Решение по адм. дело №169/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП (Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от А. П. П. от [населено място] срещу заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г., издадена от началник РУ 02 към ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице и водач на МПС е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози”.

В случая хипотезата е – проверка на водача на проверявания автомобил с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и установено наличие на КАНАБИС 25, а срокът на мярката - 6 месеца. Прекратена е регистрацията на МПС – „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер] и е отнето СРМПС под №*********.

В жалбата и в съдебно заседание се сочи нищожност на оспорения административен акт, без конкретни доводи в тази насока, като в хода по същество твърди, че съдът прегражда пътя по доказване на тезата на оспорващата страна досежно определянето и събирането на нови доказателства, които щели да докажат тяхната правота. Излагат се съображения допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби – основания за незаконосъобразност, разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и обективната истина. Според жалбоподателя тезата на АО, че е управлявал процесното МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози не е вярна и остава недоказана, което становище се поддържа включително и след получените резултати от направената по досъдебното производство съдебна физико-химична експертиза (СФХЕ). Резултатът от тях безспорно сочи, че в кръвта на А. П. е открито наличието на вещество карбокси-Δ9-THC, метаболит на тетрахидроканабинол (THC), който е включен в списъците - приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични такива. В съдебна зала адвокатът на жалбоподателя адв. С. К. – АК Хасково, отричайки резултата от кръвната проба и заключението по СФХЕ прави и искания за доказване на факти и обстоятелства, касаещи начина на вземане на проба чрез DRUG TEST-5000 и съответно твърди нарушения в тази насока, включително и по отношение на съставените във връзка с извършената на А. П. проверка от служители на 2-ро РУ при ОД на МВР-Русе.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се и разноски по делото по представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със Заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г. началник на РУ - 02 Русе при ОД на МВР Русе наложил принудителна административна мярка на А. П. П. от [населено място], в качеството му на водач на МПС, лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер], собственост на водача П.. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 24.01.2025г., около 11:40 часа в [населено място], по [улица], водачът на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер], А. П. бил спрян за проверка от служители на 2-во РУ към ОД МВР Русе. Служителите установили, след проверка на водача с техническо средство DRUG TEST-5000, че Х. е с положителна проба за наличие на Канабис 25.

Контролните органи съставили и АУАН под №[рег. номер] от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издали и талон за изследване на кръвта на водача под №291425. Б. съставени за извършените действия по изземване/доброволно предаване протоколи за доброволно предаване на лекия автомобил и на 1 бр. електронна цигара.

С. А. П. П. било образувано и досъдебно производство ДП № 63/2025 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – Русе, тъй като деянието му съставлявало престъпление по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК, в хода на което била назначена и съдебна физико-химична експертиза, чието заключение е част от доказателствата по настоящото дело.

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

Недоволен от заповедта, А. П. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

Липсват данни за приключване на образуваното досъдебно производство срещу П. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Налице е обаче извършена по това ДП химическа експертиза, която доказва наличието в кръвта на П. на употребени наркотични вещества и/или техни аналози, а именно - наличието на вещество карбокси-Δ⁹-THC, метаболит на тетрахидроканабинол (THC), който е включен в списъците - приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични такива.

Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Още повече е налице и заключение по назначената съдебна химико-токсилогична експертиза, което безспорно доказва тезата на АО за основание за налагане на ПАМ по този текст, чрез първоначално установеното състояние на водача на „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер] П., при проверката извършена му с DRUG TEST-5000.

Жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б „б“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Оспореният административен акт - заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г. е издадена от началник 2-ро РУ при ОД на МВР Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По делото е представена Заповед рег. №336з-5066/22.12.2023г., от която е видно, че досежно издателят на заповедта е налице компетентност за издаване на актове като процесният.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "б" е процесната: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози“. В случая хипотезата е – проверка на водача на проверявания автомобил П. с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и установено наличие на КАНАБИС 25. Срокът на мярката е 6 месеца, като е прекратена регистрацията на управляваното от него МПС – „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер] и е отнето СРМПС под №*********.

Тази разпоредба е претърпяла и промяна, съобразно ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., като е добавен текста „действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата“.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок – „от 6 месеца до една година“.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки при проверка от компетентните органи на водача на МПС, а именно да бъде установено, че : 1. Лицето е водач на проверяваното МПС; 2. Управлява моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и в хипотезата ако откаже проверка с техническо средство или кръвна проба.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя А. П..

При издаване на заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г., АО действа в условията на обвързана компетентност. След проверката с техническо средство DRUG TEST-5000 от служители на РУ-02 към ОД МВР Русе на 24.01.2025г., около 11:40 часа в [населено място], по [улица]на водача на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер] А. П., било установено, че П. е с положителна проба за наличие на КАНАБИС 25. Затова и началник РУ 02 при ОД на МВР Русе е бил длъжен да издаде оспорената пред съда заповед, с която е прекратена регистрацията на управляваното от П. МПС – „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер] и е отнето СРМПС под №*********.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя П..

Не е справедливо да се налага ПАМ по тази разпоредба само и единствено на база резултата от техническото средство - „DRUG TEST 5000“. Изследвания на този апарат сочат, че той е много чувствителен и често дава фалшиво положителни резултати. От друга страна самата разпоредба на чл.171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП задължава издаването на ПАМ, когато се установи, че водач на МПС го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, така, както е разписано и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Законът не прави разлика как е установено наличието на алкохол в кръвта или на наркотични вещества или техни аналози, за да бъде наложена ПАМ. Дори и това да е негово несъвършенство, той следва да се прилага такъв, какъвто е към момента на деянието или настоящия момент.

Законодателят е предвидил в същата разпоредба, изр. последно, че „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Именно данните за извършената по ДП № 63/2025 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – Русе химико-токсикологична експертиза в случая потвърждават безспорно и категорично правилността на издаденият от АО административен акт. Затова и заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г. е законосъобразна, противно на твърдяното от адвоката на оспорващата страна.

Не са налице основания нито за обявяването й за нищожна, нито са налице онези разписани в чл.146, т.2-5 от АПК пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед. Напротив, от заключението по назначената в ДП № 63/2025 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – Русе СФХЕ безспорно става ясно, че правилно срещу А. П. е издадена заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г. затова и съдът остави без уважение искането на адв. С. К. – АК Хасково за събиране на доказателства, които са свързани с процедурата по вземане на проба на П. с DRUG TEST-5000. Фактът, че А. П. е дал кръвна проба и заключението от изследването доказват и установеното с DRUG TEST-5000, и затвърждават по безспорен и категоричен начин законосъобразността на заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г., с която е прекратена регистрацията на управляваното от него МПС – „БМВ 3 ЕР РЕЙХЕ“, с рег. № [рег. номер] и е отнето СРМПС под №*********.

При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията, сочени в жалбата, с която бе сезиран с искане за отмяна на оспорения административен акт. Заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г. се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Те са поискани в размер на 240 лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималният такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на спора разноските не следва да се присъждат в максимален размер. На основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата, ги определя в размер на 200 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. П. П. от [населено място], насочена срещу заповед № 25-3393-000036 от 27.01.2025г., издадена от началник РУ 02 при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

Осъжда А. П. П. от [населено място], [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 200 (Двеста) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.