РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Благоевград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210201089 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Бадинка“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********, представлявано от управителя Ч. Ч. Д. срещу Наказателно
постановление № 01-2500220/05.06.2025 година на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Благоевград, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5
от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 15 000.00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено при неспазване
изискванията на чл. 57 ЗАНН, както и липсва посочване на конкретни данни и факти за
нарушението, твърди се непълно описание на нарушението, включително по отношение
квалифициращите обстоятелства. Оспорва се възприетата фактическа обстановка, както и
извършването на нарушение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното Наказателно постановление. Алтернативно се застъпва становище за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
процесуален представител, който подържа жалбата, по същество и в писмени бележки
изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като
твърди допуснати процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя
и недоказаност на нарушението. Моли за отмяна на НП, алтернативно за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представляват от юрк. П., която
оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за неоснавателност на
жалбата, като твърди процесуална законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и доказаност на нарушението. Моли за потвърждаване на НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура -Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
1
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 26.03.2025 г. около 15:40 часа била извършена проверка по работни места относно
спазване разпоредбите на трудовото законодателство от Б. В. И. и Й. В. Ковака, дете главни
инспектори към Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград , на обект - ****, находящ се
в ***, ул. А******* № ***, стопанисван от „БАДИНКА“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Лозен, ул. „Ерма“ № 6, общ. Столична,
представлявано от управителя Ч. Ч. Д., По това време цехът работил и когато контролните
органи влезли в обекта констатирали, че в него работят множество лица, сред които и
лицето Ц. З., същата прикачала яки на риза. На присъстващите лица били раздадени
декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. В предоставената и декларация З. посочила, че работи
от 26.03.2025г. като шивачка с работно време от 07:00-16:00 ч., като отметнала, че работи с
трудов договор. На гърба на декларацията описала задълженията си, както и какво е правила
като е дошла на работа. След приключване на проверката по работни места дружеството
жалбоподател е призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград с призовка №
25021113/26.03.2025 г. При проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Благоевград се е явил законният представител на дружеството жалбоподател, който е
представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на
предприятието. Представен е Трудов договор (ТД) № 235/26.03.2025 г., сключен със Ц. З.,
който видно от приложената към него справка от ТД на НАП е регистриран на 26.03.2025 г.
в 16:07 часа, т.е. след часа на проверката по работни места. Констатираното било прието от
проверяващите като нарушение на чл.62, ал.3 от КТ. Резултатите от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ПР2512964, с който на
дружеството са дадени и предписания за предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения, както и били обективирани и установени други лица без трудови договори. На
15.04.2025г. се явил представител на дружеството, като в негово присъствие св.И. в
присъствие на св. К. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 01-2500220, който
бил връчен на управителя, който не отразил възражения, такива не постъпили и в
законоустановения срок. В хода на административнонаказателното производство е
извършена проверка в информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ и е
установено, че на дружеството жалбоподател в качеството му на работодател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, за
което е постигнато и подписано споразумение по чл. 415г от КТ, за което е издадено
Решение № 01-2400392/18.12.2024 г. и споразумението е влязло в сила на същата дата.
Въз основа на този акт и при съобразяване със събраните доказателства, на 05.06.2025
година, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград е издал атакуваното
НП № 01-2500220, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5
от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 15 000.00 лева. Наказателното постановление е връчено
на 18.07.2025г.
По делото е разпитана свидетелят И. – актосъставител, от показанията, на която се
установява, че е извършена последваща проверка на дружеството жалбоподател. Свидетелят
чрез показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията
по ангажиране на отговорност. Същата е извършила справка в информационната система на
ИА „Главна инспекция по труда“ като е установила, че констатираното от нея нарушение се
явява при условията на повторност, тъй като на дружеството жалбоподател в качеството му
на работодател е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ за
нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, за което е постигнато и подписано споразумение по чл. 415г
от КТ.
Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на св. К., която е присъствала на
2
проверката и на действията на З., както и от приложения по делото протокол /л. 14/, в който
са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания.
Посредством показанията на св. К. се установява процедурата по съставяне на АУАН. В хода
на съдебното следствие са допуснати и разпитани и св.В. и З., които чрез показанията си
установяват своето присъствие по време на проверката, като конкретно св. З. твърди, че е
дошла на инструктаж, а св. В., че лицата се обучавали, което се подържа и от разпитаната по
делото св.Василска, която сочи, че преди да бъдат наети лицата се проверяват. Тези три
свидетелки твърдят, че на процесната дата Цветарска не е била взе още наета .
Съдът кредитира, показанията на свидетелите И., К., като логични и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. По отношение показанията на св.В., В. и З., относно
това, че последната на процесната дата била проверявана дали може да извършва тази
дейност и не е работила съдът не кредитира тези показания, с оглед посоченото от
останолите свидетели. Посоченото от тях в тази част се опровергава и посоченотоо
собственоръчно на гърба на представената от З. декларация, в която същата удостоверява
извършване на трудова дейност към този момент при определено работно място, длъжност,
работно време, като е отразила и дата, от която е започнала да предоставя работната си сила
на търговеца Нещо повече в посочената декларация същата е отметнала, че има ТД,
въпреки че такъв не е представен, поради което и в тази част показанията на посочените
свидетели се опровергават от събраните писмени доказателства. За да постави под съмнение
показанията на тези свидетели в коментираната част съдът отчете и служебната им
зависимост от дружеството-работодател.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по
делото свидетели, в кредитираната част, както и събраните писмени доказателства, а именно
представените по делото АУАН № 01-2500220/15.04.2025г., трудов договор, справка за
подадени уведомления, констативен протокол, заповед, удостоверяваща компетентност на
наказващия орган, както и справка от НАП за регистриран трудов договор и осигуровки,
декларация, АУАН № 01-2400392/07.11.2024 г. ведно със споразумение по чл. 415Г от КТ и
решение № 2414528/18.12.2024 г. на ИА „ГИТ“, АУАН № 01-2500221/15.04.2025 г. и АУАН
№ 01-2500223/15.04.2025 г., които са безспорни по отношение подлежащите на установяване
факти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи,
съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. И., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Благоевград, която се явява
материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля К., която е
участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издаденият в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на обжалваното НП. В тази насока възраженията са неоснователни. Съгласно
съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението, същото е извършено в
3
стопанисвания от дружеството търговски обект, поради което актосъставителят и
наказващият орган са разполагали с компетентността да установят нарушението и да
санкционират неговия извършител, противно на твърдяното в жалбата. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и
доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е
и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Ето защо съдът приема, че на
жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво
административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.Не могат да бъдат споделени и твърдените нарушения, свързани с
липсата на описание на квалифициращия признак „повторност“. В мотивната част на
наказателното постановление подробно са описани доказателствата обосноваващи
повторност и изводите на наказващия орган в тази насока, като по делото са представени и
съответните документи. Не могат да бъдат споделени доводите, че следвало да бъде описано
кое е същото нарушение, достатъчно е да бъде посочен акта, обосноваващ повторност, което
в случая е направено, като този акт е връчен лично на жалбоподателя, което опровергава
възраженията на защитата, че било ограничено правото на защита на лицето. С оглед на
изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по
реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да
предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материално законосъобразно.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено
извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по
чл. 62, ал.3 от КТ. По делото не е спорно, че лицето Ц. З. е било допуснато до работа на
26.03.2025 г. от дружеството жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен
трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, това се установява,
както чрез показанията на разпитаните по делото свидетели И. и К., така и от приложената
по делото декларация, в която З. собственоръчно е посочила, че работи като шивач с
регламентирано работно време, възнаграждение.Посочила е и какво точно е правила към
момента на проверката.
От друга страна, видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал.5 от Кодекса на труда е видно, че от дружеството - жалбоподател е подадено
уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ на 26.03.2025 г. в 16:07:09 часа, т. е. след часа на
проверката. Именно последното обстоятелство обуславя извода, че към момента на
осъществената проверка по работни места на 26.03.2025 г. около 15:40 ч. е работила в
обекта на дружеството без да и е бил връчен подписан от двете страни трудов договор и
уведомление по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, удостоверяващо вписването му в ТД на
НАП – Благоевград. Проверяващите обосновано са приели, че между З. и „Бадинка” ООД е
възникнало трудово правоотношение, доколкото видно от попълнената от нея декларация и
констатираното при извършената на 26.03.2025 г. проверка по работни места са налице
определено работно място, длъжност, а работодател е именно жалбоподателят, като към
датата на извършената проверка проверяващите са установили извършването на трудова
дейност от З.. Ето защо с оглед наличието на задължителни елементи на трудово
4
правоотношение, същото е следвало да бъде уредено в съответствие с изискванията на
чл.63, ал.2 КТ, което не е сторено в настоящия случай, предвид липсата на регистрация на
процесния трудов договор преди започването на работа и предоставянето му на работника
ведно с уведомлението чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП- Благоевград. С оглед на това,
като е допуснал работника да работи, без да му е предоставен екземпляр от договор между
страните по трудовото правоотношение и без да е изпратено уведомление до съответното ТД
на НАП, търговеца-жалбоподател е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение, правилно квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ. В тази насока
възраженията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В казуса
безусловно дружеството - жалбоподател, в качеството му на търговец по Търговския закон
извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ има качеството и на
„работодател“ по отношение на работещите във въпросният обект. По изложените
съображения, съдът намира за доказано по безспорен начин, осъществяване от страна на
търговеца-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно
нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. В този смисъл Решение
№ 430 от 23.03.2017 г. на Административен съд Благоевград, постановено по к. н. а. х. д №
73/2017 г. и Решение №1686/12.10.2021 по кнахд№ 323/2021г. по описа на Административен
съд Благоевград.
Неоснователни са и възраженията, свързани с това, че декларацията няма доказателствена
стойност, доколкото е предварително попълнена.
В случая служителите на ДИТ - Благоевград правилно и при спазване на предвидената със
ЗАНН процедура, в рамките на своята професионална компетентност са извършили
проверка, насочена към установяване на нарушение на трудовото законодателство. Именно
след установеното от проверката по работни места, тази на представените от дружеството
документи и направената справка в информационните системи на НАП са направили извод
за извършено нарушение на чл.63, ал.2, КТ. Посоченият извод е основан на лично
възприетото от тях при извършената проверка по работни места и събраните писмени
доказателства, включващи и попълнената от З. декларация. Посочената декларация, отразява
собственоръчно попълнени данни от З., установено и при предявяване на посочената
декларация на свидетелката, като обектвираното в нея, сочи на трудова връзка с
дружеството-жалбоподател, поради което доколкото посоченото в декларация кореспондира
с установеното по време на провреката и приетите писмени и гласни доказателства, то няма
основание същата да не бъде зачетена от съда. От друга страна напълно законосъобразно
АУАН е съставен едва след събирането на достатъчно доказателства, необходими за
установяване на фактите, като изводът за извършено нарушение на трудовото
законодателство е бил поставен в зависимост от установените от доказателствата
обстоятелства. Закономерно и логично е и съставянето на протокола от извършването на
проверката след нейното приключване, което ще предостави възможност в него да бъдат
обобщени направените констатации.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД., чиято отговорност по
аргумента на чл.83 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
Не могат да бъдат споделени възраженията за маловажност на нарушението. Специалният
състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на
чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него
5
да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно
наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в
нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното
такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е
приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се
квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този
смисъл макар и по делото да има доказателства, че уведомлението по чл.65, ал.5 от КТ е
подадено до ТД на НАП още същия ден и липсват вредни последици, то не може да се
приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно именно поради
действието на чл.415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то
е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на наказанието за извършеното от жалбоподателя нарушение наказващия
орган е приел, че нарушението е извършено повторно, поради което и санкцията е наложена
на основание чл.414, ал.4 от КТ.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл.416, ал.8 от КТ "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
В случая предвид установеното от наказващия орган, че „Бадинка“ООД е извършило
нарушението на чл. 63, ал.2 от КТ в едногодишен срок от влизане в сила на Споразумение,
одобрено с Решение с Изх. № 2414528/18.12.2024г. на Изпълнителният директор на
ИА"ГИТ", с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на дружеството е определена
„имуществена санкция“ в размер на 1500лв, правилно е прието, че нарушението е
извършено в условията на повторност. По делото са представени и приети доказателства, че
със Споразумение по реда на чл.415г от КТ между Директора на „ИТ“ и Бадинка „ООД е
постигнато съгласие, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като му е
определена санкция от 1500 лв. Това споразумение е одобрено с Решение с Изх. №
2414528/18.12.2024г., като същото е влязло в сила на 18.12.2024г., а деянието по настоящото
дело е извършено 26.03.2025г., т. е . в едногодишния срок.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 4 КТ предвижда, че когато нарушението по по ал. 1
и 3 е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000
до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000
лв
С оглед установеното по делото , че по време на проверката са установени и други
идентични нарушения, според съда наказващия орган е бил снизходителен при определяне
на наказанието, като същото е определено в минимално установения от законодателя
размер, но поради липсата на процесуална възможност да утежни положението на лицето,
съдът не може да увеличи определеното наказание.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността
му, а атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски възниква за наказващия орган, доколкото е бил
представляван от юрисконсулт, който прави искане за присъждане на такова в размер на 150
лв..
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
6
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на 5 свидетели, поради което следва
да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер според съда съответства
на действителната фактическа и правна сложност на делото, като над този размер искането
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски, включително за адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно. Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.2,
т.5 от ЗАНН, Благоевградски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01-2500220/05.06.2025 година на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ
и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ на „Бадинка“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Лозен, ул. „Ерма“ № 6, общ.
Столична, представлявано от управителя Ч. Ч. Д. е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 15 000.00 лева.
ОСЪЖДА „„Бадинка“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село
Лозен, ул. „Ерма“ № 6, общ. Столична, представлявано от управителя Ч. Ч. Д. да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на
100/сто/ лева, като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски, включително за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7