Решение по КНАХД №2071/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Пловдив, против Решение № 883 от 01.08.2025 г., постановено по АНД № 5760 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 90 от 02.10.2024 г. на Директора на РДГ - Пловдив, с което на П. Н. С., [ЕГН], на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, като П. Н. С. е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със същото съдебно решение РДГ - Пловдив е осъдена да заплати на С. сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Изразено е несъгласие с изводите на съда за маловажност на административното нарушение, като в тази насока жалбоподателят се позовава на съдебната практика. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище от процесуален представител юриск. И..

3. Ответникът по касационната жалба - П. Н. С., чрез пълномощника си адв. Д., счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени в депозирания по делото писмен отговор на касационната жалба, а така също и в писмено становище. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от П. Н. С., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Д., срещу НП № 90 от 02.10.2024 г. на Директора на РДГ – Пловдив, с което на С. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Наказателното постановление е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с Постановление от 19.04.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, за отказ да се образува досъдебно производство, за това, че на 28.03.2024 г. при извършена служебна проверка от служители при РДГ – Пловдив, на територията на Община Стамболийски е констатирано нарушение, а именно, че лицето П. Н. С., [ЕГН], съхранява в дома си, находящ се в [населено място], обл. Пловдив, [улица],00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид айлант, с дължина до 1,20 см. без документ, доказващ законния им произход – превозен билет и немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска горска марка. За установеното нарушение на С. е съставен Констативен протокол серия РДПЛ № 010957/28.03.2024 г. и АУАН серия РДПЛ № 003253/28.03.2024 г. за извършено нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Констатирано е от приложената по преписката справка, че пазарната стойност на намерените в дома на С. 1,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид айлант към момента на извършване на нарушението – 28.03.2024 г. възлиза общо на 53,33 лв. с ДДС, а от направена справка в актовия регистър на РДГ – Пловдив е установено, че С. няма съставяни други актове и съответно издавани НП. Към материалите по преписката е изискана и справка съдимост на лицето, от която е установено, че С. не е осъждан. Във връзка с гореописаното нарушение на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е посочено, че са задържани 1,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид айлант, предадени на отговорно пазене, съгласно приложен Констативен протокол серия РДПЛ № 010957/28.03.2024 г. Анализът на материалите по прокурорската преписка от правна страна са довели до извод, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство.

В Наказателното постановление е посочено, че С. е извършил следното нарушение: съхранение в двора на дома си на 1,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид айлант с дължина до 1,20 м, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска горска марка и без документ, доказващ законния им произход – превозен билет. Нарушението е извършено на 28.03.2024 г. в [населено място], [улица], община Стамболийски, територия на ТП ДГС Пловдив и открито на същата дата при извършена съвместна проверка със служители на РУ – [населено място]. С гореописаното деяние е прието, че виновното лице е нарушило чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, поради което и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и след преценка на отегчаващите обстоятелства – обхват на неблагоприятното въздействие на деянието и смекчаващите обстоятелства – невисока обществена опасност на нарушителя и предвид липсата на условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради ценността на засегнатите обществени отношения и с оглед възпитателната и превантивна цел на административнонаказателното производство, на С. са наложени посочените по-горе административни наказания.

7. За да постанови оспореното в настоящото производството решение, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение. Приел е също така, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е приел обаче, че са налице условията за квалифициране на случая като маловажен с приложение на чл. 28 от ЗАНН. Цитирал е разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и е приел като смекчаващо обстоятелство на първо място ниската обществена опасност на дееца, тъй като по делото липсват данни за извършени от С. предходни нарушения от същия вид, установени с влязло в сила наказателно постановление, както и на данни разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, т.е. констатираното нарушение е първо по ред. Мотивирано е на следващо място, че от материалите по преписката на РП – Пловдив се установява, че обществената опасност на дееца е била ниска – същият няма съставяни други АУАН и издавани НП за подобни деяния, като освен това се явява неосъждан. На следващо място като смекчаващо обстоятелство е взето предвид неголямото количество (1,00 пр. м3) съхранявана дървесина и ниската пазарна стойност на предмета на нарушението, която видно от писмо изх. № РДГ 10-3279/08.04.2024 г. на РДГ - Пловдив, ИАГ, МЗ и от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.04.2024 г. на районен прокурор при РП – Пловдив, е в размер на 53,33 лева.

Прието е на следващо място, че въпреки че наложените глоби са в минималния размер, общият им размер надхвърля многократно стойността на съхранявания дървен материал, което е довело до допуснато от наказващия орган несъответствие между тежестта на нарушението и размера на наказанието, а оттам и несъобразяване с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Районният съд не е приел аргументите на административнонаказващия орган за наличие на отегчаващи обстоятелства, свързани с обхвата на неблагоприятното въздействие на деянието, като е посочил, че липсва конкретизация и доколкото в ЗГ липсва норма, която да изключва приложението на института на маловажния случай, каквито норми има в други закони, поради което и всеки един конкретен случай подлежи на самостоятелно изследване и преценка дали се явява маловажен с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител, което не е било сторено.

С тези съображения районният съд е обосновал отмяната на процесното НП и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН С. е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до обоснования извод, че процесните две административни нарушения разкриват белезите на маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

10. Според дефиницията, дадена в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В процесния случай е безспорно, че нарушенията са такива на просто, формално извършване, при които законът не изисква наличието на вредоносен резултат, за да се приеме, че е осъществен фактическият им състав. Казано с други думи, наличието или липсата на вредоносен резултат е ирелевантно обстоятелство за съставомерността на нарушението, но не и за това дали същото не съставлява маловажен случай. Липсата или наличието на подобни вредоносни последици при формалните нарушения биха били от значение като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства.

В конкретния случай се касае за административни нарушения, осъществени чрез съхранение на 1,00 пространствен кубичен метър дърва за огрев, които към момента на извършване на нарушението, а именно 28.03.2024 г. възлизат на обща стойност 53,33 лева с ДДС, което, наред с другите констатирани от районния съд смекчаващи обстоятелства (описани по-горе в т. 7 от настоящото решение), преценени в тяхната съвкупност, обосновават многократно по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение спрямо обикновените случаи от същия вид и мотивират квалифицирането му като маловажен случай. При това положение налагането на две самостоятелни административни наказания глоба в размер от по 500 лева, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на дееца и деянието.

Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за горите, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на П. Н. С. се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат се явява неоснователно. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че в случая са наложени две административни наказания, за всяко от които са дължи възнаграждение от 400 лв. (или общо 800 лв.) на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, двадесет и втори касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 883 от 01.08.2025 г., постановено по АНД № 5760 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пловдив да заплати на П. Н. С., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.