РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 21.1.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 13927 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 303244/16-12-2020 г. на ЗД „Е.“ АД срещу постановление на ЧСИ К., с което е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния
размер от 100 лв.. В частната жалба се
сочи, че възнаграждението е прекомерно и недължимо, доколкото не са
предприемане действия по водене на изпълнителното дело. Длъжникът е платил в
срока за доброволно изпълнение. Възнаграждението е несъответно на правната и
фактическа сложност на делото. По изложените съображения се иска намаляване на
определеното адвокатско възнаграждение до 100 лв.
Възражение по жалбата
е депозирано от взискателя И.К., в който се твърди адвокатското възнаграждение да
е съобразено с извършените действия, доколкото длъжникът не е предприел
действия за доброволно заплащане на дължимите суми, поради което без
квалифицирано съдействие от страна на адвокат взискателят не би могъл да получи
желаният резултат .
ЧСИ излага мотиви за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК -
лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт,
подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна
такса е платена в срок.
Жалбата е
основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20207880400343
по описа на ЧСИ М.К. с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 3604/14.07.2020
г. на взискател И.В.К.за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен
лист от 08.07.2020 г., с който ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на И.К. сумата
от 35000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва, считано
от 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
С молбата не е избран
изпълнителен способ, поискано е на длъжника да се изпрати призовка за
доброволно изпълнение. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020 г. за сумата от 1000 лв.
Призовка за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 15.07.2020 г., на 17.07.2020 г.
е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение, като
съдебният изпълнител е постановил отказ за който длъжникът е уведомен на
06.08.2020 г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и
съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1.
за образуване на изпълнително дело - 200 лв. Съдът намира, че в
конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Със
сезиращата молба длъжникът не е избрал изпълнителен способ. В срока за
доброволно изпълнение сумата по изпълнителния лист е заплатена на взискателя,
поради което съдът приема от страна на неговия процесуален представител да не
са се изисквали последващи действия по водене на делото с оглед принудително
събиране на дължимите суми.
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет
на настоящото производство е
законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при
което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗД „Е.“ АД – длъжник по
изпълнително дело № 20207880400343 по описа на ЧСИ М.К. с район на действие СРС
Постановление, с което е оставено без уважение възражение вх. № 3882/22-07-2020
г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по
Изпълнително дело № 20207880400343 на ЧСИ К. сумата от 200 лева - представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо за
образуване на изпълнителното дело.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.