№ 567
гр. Разград, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101688 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС
/делба във фазата на извършването/ и чл. 31, ал. 2 ЗС.
Депозирана е искова молба от П. Й. Й., Е. Д. Й. и Г. Д. Й. против В. Г. Й. за
делба на съсобствени между страните недвижими имоти.
С влязло в сила решение №113/21.02.2025г. по настоящото дело са допуснати
до съдебна делба следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 954 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 ш), за който по одобрените КККР на гр. Разград е отреден имот е
идентификатор №61710.505.4432 , с адрес:
******************************, ведно с построените в него:
ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
№61710.505.4432.1, със застроена площ 64 кв. м., ГАРАЖ с идентификатор
№61710.505.4432.2, със застроена площ 27 кв. м., ГАРАЖ с идентификатор
№61710.505.4432.3, със застроена площ 29 кв. м.; СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА е идентификатор №61710.505.4432.4 със застроена площ 7 кв. м.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е площ 275 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За паркинг, за който по
одобрените КККР на гр. Разград е отреден имот е идентификатор
№61710.505.7454, с адрес: *********************************
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор №59416.30.42, находящ се в
землището на *********, общ. Разград, с адрес: *********, местност
********, с площ: 3 000 кв. м.; Трайно предназначение на територията:
земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: 3;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №59416.85.42 , находящ се в
землището на *********, общ. Разград, с адрес: *********, местност
*********, с площ: 7 201 кв. м.; Трайно предназначение на територията:
земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: 4.
5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №17498.16.4, находящ се в землището
1
на *******, общ. Лозница, обл. Разград, с адрес на поземления имот: *******,
местност ***********, площ: 3 801 кв.м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; Категория на
земята: 3,
при права: За П. Й. Й. – 1/6 /една шеста/ ид.ч., за Е. Д. Й. – 1/6 /една шеста/
ид.ч., за Г. Д. Й. – 1/6 /една шеста/ ид.ч. и за В. Г. Й. – 3/6 /три шести/ ид.ч.
В първото съдебно заседание след допускането на делбата страните не са
направили възлагателни претенции. Ищците са заявили претенции по сметки
– обезщетение за лишаване от ползване на описаия в пункт първи жилищен
имот, находящ се на адрес ******************** – в размер на 400 лв.
месечно, считано от датата на получаване на исковата молба /10.10.2024г./.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа и оценъчна
експертиза /лист 79 и сл./, неоспорена от страните и приета от съда, съгласно
която пазарната стойност и поделяемостта на имотите е както следва:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №61710.505.4432, площ 954 кв.м.,
адрес: ********************, ведно с построените в него: ДВУЕТАЖНА
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
№61710.505.4432.1, със застроена площ 64 кв. м., ГАРАЖ с идентификатор
№61710.505.4432.2, със застроена площ 27 кв. м., ГАРАЖ с идентификатор
№61710.505.4432.3, със застроена площ 29 кв. м.; СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА е идентификатор №61710.505.4432.4 със застроена площ 7 кв. м. е
НЕПОДЕЛЯЕМ, с пазарна оценка в размер на 255100 лв.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №61710.505.7454, площ 275 кв.м., с
адрес: ************************, За паркинг, е НЕПОДЕЛЯЕМ, с пазарна
оценка в размер на 12500 лв.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор №59416.30.42 - НИВА, с адрес:
*********, местност ********, с площ: 3 000 кв. м. е НЕПОДЕЛЯЕМ, с
пазарна оценка в размер на 9900 лв.;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №59416.85.42 - НИВА, с адрес:
*********, местност *********, с площ: 7 201 кв. м.; е ПОДЕЛЯЕМ, с пазарна
оценка в размер на 19600 лв.
5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №17498.16.4 - НИВА, с адрес на
поземления имот: *******, местност ***********, площ: 3 801 кв.м., е
НЕПОДЕЛЯЕМ, с пазарна оценка в размер на 12500 лв.
Пазарната стойност на съсобственото имущество е опредЕ. на 309600лв., като
стойността на дела на всеки от ищците е 51600лв., но с оглед изявлението им
за получаване на общ дял, същия се равнява на 154800 лв., респективно, дела
на ответника възлиза на 154800 лв.
Предложеният от експерта вариант за подялба на имуществото, при условие,
че за ищците се предвиди общ дял, е обособяване на:
Първи дял, включващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№61710.505.4432, площ 954 кв.м., адрес: ********************, ведно с
построените в него: ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор №61710.505.4432.1, със застроена площ 64 кв. м., ГАРАЖ с
идентификатор №61710.505.4432.2, със застроена площ 27 кв. м., ГАРАЖ с
идентификатор №61710.505.4432.3, със застроена площ 29 кв. м.;
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА е идентификатор №61710.505.4432.4 със
застроена площ 7 кв. м. е НЕПОДЕЛЯЕМ, с пазарна оценка в размер на
255100 лв.;
Втори дял, включващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№61710.505.7454, площ 275 кв.м., с адрес: ************************, За
2
паркинг; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор №59416.30.42 - НИВА, с
адрес: *********, местност ********, с площ: 3 000 кв. м.; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №59416.85.42 - НИВА, с адрес: *********, местност
*********, с площ: 7 201 кв. м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№17498.16.4 - НИВА, с адрес на поземления имот: *******, местност
***********, площ: 3 801 кв.м., с ОБЩА пазарна оценка в размер на 54500
лв.
За уравнение, следва да се заплати сумата от 100300 лв. от получателя на дял
1 на получателя на дял 2.
По поставения въпрос за определяне пазарния наем на УПИ с идентификатор
№61710.505.4432, площ 954 кв.м, ведно с построените в същото сгради,
експертът е определил стойност от 1100 лв. месечно.
В с.з. от ищците е поискано и допуснато изменение размера на иска за
обезщетение за лишаване от ползване на недвижимия имот от 400 лв. на 550
лв. месечно.
В производството страните са насочени към доброволно уреждане на спора, за
постигане на спогодба са обсъдени различни варианти, на такава не е
постигната. И двете страни заявяват, че е непосилно за тях да наплатят сума от
100300 лв. за уравнение на дяловете.
С оглед предявената претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, са
допуснати гласни доказателства, депозирани от С.И.Н. и А.В.А..
Св. Н. споделя, че е братовчедка на ответника и на наследодателя на ищците,
както и че е притежавала етаж от къща на ********************,
непосредствено до процесната, до месец март 2025г. Видяла Е. и приятеля й
да обикалят отвън, били ядосани, нямали ключ за да влязат, звънели на
звънеца, но никой не отворил. Колата на В. била на пътя, което според нея
означавало, че той е вътре, защото къщата е далече от центъра, наблизо няма
магазини, където да е отишъл. Отделно, апартамента на В. бил в района на
центъра, и той само с кола идвал в имота на ***********. Докато Д. бил жив
всеки уикенд двамата пиели кафе у дома на свидетелката. Д. се грижел и
ползвал първия етаж, за двора и за лозето, купувал гребла за сняг, тример,
лепила, замазки, плочки. Д. ринел снега и от подпокривното пространство. И
двамата са имали ключ от имота. До смъртта си Д. си живееше с жена си и
децата. Д. си ползвал първия етаж, след смъртта на баща му Г., Д. и П.,
съпругата му, направили ремонт, сложили и климатик. После В. почна да
ползва първия етаж. Не са споделяли за разпределяне на ползването, не е
имало конфликт между тях. За гаражите знае, че са общи - единият гараж е
неизмазан, а другия е измазан и е с много инструменти. В. имал един
„Москвич“, а Д. не е имал кола.
Св. А. споделя, че с Д. и В. са израснали от деца. С Д. е учил в едно училище,
работили са заедно за определен период. Имота представлява двуетажна къща,
има маза, два гаража пред къщата, отзад дворно място, лозе и отстрани е
празен парцел.. Свидетелят е помагал при леенето на плочите на гаражите
през 1981 година. В. правил парно на неговия етаж, който е на първото ниво.
Докато Д. е бил жив не са имали проблеми. Събирали са се в обща компания.
И двамата са обслужвали имота заедно. Д. и В. си имали ключове, които
стояли в гаражите. И двамата не са живеели поС.но там, всеки си имал
апартамент. За гаражите си спомня, че В. изтеглил заем за да финансира
строителството, а Д. е бил в казармата и не е участвал. След като почина Д., В.
предложил вариант за разделяне на имота като искал да запази къщата, но не
постигнали съгласие. Не е чувал да са сменяни патрони на вратите, не е
3
виждал дъщерите на Д. да идват в имота. Освен В. не е виждал други хора в
имота, само той имал ключ. Д., докато бил жив, не съм го виждал заедно със
съпругата и децата си да ходи в имота. Няма информация дали след смъртта на
Д., В. е взел ключовете на покойния от гаража.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Според закона всеки наследник има право да получи своя дял в натура,
доколкото това е възможно. Пак според закона към публична продан се
пристъпва тогава, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен
в някой от дяловете.
При приложението на двете норми не е от значение броя на съделителите, а
броят на наследниците. Ако допуснатите до делба имоти са принадлежали на
един наследодател /Г. В. Й./, който е наследен от две деца, наследници са с
оглед на посочените норми тези две деца, независимо, че едното от тях също е
починало и поради трансмисия, при делбата като съделители се явяват не
самият пряк наследник, а негови наследници и поради това броят на
съделителите е по-голям от броя на първоначалните наследници. С други
думи, делбата се допуска, макар и мислено, по колена и с оглед на колената
същата се извършва делбата. Дали след това делбата следва да се допусне и
извърши между повече наследници от едно коляно, зависи от тяхното искане в
един или друг смисъл. В тази връзка, следва да се съобрази изрично заявеното
от ищците желание за получаване на общ дял.
В случая не е имало спор, че собственик на имотите е бил бащата на ответника
и на наследодателя на ищците, който е починал през 1997 г. и е оставил за
наследници двамата си синове – В. и Д., последният – починал през 2023г.
Наследници на Д. са ищците по делото /съпруга и две дъщери/. С оглед
наличие на достатъчно на брой имоти за всяка от страните, не е правилно
делбата да бъде извършена чрез изнасяне на публична продан, каквото
становище са заявили страните.
Чл. 353 ГПК /разпределяне имотите/ намира приложение когато броят на
имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно
тегленето на жребие би било невъзможно или много неудобно по критериите,
посочени в ППВС № 7/1973 г., т. 5: а именно, когато до делба са допуснати
имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност,
а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са
направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; жребието е
невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се
разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава
самостоятелен дял от всеки съделител. При разпределянето по чл. 353 ГПК
съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и
квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител,
респ. група съделителите, да се разпределят равностойни имоти не само
според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. В случая е
налице извършване на делбата по колена, което изключва възможността да се
приложи жребие.
По отношение на имот с кадастрален № 61710.505.4432:
Липсата на възлагателни претенции и обстоятелството, че опредЕ.та от
вещото лице пазарна стойност на същия е 13 пъти по-висока от стойността на
най-скъпия сред останалите имоти, препятства възможността за оформяне на
приблизително еднакви по стойност дялове. Според експертното заключение
/лист 84/, съделителите, в чиито дял се постави застроения поземлен имот,
4
следва да заплатят 100300 лв. на другите съделители, за уравняване на
дяловете. Тази сума се явява значителна в степен, да направи такъв тип
разпределение неудобно, което се подкрепя и от страните – същите заявяват,
че не са в съС.ие да заплатят подобна стойност, поради което и не постигнаха
спогодба, въпреки насоките на съда и изявеното от тях желание.
Същевременно, останалите 4 имота биха могли да се обособят в два
приблизително еднакви по стойност дялове, което би постигнало целта на
делбеното производство - да се получи реален дял от имуществото от всеки
наследник.
С оглед изложеното, съдът намира, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№61710.505.4432, площ 954 кв.м., адрес: ********************, ведно с
построените в него: ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор №61710.505.4432.1, със застроена площ 64 кв. м., ГАРАЖ с
идентификатор №61710.505.4432.2, със застроена площ 27 кв. м., ГАРАЖ с
идентификатор №61710.505.4432.3, със застроена площ 29 кв. м.;
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА е идентификатор №61710.505.4432.4 със
застроена площ 7 кв. м. е НЕПОДЕЛЯЕМ, с пазарна оценка в размер на
255100 лв., следва да бъде изнесен на публична продан, за да се удовлетворят
съделителите съразмерно с дяловете си от получената цена.
От друга страна, от останалите имоти №61710.505.7454 (пазарна стойност
12500 лв), №59416.30.42 (пазарна стойност 9900 лв), №59416.85.42 (пазарна
стойност 19600 лв), и №17498.16.4 (пазарна стойност 12500 лв), могат да се
обособят два дяла с приблизително еднаква стойност, с оглед
обстоятелството, че страните са с права по ½ ид.ч., при делба по коляно по
отношение на ищците и поставяне в общ дял.
Така описаните имоти могат да се обособят с следните дялове:
ДЯЛ 1 - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №61710.505.7454, площ 275
кв.м., с адрес: ************************, За паркинг и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №17498.16.4 - НИВА, с адрес на поземления имот: *******,
местност ***********, площ: 3 801 кв.м., с обща стойност на дела 25000 лв.
ДЯЛ 2 - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор №59416.30.42 - НИВА, с адрес:
*********, местност ********, с площ: 3 000 кв. м. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №59416.85.42 - НИВА, с адрес: *********, местност
*********, с площ: 7 201 кв. м., с обща стойност на дела 29500 лв.
С оглед стойността на дял 2, получилият го съделител следва да уравни в пари
разликата с дял 1, а именно да заплати на получилия дял 1 съделител сумата
от 4500 лв.
Допуснати до разглеждане са и ищцовите претенции за заплащане от страна
на ответника на обезщетение за лишаване от ползването на застроения имот с
идентификатор №61710.505.4432, ведно със сградите в същия. Претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване на съсобственик от ползването на
обща вещ почива на разпоредбата на чл.31, ал. 2 ЗС. За да бъде уважена, е
необходимо да бъде установено, че: 1) че страните са съсобственици на
процесния имот; 2) обстоятелството, че ответникът в рамките на процесния
период е ползвал лично целия имот или площ, по - голяма от съответстващата
на правата му в съсобствеността, с което е възпрепятствал или ограничил
ищеца да ползва общата вещ, съобразно правата си; 3) отправянето на
писмена покана, получена от ответника; 4) размера на пропуснатата полза,
равняваща се на средния пазарен наем за имота през процесния период.
Безспорно, с оглед влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата,
е доказано наличието на първата предпоставка – процесния недвижим имот с
5
построените в същия жилищна сграда и гаражи, е съсобствен между страните.
За наличието на втората предпоставка следва да се съобразят дадените в
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК, докладчик съдията Илияна Папазова разяснения, че „лично ползване“
по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В
конкретния случай не се събраха доказателства ползването на имота да е
опосредено или свързано с облигационно правоотношение, генериращо
приходи за ответника. От свидетелските показания /депозирани в о.с.з.,
проведено на 27.06.2025г./ се установява, че след смъртта на Д. Й. имотът се е
ползвал само от ответника В. – само той е забелязван в имота. Възражението,
че той не е пречел и не е препятствал наследниците на брат си да ползват,
съдът намира за недоказано. Отправената от същия „покана“ да вземат ракия и
лични вещи на починалия, не се равнят на предоставяне възможността да
ползват. Най-късно с получаване на исковата молба, ответника е узнал за
желанието на ищците да получат достъп до имота. Дори да се приеме, че В. Й.
не е бил уведомен, че поради липса на ключове, семейството на брат му не е в
съС.ие да упражни правото си да ползва имота, то той неизменно го е разбрал
с получаване на писмената покана, какъвто характер има исковата молба –
10.10.2024г. По делото не се установи /а не се и твърди/ добросъвестно
поведение от негова страна в тази насока – той е могъл и е имал възможността
да направи дубликат на ключовете и да ги предаде на съсобствениците си. В
този случай, неизменно би се освободил от финансовата отговорност на
претендираното обезщетение. Желанието на ищците реално да упражнят
правото си, се доказва от свидетелските показания на братовчедката на
ответника – същата видяла Е. да обикаля имота, да звъни и да се опитва да
получи достъп, като същевременно била ядосана, че отново не успява да влезе
в имота. В заключение следва да се отбележи, че възпрепятстването или
ограничаването на останалите съсобственици да ползват общата вещ, би
могло да се осъществи не само чрез активно поведение, а и чрез бездейстие,
каквото е налице в настоящия случай. Становището на ответника, че брат му е
разполагал с ключове, които ищците би трябвало да притежават, не го
освобождава от отговорност – възможно е същите да са загубени или ищците
да не знаят местонахождението им.
Третата предпоставка е свързана с отправена писмена покана, от датата на
получаване на която, обезщетението се дължи. В конкретния казус такова
писмено уведомление е отправено едва с исковата молба. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато има
съсобственост или се прекрати ползването от единия съсобственик /така
изрично мотивите на ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС, ОСГК по т. д. / № 7/2012
г. /. Трайно и безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че не е
необходимо за всеки нов период от време да се отправя нова покана /в този
смисъл - решение № 130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, I г. о. и
мн. др. /. Следователно с връчването на исковата молба, съдържащата се в нея
покана на ответника е възпроизвела своето действие. Хипотезата на чл. 31, ал.
2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна
на ползващия съсобственик, на възможността друг съсобственик да упражни
субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ,
нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на
6
чл. 31 ЗС, право на обезщетение. Последното е регламентирано като
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато
независимо дали си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, имайки
достъп до нея, ползващият съсобственик не допуска другия съсобственик да
си служи с нея. С оглед императивната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, за
пораждане на тази санкция за неправомерно ограничаване правото на
ползване, като елемент от абсолютното право на собственост, е необходимо да
бъде отправена изрична покана. От датата на получаване на същата,
ползващият съсобственик дължи обезщетение. Тук трябва да се има предвид,
че съсобственикът, до когото е отправено писмено поискване, има право да
предложи на този, който му го е отправил, да му предостави възможността да
ползва общата вещ. Няма право на обезщетение този, който отказва да приеме
такава възможност. В рамките на съдебното дирене категорично се доказа
пасивното поведение на ответника да предостави възможност на
съсобствениците да ползват имота – с мотивите на съда, посочени по-горе.
Четвъртата предпоставка е свързана с установяване размера на пропуснатата
полза, респ. претендираното обезщетение, равняваща се на средния пазарен
наем за имота през процесния период. Пропуснатата полза по цитираната
разпоредба на закона може да представлява пропуснат доход или полза, която
не е прираст към имуществото на ползвателя, а обхваща само прякото служене
с вещта, непосредствено използване на нейните качества за задоволяване на
определени потребности. В случая се касае за съсобствено дворно място,
жилище и гаражи, ползата, от която е лишен съсобственикът, който не си
служи с него, ще бъде равна на частта от наема на жилището, на която
съсобственикът би имал право, ако то бъде отдадено под наем. За доказване на
претенцията, е назначена съдебно - оценителна експертиза със задача
определяне на средномесечния пазарен наем на поземлен имот с
идентификатор №61710.505.4432, площ 954 кв.м., адрес:
********************, ведно с построените в него: двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор №61710.505.4432.1 и застроена площ 64 кв.
м., 2 броя гаражи с идентификатор №61710.505.4432.2 с площ 27 кв. м.и с
идентификатор №61710.505.4432.3 с площ 29 кв. м.; както и селскостопанска
сграда с идентификатор №61710.505.4432.4 с площ 7 кв. м. Съгласно същото,
стойността на месечния пазарен наем за имота е 1100 лв. С оглед изложеното,
съдът намира претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване от страна на ищците на съсобствения имот, за основателна и
доказана. С оглед правата на страните в съсобствеността, отговорността на
ответника се свежда до ½ от посочения месечен наем, считано от 10.10.2024г.
Съдът е сезиран с искане за присъждане на обезщетение, считано от
получаване на исковата молба от ответника, като исковата претенция е
конкретизирана в о.с.з. проведено на 27.06.2025г. - за период от 9 месеца,
общо 4950 лв. В тази връзка, следва да се присъди обезщетение, съразмерно
на установените по делото права на ищците с общ дял в съсобствеността,
считано от 10.10.2024г. до 10.07.2025г. С оглед притежаваните от ищците
общо 1/2 ид.ч., полагащото им се месечно обезщетение е в размер на 550 лв.,
или общо 4950 лв. – по 1650 лв. за всяка от ищците, с оглед правата им в
съсобствеността.
Уважаването на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС и свързаната с нея финансова
отговорност, обуславя извода на съда, че справедливо, с оглед финансовата
тежест, би било такова разпределение, при което ответникът да получи
7
имотите с по-ниска стойност /дял 1/, за да се компенсира сумата, която следва
да заплати на ищците под формата на обезщетение /4950 лв./ и тази, която
следва да получи като уравнение на дела си /4500 лв./.
Страните следва да заплатят по сметка на РРС държавна такса от 4% върху
дяловете си от делбеното имущество - за ответника д.т. се равнява на 6192 лв.,
а за ищците д.т. възлиза на по 2064 лв. за всяка от тях.
На осн. чл.78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК, за уважения обективно
съединен иск по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, се дължи д.т. в размер на 198 лв.,
която следва да бъде заплатена от ответника по сметка на РС – Разград.
Страните следва да поемат разноските по съсобствеността съобразно правата
си, във връзка с което са участвали в разноските за вещо лице поравно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор №61710.505.4432
/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка,
четири хиляди четиристотин тридесет и две/ с площ 954 /деветстотин петдесет
и четири/ кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с адрес:
******************** /три/, общ. Разград, номер по предходен план: XII,
парцел 144, ведно с построените в него: ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №61710.505.4432.1 /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, четири хиляди
четиристотин тридесет и две, точка, едно/, със застроена площ 64 /шестдесет и
четири/ кв. м., ГАРАЖ с идентификатор №61710.505.4432.2 /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, четири хиляди
четиристотин тридесет и две, точка, две/, със застроена площ 27 /двадесет и
седем/ кв. м., ГАРАЖ с идентификатор №61710.505.4432.3 /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, четири хиляди
четиристотин тридесет и две, точка, три/, със застроена площ 29 /двадесет и
девет/ кв. м.; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА е идентификатор
№61710.505.4432.4 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и пет, точка, четири хиляди четиристотин тридесет и две, точка,
четири/ със застроена площ 7 /седем/ кв. м., при граници и съседи за
поземления имот: 61710.505.7194, 61710.505.4433, 61710.505.153,
61710.505.7075, 61710.505.7454.
Стойността на имота е 255 100 лв. /двеста петдесет и пет хиляди и сто лева/.
Получената от проданта сума следва да бъде разпредЕ. между П. Й. Й., ЕГН
**********, Е. Д. Й., ЕГН **********, двете с адрес
****************************************, Г. Д. Й., ЕГН **********, с
адрес ******************************** и В. Г. Й., ЕГН **********, с
адрес ***************************************** ПРИ ПРАВА: По 1/6
/една шеста/ ид.ч. за П. Й. Й., за Е. Д. Й., и за Г. Д. Й. и 3/6 /три шести/ ид.ч. за
В. Г. Й..
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на осн. чл. 353 ГПК, на съделителя В. Г. Й., следните
8
недвижими имоти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №61710.505.7454 /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и пет, точка, седем хиляди
четиристотин петдесет и четири/, площ 275 /двеста седемдесет и пет/ кв.м., с
адрес: **********************, трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: За паркинг, предишен
идентификатор 61710.505.154, номер по предходен план: 2214 /нов 7454, кв.
144, парцел: от XVIII/ нов XXXIII; при граници и съседи за поземления имот:
61710.505.7194, 61710.505.4432, 61710.505.7075, 61710.505.7453;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №17498.16.4 /седемнадесет хиляди
четиристотин деветдесет и осем, точка, шестнадесет, точка, четири/, начин на
трайно ползване: НИВА, трайно предназначение на територията: земеделска;
категория на земята: трета, с адрес на поземления имот: *******, местност
***********, площ: 3 801 /три хиляди осемстотин и един/ кв.м., номер по
предходен план: 016004; при съседи: 17498.19.137, 17498.16.3, 17498.16.15,
17498.16.14, 17498.16.5,
с обща стойност на дела 25 000 лв./ двадесет и пет хиляди лева/.
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на осн. чл. 353 ГПК, на коляното на Д. Г. Й., т.е. на
съделителите П. Й. Й., Е. Д. Й. и Г. Д. Й., следните недвижими имоти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор №59416.30.42 /петдесет и девет
хиляди четиристотин и шестнадесет, точка, тридесет, точка, четиридесет и
две/, начин на трайно ползване: НИВА, трайно предназначение на
територията: земеделска; категория на земята: трета, с адрес на поземления
имот: *********, местност ********, с площ: 3 000 /три хиляди/ кв. м., номер
по предходен план: 030042; при съседи: 59416.30.57, 59416.30.58, 59416.30.43,
59416.30.170, 59416.30.41;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №59416.85.42 /петдесет и девет
хиляди четиристотин и шестнадесет, точка, осемдесет и пет, точка,
четиридесет и две/, начин на трайно ползване: НИВА, трайно предназначение
на територията: земеделска; категория на земята: четвърта, с адрес на
поземления имнот: *********, местност *********, с площ: 7 201 /седем
хиляди двеста и един/ кв. м., номер по предходен план: 085042; при съседи:
59416.85.124, 59416.85.43, 59416.85.58, 59416.85.41,
с обща стойност на дела 29500 лв. /двадесет и девет хиляди и петстотин
лева/.
ОСЪЖДА П. Й. Й., ЕГН **********, с адрес
**************************************** да заплати на В. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес ***************************************** сумата от
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи парично уравнение на
дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
ОСЪЖДА Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес
*********************************** да заплати на В. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес ***************************************** сумата от
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи парично уравнение на
дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
ОСЪЖДА Е. Д. Й., ЕГН **********, с адрес
**************************************** да заплати на В. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес ***************************************** сумата от
9
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи парично уравнение на
дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС В. Г. Й., ЕГН **********, с адрес
***************************************** да заплати на П. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес **************************************** сумата от
1650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет/ лв., представляваща припадащото й
се обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот с
идентификатор №61710.505.4432 и сградите в същия, за период от девет
месеца, считано от 10.10.2024г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС В. Г. Й., ЕГН **********, с адрес
***************************************** да заплати на Г. Д. Й., ЕГН
**********, с адрес *********************************** сумата от 1650
лв. /хиляда шестстотин и петдесет/ лв., представляваща припадащото й се
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот с идентификатор
№61710.505.4432 и сградите в същия, за период от девет месеца, считано от
10.10.2024г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС В. Г. Й., ЕГН **********, с адрес
***************************************** да заплати на Е. Д. Й., ЕГН
**********, с адрес **************************************** сумата от
1650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет/ лв., представляваща припадащото й
се обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот с
идентификатор №61710.505.4432 и сградите в същия, за период от девет
месеца, считано от 10.10.2024г.
ОСЪЖДА В. Г. Й., ЕГН **********, с адрес
***************************************** да заплати по сметка на
Районен съд - Разград сумата от 6390 лв. /шест хиляди и триста и деветдесет
лева/ държавна такса, от която 6192 лв. държавна такса от 4% върху
стойността на неговия дял от делбеното имущество и 198 лв. /сто деветдесет и
осем лева/ дължима д.т. на осн. чл.78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК, за
уважения обективно съединен иск по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА П. Й. Й., ЕГН **********, с адрес
**************************************** да заплати по сметка на
Районен съд - Разград сумата от 2064 лв. /две хиляди шестдесет и четири лева/
държавна такса от 4% върху стойността на нейния дял от делбеното
имущество.
ОСЪЖДА Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес
*********************************** да заплати по сметка на Районен съд
- Разград сумата от 2064 лв. /две хиляди шестдесет и четири лева/ държавна
такса от 4% върху стойността на нейния дял от делбеното имущество.
ОСЪЖДА Е. Д. Й., ЕГН **********, с адрес
**************************************** да заплати по сметка на
Районен съд - Разград сумата от 2064 лв. /две хиляди шестдесет и четири
лева/ държавна такса от 4% върху стойността на нейния дял от делбеното
имущество.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11