ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2444 12.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД втори въззивен граждански състав
На: дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 1537 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда
на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Росен Русев, в качеството му на процесуален представител на Т.П.С. – майка и законен представител на малолетното дете И. В. Я., със съдебен адрес гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.66, вх.4, ет.8, против определение № 681/26.08.2019 г. по гр.д.№ 522/2019 г. по описа на РС – Айтос, в частта му, с която е изменено постановеното по същото дело решение № 148/12.07.2019 г. в частта за разноските относно размера на адвокатското възнаграждение от 300 лв. и ответникът В.И.Я. е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата Т.П.С. сумата от 140 лв. адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Посочва се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че в случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, като дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Жалбоподателят моли съда да отмени определението на АРС от 26.08.2019 г. в обжалваната му част, с която е намален размера на определеното по чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответника В. И.Я. и от Д“СП“ – Айтос, не се взема становище по жалбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, данните по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д.№ 522/2019 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на Т.П.С. против В.И.Я., с правно основание чл.144 СК, за увеличение на присъдената с решение № 151/21.09.2012 г. по гр.д.№ 438/2012 г. на АРС месечна издръжка за малолетното дете И. В. Я. от 100 лв. на 200 лв. По делото ищцата е представлявана от упълномощения от нея адв.Росен Русев, който да я защитава безплатно на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.07.2019 г.
С постановеното по делото решение № 148/12.07.2019 г. по гр.д.№ 522/2019 г. на АРС, съдът е изменил размера на присъдената за малолтното дете И. месечна издръжка, като е увеличил размера на издръжката от 100 лв. на 130 лв., считано от подаване на исковата молба – 09.11.2017 г. до 31.12.2018 г., и на 140 лв. от 01.01.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 140 лв. до претендирания размер от 200 лв.
Със същото решение АРС е
осъдил ответника В.Я. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата Т.С.
сумата от 300 лв. – възнаграждение за адвокат, както и да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 201.60 лв.
По делото е постъпила молба от ответника, подадена чрез пълномощник адв.Вълчева, с искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските относно определената държавна такса и адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, които се иска да бъдат намалени.
С обжалваното
понастоящем определение № 681/26.08.2019 г. на основание чл.248 ГПК районният
съд е изменил решение № 148/12.07.2019 г. по гр.д.№ 522/2019 г. на АРС в частта
за разноските, като е осъдил В.Я. да заплати на Т.С. сумата от 140 лв. –
адвокатско възнаграждение. Прието е, че след като искът е отхвърлен за сумата
над 140 лв. до 200 лв., то и ищцата има право да претендира разноски, съобразно
уважената част от иска, поради което следва да й се присъдят разноски от 140
лв.
Бургаският окръжен съд намира така постановеното от АРС определение по чл.248 ГПК за неправилно в обжалваната му част.
На първо място, районният съд не е
съобразил обстоятелството, че в полза на ищцата С. е осъществявана безплатна
адвокатска защита по чл.38 ЗА. В тази хипотеза на страната не се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение (тя не е направила такива разходи), а
възнаграждението се дължи и се присъжда на адвоката, осъществил безплатната
адвокатска помощ. Ето защо, като е присъдил на ищцата разноски, каквито на нея
не й се следват, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
определение, което следва да бъде отменено и постановено ново, с което
адвокатско възнаграждение следва да се присъди на адв.Русев на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
На следващо място, районният съд
необосновано е определил адвокатското възнаграждение да бъде в размер на 140 лв.
Принципно правилни за изводите на АРС, че възнаграждението следва да се присъди
съобразно уважения размер на исковата претенция. Изложените в този смисъл от
жалбоподателя доводи и възражения са неоснователни.
По този въпрос е налице практика на ВКС,
която изцяло се споделя от настоящия съд – Определение № 111/13.02.2019 г. по
гр.д.№ 3676/2018 г. на ВКС, ІV г.о., ГК, в което е прието, че „при безплатно
предоставяне на правна помощ по чл.38 ЗА адвокатът сам и по собствена воля се
съгласява да получи хонорар само и доколкото постановения от съда резултат е в
интерес на представляваната от него страна; да получи възнаграждението след
влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на
възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска, като същото се дължи от насрещната страна по
правилата на чл.78, ал.1 – 3 ГПК“. В
същия смисъл е и Определение № 9/07.01.2016 г. по ч.т.д.№ 3590/2015 г. на ВКС,
ІІ т.о., ТК – „макар и адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА да
се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на
неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл.78 и сл. ГПК, респ.
правилата по чл.248 ГПК“.
Следователно, при наличие на
предпоставките по чл.38 ЗА съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение, съгласно наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, а именно в размерите по
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, но присъждането на възнаграждението става по
правилата на чл.78 и сл. ГПК. Ето защо, при частично уважена искова претенция
адвокатското възнаграждение се заплаща от ответника, съразмерно с уважената
част от иска – чл.78, ал.1 ГПК, поради което възраженията в частната жалба в
този смисъл са неоснователни. В случая, предявеният иск по чл.144 СК е уважен
частично до размера на 140 лв. месечна издръжка, като е отхвърлен за разликата
над тази сума до претендирания размер от 200 лв. месечна издръжка. При това
положение и съразмерно с уважената част от иска дължимото на адв.Русев
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА възлиза в размер на 280 лв.,
съгласно чл.21 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, вр. чл.78, ал.1 ГПК, поради което
същото следва да се присъди в този размер.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че определението на АРС по чл.248 ГПК следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него следва да се постанови диспозитив за присъждане на адв.Р. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 280 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл.248, ал.3 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 681/26.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 522/2019 г. по описа на РС – Айтос, В ЧАСТТА, с която е изменено постановеното по същото дело решение № 148/12.07.2019 г. в частта за разноските, като ответникът В.И.Я. е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата Т.П.С. сумата от 140 лв. адвокатско възнаграждение,
като ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 148/12.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 522/2019 г. по описа на РС – Айтос, в частта за разноските, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК В.И.Я., ЕГН **********, адрес ***, е осъден да заплати на Т.П.С., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 300 лв. – възнаграждение за адвокат, в следния смисъл:
ОСЪЖДА В.И.Я., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на адв.Росен Димитров Русев от Адвокатската колегия Бургас сумата от 280 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно уважената част от иска, дължимо за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищцата Т.П.С..
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.248, ал.3, вр. чл.280, ал.3,
т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.