. Ч. и Р. Б. Б. – служители на ОПП-СДВР. Контролните органи установили
двамата водачи и им предоставили за попълване декларации относно
причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Свидетелят Б. съставил
протокол за ПТП с № 1889142 с приложена към него скица и снимков
материал.
Свидетелят П. Ч., на длъжност „младши автоконтрольор“ при Отдел
„Пътна полиция“ СДВ, съставил срещу Д. Е. К. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 1168635/19.03.2024 г. за извършено
нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че има възражения. В
законоустановения срок постъпило писмено възражение с подробни доводи,
идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство.
Въз основа на съставения АУАН и като счел възражението за
неоснователно, началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
обжалваното НП № 24-4332-012115/04.06.2024 г., с което на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП на К. била наложена глоба в размер на
200 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на свидетелите П. Д. Ч. и Р. Б. Б., както и от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
протокол за ПТП с № 1889142 с приложена към него скица и снимков
материал; декларация на Д. Е. К.; декларация на Н. Г. Д., възражение,
докладна записка, справка-картон на водача, , заповед № 513з-4536/08.06.2021
г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване
в длъжност, проект за организация на движението на бул. „Александър
Малинов“ в района на кръстовището с ул. „Самара“.
От показанията на свидетелите Ч. и Б., които съдът кредитира като
последователни и съответни на писмените доказателства по делото – в
частност на протокола за ПТП, се установяват обстоятелствата по извършване
на проверка и процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелят Б. има по-добре
съхранен спомен, като посочва видимата към момента на проверката
3
маркировка на пътното платно и положената към настоящия момент, както и
наличието на пътен знак с местоположение, съответстващо на представения
от Столична община проект за организация на движението на бул.
„Александър Малинов“ в района на кръстовището с ул. „Самара“.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка. От проекта за организация на движението
на бул. „Александър Малинов“, който е съгласуван на 30.03.2023 г., се
установява, че на бул. „Александър Малинов“, в посока Околовръстен път,
преди кръстовището с ул. „Самара“ има четири пътни ленти, като крайна
дясна лента е предвидена за движение направо и надясно, средните две -
направо, а крайна лява – само наляво. В проекта е предвидено да се положи
маркировка, отклоняваща трите ленти с позволено движение направо по
начин, който позволява едновременното им вливане в трите ленти след
кръстовището. Видно от показанията на свидетеля Б. тази маркировка е
положена към настоящия момент. Не се установи с категоричност имало ли е
такава маркировка преди процесната дата, която да се е изтрила, както твърди
жалбоподателя или фактическото положение е съобразено с приетия проект от
Столична община впоследствие. Категорично обаче се установява, че към
19.03.2024 г. в процесния пътен участък е имало поставен пътен знак Д3
съгласно проекта за организация на движението. Това се потвърждава и от
показанията на свидетеля Б., който посочва, че К. се е позовал на наличието на
пътен знак по време на извършване на проверката и са установили
действителното му наличие.
От протокола за ПТП се установяват нанесените на леките автомобили
щети. Протоколът е съставен непосредствено след настъпване на ПТП на
местопроизшествието и полицейският служител е отразил в него
констатираните на място щети по двете моторни превозни средства.
Местоположението на същите съответства на механизма на реализиране на
ПТП и на посоченото в собственоръчно попълнените от водачите декларации.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
4
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа
описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е
допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. С необходимата яснота е посочено, че
отговорността на жалбоподателя се ангажира за несъобразяване с пътната
маркировка, която е изрично упомената и с цифровото си означение, и със
словесно описание, поради което неоснователни се явяват доводите в жалбата
в тази насока.
Съдът обаче намира, че неправилно е приложен материалният закон,
като К. не е извършил вмененото му нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.
6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. От събраните по делото доказателства
се установява, че в процесния пътен участък е имало несъответствие между
маркировката на пътя в най-дясна лента (М 11 – движение само на дясно) и
поставен пътен знак (Д3 - указател за предварително престрояване, който
сигнализирал, че най-дясната лента е предназначена за движение направо и
надясно), при което положение участниците в движението са длъжни да се
съобразяват с пътния знак съгласно предписанието на чл.7, ал.3 от ЗДвП. При
5
това положение се налага извод, че в конкретния случай и при конкретната
пътна ситуация жалбоподателят К., като е продължил движението си от
крайна дясна лента направо по бул. „Александър Малинов“, съобразявайки се
с указанията на поставения пътен знак преди кръстовището с ул. „Самара“, не
е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Обстоятелството,
че към 19.03.2024 г. не е била положена маркировка съгласно приетата нова
организация на движението по начин, онагледен в представения от Столична
община проект, което е станало предпоставка за реализиране на ПТП, може да
наведе на извод за евентуално извършено нарушение при предприемане на
маневра от страна на някой от водачите, но не и на вменената като нарушена
от жалбоподателя разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено поради неправилно
приложение на материалния закон.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой. Така определеният размер съответства на минимално предвидения в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-012115/04.06.2024 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП на Д. Е. К. е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
Е. К., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7