ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
гр. Габрово, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет
и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" Е00Д- ********* против
разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 661/02.08.2021г. по ч.гр.д. № 1332/2021г. по
описа на РС - Габрово.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата 3419,24 лева
законна лихва за периода 15.11.2017г.- 27.07.2021г.; за присъждане на сумата 5623,64 лв.
договорно възнаграждение за периода 15.03.2015г. – 15.11.2017г., държавна такса и
разноски за горницата над присъдения и до пълния предявен размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413,
ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д.№ 1332/2021г. по описа на Районен съд – Габрово е
образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от "Профи Кредит България" Е00Д-
********* срещу С. Д. М. и А. Б. Б. и двете от гр. *********, за парични вземания по
договор за потребителски кредит .
Със заповед № 661/02.08.2021г. Районният съд е разпоредил солидарните длъжници
да заплатят на заявителя сумата 4038,12 лева главница, 80.76 лв. разноски за ДТ и 15.44
лева разноски за юристконсултско възнаграждение.
1
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението досежно претенциите:- за
сумата 3419,24 лева законна лихва за периода 15.11.2017г.- 27.07.2021г.; - за присъждане на
сумата 5623,64 лв. договорно възнаграждение за периода 15.03.2015г. – 15.11.2017г., с
мотив: - че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави, тъй като размера
му нарушава принципа за справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване, а
претендираната законна лихва е извън размера определен в чл. 33, ал.2 ЗПК и е нищожна на
осн. чл. 26, ал.1,предл. 1 ЗЗД .
В частната жалба се възразява, че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на
договаряне между страните, а и всички параметри на договора били ясно и разбираемо
посочени в него. Подписвайки договора кредитополучателят се е съгласил с всички негови
клаузи. Излага подробни аргументи относно размера на ГПР и елементите, които то
включва. Претендира се издаването на заповед за изпълнение на всички заявени претенции
в посочения в заявлението размер.
Производството по ч.гр.д.№1332/2021г. на ГРС по подаденото заявление по чл.410
ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, е образувано след приетите изменения в чл.411
ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, съгласно които заповедният съд следва служебно
да следи освен за наличието на визираното в ал.2, т.2 основание - искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, и за това съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК -
искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или
да е налице обоснована вероятност за това. С оглед на изложеното въззивният съд не
възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество,
което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
Въззивният съд счита, че е налице обоснована вероятност за неравноправие на
клаузата за размера на претендираната договорната лихва. В случая се претендира
договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е
едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл. 9 от ЗЗД е
уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че договорения
размер на ГПР е 107,84% , а на ГЛП 76.89%, то тази уговорка е нищожна по смисъла на чл.
143, ал. 1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на
неравноправни клаузи са изброени в т. 1-18 на ал. 1, но по аргумент от т. 19 следва, че
изброяването е примерно, а не изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на чл.
24 от ЗПК. Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
2
потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в
ЕС. Според чл. 3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. С оглед на
изложеното, претенцията за договорна лихва, като нищожна на посоченото по-горе
основание, не следва да бъде присъждана на заявителя.
По отношение на претендираната законна лихва в размер на 3419.24 лв. за периода
15.11.2017г. – 27.07.2021г./ във вр. с чл. 6 от ЗМДВИППП/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Изчислена с ел. калкулатор съобразно горното правило, то
сумата която би се дължала на заявителя е многократно под размера на претенцията му по
това перо в заявлението. Така , както е заявена по размер претенция на заявителя , тя
противоречи категорично на императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК и не
следва да бъде уважавана.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата
инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното по-горе, то и жалбата в частта за разноските се явявя
неоснователна.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 661/02.08.2021г. по
ч.гр.д. №1332/2021г. по описа на РС – Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3