Решение по дело №35/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 88
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20217050700035
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      ……………………/ 31.01.2022 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:             

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                                 

   с участието на секретаря Наталия Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело 35 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С.А.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Д.Ю., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.Д.Ю., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 2, Д.С.Ю., гражданин на Република Австрия, с адрес: 2301, Грос – енцерсдорф, Ингерфелдгассе 3 и С.С.Ю., гражданин на Република Австрия, с адрес: 2301, Грос – енцерсдорф, Принц Оигенщрасе 11, депозирана чрез техния процесуален представител адв. П.Г. *** срещу Мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г., изхождаща от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю., Д.Д.Ю., Д.С.Ю., С.С.Ю..

С определение от 20.04.2021 г., постановено по адм. дело № 35 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, Т.Д.Ю. е бил заличен като страна в съдебното производство, поради смъртта му, като са били конституирани лицата Р.И.Ю., с ЕГН: **********, И.Т.Ю., с ЕГН: ********** и Е.Т.Д., с ЕГН: ***********, тримата с адрес: ***.

Жалбоподателите оспорват като незаконосъобразен Мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г., изхождаща от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю., Д.Д.Ю., Д.С.Ю., С.С.Ю., като представят подробни аргументи в защита на своята позиция. Навеждат твърдения, че Р.П.Т., С.А.Н. и Т.Д.Ю. са собственици на имот в гр. Варна с идентификатор ************** с площ от 2115 кв.м. по документ за собственост, а по скица, издадена от АГКК 2049 кв.м., при квоти 300/ 2015 ид. части за Т.Д.Ю. и по 1815/ 4230 ид. части кв. м. за Р.П.Т. и С.А.Н.. Посочват, че са собственици на имот в гр. Варна с идентификатор ************** с площ от 986 кв.м. при квоти Т.Ю. 1/3 ид. части, Д.Д.Ю. 1/3 ид. части, Д.С.Ю., 1/9 ид. части, С.С.Ю., 1/9 ид. части, П.Ю. 1/9 ид. части. Твърдят, че съгласно действащия общ устройствен план отреждането и на двата имота е за изграждане на първостепенна улица, но към дата на депозиране на молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г., не е стартирала и не е проведена отчуждителна процедура, а същевременно на неустановена дата през 2016 г. без тяхно знание и съгласие, без одобрен и влязъл в сила ПУП, без строителни книжа и без разрешение за строеж, по възлагане на община Варна, е бил положен асфалт върху голяма част от терена на двата имота. Експлоатацията на терена, според жалбоподателите, е изключително интензивна, че неасфалтираната част от двата имота е негодна за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно – хигиенни и противопожарните правила, нормативи, и изисквания за сигурност. Считат, че действията на община Варна са в отговор на обществената необходимост от изграждане на улица, но за тази цел по правилата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България следва да бъде проведена отчуждителна процедура, респ. да бъде изплатено равностойно обезщетение за отнемането на собствеността им. Тези свои претенции жалбоподателите са обективирали в молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г., адресирана до Кмета на община Варна, но доколкото не са получили никакъв отговор, оспорват Мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г.

Ответната страна Кметът на община Варна не е депозирал писмен отговор на жалбата.

В проведеното на 17.11.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 35 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, нито един от жалбоподателите Р.П.Т., С.А.Н., Р.И.Ю., И.Т.Ю., Е.Т.Д., Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю. не се явява лично, а се представляват от техния процесуален представител адв. П.Г. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на оспорения Мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г.

В проведеното на 17.11.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 35 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна Кметът на община Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт С. Н., който моли за отхвърляне на оспорването като неоснователно, поставяйки акцент в своята пледоария, че в случая съществува процесуална възможност за жалбоподателите да оспорят ОУП, поради което и не следва да се преминава директно към отчуждителна процедура за двата процесни имота.

 

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            Жалбоподателите Р.П.Т., С.А.Н. и Т.Д.Ю. са собственици на имот в гр. Варна с идентификатор ************** с площ от 2115 кв.м. по документ за собственост, а по скица, издадена от АГКК 2049 кв.м., при квоти 300/ 2015 ид. части за Т.Д.Ю. и по 1815/ 4230 ид. части кв. м. за Р.П.Т. и С.А.Н.. Т.Д.Ю., Д.Д.Ю., Д.С.Ю., С.С.Ю. и П.Ю. са собственици на имот в гр. Варна с идентификатор ************** с площ от 986 кв.м. при квоти Т.Д.Ю. 1/3 ид. части, Д.Д.Ю. 1/3 ид. части, Д.С.Ю., 1/9 ид. части, С.С.Ю., 1/9 ид. части, П.Ю. 1/9 ид. части.

            Съгласно действащия за района, в който попадат двата процесни имота (съответно с идентификатор ************** и с идентификатор **************) ПУП – ПРЗ, одобрен с Решение № 196 – 13 по протокол № 8/ 28.01.2004 г. на Общински съвет Варна, процесните имоти попадат изцяло в обслужващото платно на уличната регулация на улица от първостепенната улична мрежа и предвидените улични паркинги и благоустрояване.

            Идентични са предвижданията и в Общия устройствен план.

            През двата имота има изпълнен асфалтов път с ширина 4.20 – 4.50 метра, който представлява строеж по см. на ЗУТ и е четвърта категория, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, но за изграждането на този асфалтов път липсва разрешение за строеж.

            На 30.11.2020 г. е била депозирана молба от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю., Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю., в която е обективирано искане Кметът на община Варна да възложи на комисия изготвянето на оценка за два недвижими имота, находящи се на територията на община Варна за определяне на парични обезщетения за целите на отчуждителна процедура, касаеща процесните два недвижими имота, по правилата на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗУТ вр. с чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост.

            Отговор от Кмета на община Варна не бил получен от жалбоподателите.

 

            По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

На първо място, съдът би желал да отбележи, че в случая не е необходим някакъв обстоен и детайлен анализ на събраните по делото доказателства, доколкото фактите по делото са напълно безспорни между страните.

На 30.11.2020 г. е била депозирана молба от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю., Д.Д.Ю., Д.С.Ю. и С.С.Ю., в която е обективирано искане Кметът на община Варна да възложи на комисия изготвянето на оценка за два недвижими имота, находящи се на територията на община Варна за определяне на парични обезщетения за целите на отчуждителна процедура, касаеща процесните два недвижими имота, по правилата на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗУТ вр. с чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост.

Отговор не е бил получен от жалбоподателите, поради което и за тях е възникнал правен интерес да оспорят мълчаливия отказ на Кмета на община Варна по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г. по съдебен ред.

Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган с искане за издаване на конкретен административен акт, за който акт за сезирания орган съществува законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с индивидуален административен акт, като вместо да се произнесе със съответния административен акт, овластеният административен орган мълчи. За да е налице мълчалив отказ то трябва да липсва волеизявление на компетентния и сезиран за издаване на процесния административен акт орган с изрично волеизявление.

В конкретния случай, макар да е бил надлежно сезиран посредством подаденото от жалбоподателите искане да възложи на комисия изготвянето на оценка за два недвижими имота, находящи се на територията на община Варна за определяне на парични обезщетения за целите на отчуждителна процедура, касаеща процесните два недвижими имота, по правилата на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗУТ вр. с чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост и да е компетентен да се произнесе по така подаденото искане, Кметът на община Варна не се е произнесъл в законоустановения срок. Кметът на общината дължи изрично произнасяне и следва да издаде искания административен акт, тъй като е единствено компетентният административен орган, който законосъобразно би могъл да издаде искания акт или мотивирано и изрично да откаже издаването на същия с нарочен акт. Като не се е произнесъл с искания административен акт, каквото произнасяне с нарочен акт му е вменено като правомощие от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който мълчалив отказ следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на Кмета на Община Варна, за да се произнесе в месечен срок от влизане на съдебното решение в сила с нарочен акт. След връщането на преписката от съда кметът, като компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма на акта и при съблюдаване на изискванията на материалния и процесуалния закон трябва да издаде изричен акт и да се произнесе по искането, с което е сезиран.

Следва да се постави акцент единствено върху намиращите се на л. 15 и л. 16 от  адм. дело № 35 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна писмени доказателства (писмо на Кмета на район „Вл. Варненчик“ до жалбоподателят Ю. и Заповед № 111 от 14.03.2014 г. на Главния архитект на община Варна), от които безспорно се установява, че двата процесни имота попадат в трасето на първостепенна улична мрежа, поради което не се допуска извършване на строително – монтажни работи в тях, от което следва логичния извод, че община Варна следва да обезщети собствениците на недвижимите имоти за отнемането на собствеността им по реда на чл. 210, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗУТ вр. с чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост.

Предвид изхода на спора, ответната страна Кметът на община Варна следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски възлизащи в общ  размер на 7839 лева (седем хиляди осемстотин тридесет и дева лева).

            С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г., изхождаща от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю., Д.Д.Ю., Д.С.Ю., С.С.Ю..

ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на община Варна за произнасяне в месечен срок по молба с рег. № РД16009038ВЛ_002ВН от 30.11.2020 г., изхождаща от Р.П.Т., С.А.Н., Т.Д.Ю., Д.Д.Ю., Д.С.Ю., С.С.Ю..*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Т., с ЕГН: **********, С.А.Н., с ЕГН: **********, Д.Д.Ю., с ЕГН: **********, Д.С.Ю., родена на *** г., л. паспорт И 1833846, издаден на 23.02.2017 г. от Гензендорф, Австрия, С.С.Ю., роден на *** г., л. паспорт И1018542, издаден на 20.06.2016 г. от Гензендорф, Австрия, Р.И.Ю., с ЕГН: **********, И.Т.Ю., с ЕГН: ********** и Е.Т.Д., с ЕГН: **********, в условията на солидарност, парична сума в размер на 7839 лева (седем хиляди осемстотин тридесет и девет лева), представляващи сторените разноски в производството по адм. дело № 35 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна.

Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: